"Крим е руски".

В колко европейски страни държавен глава ще остане на власт до края на деня, в който е изрекъл тези три думи?

Отговорът е: в поне една – България. Година по-късно в условия на нажежена геополитическа обстановка позорното изявление тактически е заменено от двулично шикалкавене в стил:

"Да изпращаме каски, не и оръжия".

"Да сме солидарни с украинците, но да се договаряме с руснаците".

"Винаги с НАТО и ЕС, никога против Русия".

Така до вчерашния ден, когато 9 източноевропейски президенти заедно потвърдиха подкрепата си за суверенитета на Украйна, предоставянето на повече военна помощ и кандидатурата ѝ за НАТО и ЕС.

Отсъствието на един държавен глава от една европейска страна в подобен списък вероятно е забелязвано само у нас. С подобни лидери в съседство България е обречена да хвърля сянка само над себе си.

Затова, когато агресорът най-после бъде прокуден и в Украйна настъпи най-великият час, ние плахо ще подаваме глава под тежестта на своята собствена безгръбначност.

Това ще бъде нашият най-жалък час.