Дори не мога да преброя колко пъти журналистите от Клуб Z написаха в дописките и коментарите си, че мантрата "без "Газпром" не може" е откровена лъжа. Не мога да опиша усилията на онази част от обществото ни - истински свободната, която даде всичко, за да покаже на съгражданите ни, че независимостта от руския монопол при газа е независимост за цялата страна. Някои от тях си отидоха от този свят, без да видят колко прави са били. 

Въпреки това цялата предизборна кампания премина под знака на плашилото за страшната зима, която ни очаква - студена, тъмна, гладна. В тази гнусна по своята същност кампания активно се включи цялото президентско войнство, претворено в официален служебен кабинет. Неговият оръженосец в енергийната сфера - Росен Христов, хвърляйки гневни обвинения към всички преди него, обяви, че в сектора са настанали "хаос и разруха", подкрепи го лично Румен Радев. Хорът периодично се допълваше от мастити бизнесмени с близки връзки до по-предишната власт, които разказваха теориите си за "най-евтиния тръбен газ" на света - разбира се, руският. Дори няма да отваряме дума за журналистическата пасмина, свила се в гнездото под крилата на руското посолство. Бивши политици - повечето незнайно защо все с името Румен, хвърляха жлъчни обвинения към всички, дръзнали да не изпълнят имперските ултиматуми на северната господарка. 

В петък, в края на октомври, когато адът на земята вече би трябвало да започне да слиза поне по мантрите на газпромчиците, България разбра, че цената на природния газ пада с нови огромни проценти. Вероятно през ноември ще струва едва 130 лв. за мегаватчас, при над 360 лв. през август. Дори през декември да има някакво увеличение, то ще бъде незначително на фона на рекордите. Най-важното - цената на парно и топла вода за домакинствата няма да се увеличи от Нова година. Всичко това - без "Газпром". Дали газ от Русия влиза в България няма никакво значение - България никога не се е отказвала от руския газ, а от изнудването на една-единствена търговска компания. Тази, за която ни разказваха, че е единствената, която може да ни спаси. Е, спасихме се и без нея. 

Колкото и да им се иска обаче, президентските лейтенанти нямат никаква съществена заслуга. Спаси ни, както винаги, неволята. Неволята да търсим, не само ние, но и цяла Европа. Цената на газа е такава, заради пълните газохранилища, топлото време, гигантските доставки на втечнен газ, бързо строителство на терминали за разтоварване. В резултат цената на европейските газови борси се срина. За България от огромно значение е и заработването - най-накрая - на интерконекторната връзка с Гърция. По нея страната ни получава вероятно най-евтиния газ в света. 

Междувременно видяхме каква беше съдбата на една от големите компании в Европа, която избра да изпълни ултиматума на Москва и да плаща в рубли, макар и това да не бе точно такова плащане. Германската "Унипер" видя отблизо какво е да се предовериш на лъжци и стъпи пред прага на фалита. Единствено решението на Берлин да налее десетки милиарди в нея и да изкупи дялове я спаси. Това ставаше, докато Русия и "Газпром" постепенно намаляваха доставките с всякакви невероятни оправдания, на които не вярваше и самият Дмитрий Песков - вярното куче на Кремъл, говорител и основен претендент, заедно с Мария Захарова, за титлата "човек, изговорил най-много глупости в рамките на една календарна година".

Цялата тази ретроспективна гледна точка е важна днес, защото и сега президентското войнство се опитва да ни пробутва нова дъвка - нелепа теза, която разбират само то и тези, които първи я раздъвкаха. В Кремъл. Изборите приключиха, митът за "неизбежният "Газпром" е развенчан, но нов зае неговото място. Военната помощ за Украйна, подкрепата за членството й в НАТО, ще ни направят преки участници във войната.

Да, тази теза не е нова, изричана е многократно и преди изборите, но днес, когато е очевидно, че макар мнозинство за нов кабинет да изглежда невероятно, в Народното събрание има критична маса от проевропейски партии, които може и да решат да гласуват такава помощ. Личното мнение на автора на тези редове е, че дори само това да направи този парламент - неговото съществуване си е заслужавало.

Но не за това е думата. 

Безумното твърдение на Радев, а и на поне две парламентарно представени сили, една от които бе част от предишната управляваща коалиция, заради която не изпратихме помощ преди месеци (б.р. - с любезното съдействие на "Продължаваме промяната", която така и не намери смелост да се противопостави), не може, разбира се, да намери никаква опора в разумни аргументи. Защото, ако това твърдение бе вярно, то това би означавало, че цяла Европа - буквално целият ЕС, е във война с Русия. Това е и тезата на Кремъл: той воювал не с Украйна, а с Европа и с цялата организация на НАТО.

Нищо не може да бъде по-далеч от истината, но това не е важно, важното е дали има кой да повтаря опорната точка, така че тя да се натрапи в съзнанието на гражданите. Радев дори си позволи да спори дали държави от ЕС са получили модерно натовско въоръжение, след като са предали своите стари съветски железа на Украйна.

Както обикновено, така и не бе разбрал какво точно му се казва или просто опита да се измъкне със словесна еквилибристика, скрита зад генералските му нашивки на предполагаем воин, на предполагаем патриот и на предполагаем човек, отдал живота си на защитата на България. Генерал Радев забравя, че сега е генерал само номинално - той вече е политик. 

Повтарянето на тезите на Кремъл се очертава като запазена марка за президента Радев. Нещо като запазената марка "Костя Копейкин" на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов - още един гласовит поддръжник на всички московски теории, трети основен претендент за титлата "човек, изговорил най-много глупости в рамките на една календарна година".

Нека не бъда разбиран погрешно, разбира се, че опасност за България има. Макар, например, газ в момента да има и то на добра цена, това въобще не означава, че енергийната криза е отминала. След Нова година хранилищата в Европа ще започнат да се изпразват, времето ще застудее, наддаването в света за втечнен газ ще се ожесточи, опасността от енергиен национализъм в Европа ще се изостри.

Точно по този начин и опасността за националната ни сигурност не е отминала. Видяхме на какво е способна Русия съвсем скоро - страната ни бе обект на класическо активно мероприятие, когато Москва се опитваше да ни вкара в събитията по взривяването на Кримския мост. 

Москва е способна на всичко, за да оправдае собствената си брутална агресия в Украйна и не се интересува от клетвите на руменовците, че България вечно щяла да обича своята "закрилница". Неслучайно газът за нас бе спрян първи, неслучайно сме официално страна "неприятелка". 

Това е известно, неизвестно е защо след разбиването на един мит за руското влияние у нас, веднага след него се ражда друг. Неразбираемо как така всички тези митове се раждат от едни и същи хора, от едни и същи центрове на политическо и бизнес влияние. Неразбираемо е и защо продължаваме да им даваме гласност след поредната опровергана от реалността теза, прогноза, заплаха. Или пък е разбираемо - преценете сами. 

Защото когато стане ясно, че предоставянето на оръжие на Украйна ще ни вкара толкова във войната, колкото скъп е газът без "Газпром", трябва да има някаква санкция. Някаква, дори минимална. И въпреки всичко, санкция няма. Тези хора продължават необезпокоявани да раждат нови и нови митове, които развенчаваме. Един омагьосан съветски кръг на лъжи и манипулации, който е обримчил обществото ни и не му дава да погледне света с очите на реалността. След оръжието за Украйна ще дойде ред на еврото и еврозоната. 

Тези съветски - по своята същност ченгеджийски митове, продължават с влиянието си да унижават страната ни пред нашите партньори, продължават да не ни позволяват да хванем поне един-единствен път историята от правилната страна на палтото й и да се събудим на утрешния ден горди от решенията си. 

Време е да разцепим кръга. Политически. Икономически. Граждански. 

А дотогава да се радваме - газът поевтинява, зимата ще е светла, топла и сита. Макар и малко по-скъпа.