София Лятева е комуникационен мениджър по професия и борец за права по призвание. Мениджър на проекта Work It OUT към фондация "ГЛАС" и част от организацията на София Прайд.

Какво е в момента да си ЛГБТ човек в България?

Нещо доста конфликтно и парадоксално. От една страна се радвам, че съм себе си в България и че нямам този страх, от друга страна виждам колко е трудно за голяма част от ЛГБТИ общността. Аз се чувствам донякъде привилигерована от факта, че съм жена, към нас отношението е една идея по-добро. Но също така виждам колко е трудно за хората от моята общност и наистина се опитвам да променя мисленето на хората за това какво е ЛГБТИ човекът в България. Трудно е, но също така, повтарям, много е освобождаващо да бъдеш себе си.

Един от големите въпроси, който на всеки Прайд има сякаш малко по-различен отговор, е - какво искат ЛГБТ хората в България?

За всеки ЛГБТИ човек в България обстановката, израстването, изобщо отношението на обществото - е доста различно. То е строго индивидуално. Всеки е различен човек, всеки изгражда личността си по един или друг начин и се сблъсква с различни проблеми.

Много от нас израстват в не особено благоприятна среда - семейства, роднини, дори приятели... при хората от малките градове и села е още по-трудно. Ако питате ЛГБТИ хора от всяко кътче на страната за какво се борим, абсолютно всеки би казал нещо различно. Но те се допълват, по простата причина, че ако имаме законодателство, което признава правата ни, ако имаме справедливост относно омразата, на която биват подложени голяма част от ЛГБТИ хората, това, от което имаме нужда, ще се припокрие.

За мен лично борбата е да имам нормален живот в България, някой ден да имам семейство, деца. Недай си боже, ако ми се налага да ходя в болницата по една или друга причина, да не ми се налага да подкупвам доктора, за да видя партньора си, или детето си. Защото сега пред закона аз съм никоя.

Също така - градиш кариера, искаш някой да те наследи и този някой няма да има това право - ако няма законодателство да признае нашия брак или партньорство.

Това е моята най-голяма кауза. Но искам също така да създаваме по-добри примери в ЛГБТИ общността. Моята работа в "ГЛАС" е свързана най-вече с работа с бизнеса, промяна на нагласата на обикновените хора, които работят и не са се сблъсквали с дискриминация, или тези, които са се сблъсквали и не са имали къде да изразят как са се чувствали след това нещо. На тях се опитвам да помогна, да създам повече съюзници, които подкрепят общността и разбират проблемите ни.

Точно преди изборите миналата година имаше две политически сили (ИБГНИ и Зелено движение, б.р.), които обърнаха внимание на вашите проблеми и обещаха да търсят промени в законодателството. Едната от тях не влезе в парламента, другата не успя да направи нищо по въпроса в последните 4 месеца. Как ще накарате политиците, които са парламентарно представени, да ви обърнат някакво внимание?

Предвид, че живеем в такава криза - световна, мисля, че е доста трудно да накараш правителството да приоритизира нашите права. Но със сигурност усещаме доста повече подкрепа от предишни години - представители на правителството посещават инициативите, които организираме, идват и активно ни подкрепят. Това е първата стъпка те да ни обърнат още повече внимание и в парламента, и в Министерския съвет.

Но няма как да предположа какво ще се случи оттук нататък, имайки предвид каква е ситуацията и колко е нестабилно и в момента правителството. Много е неясно и е много трудно да изискваме някакви конкретни декларации, да тропаме с крак, че ги искаме сега и веднага. Но има и някакъв шанс за промяна, има предложения, внесени от прокуратурата...

Не е ясно дали ще има скоро кой да ги гласува...

Да, но виждаме, че има разбуждане в това отношение, което ми дава някаква надежда, че промяната идва, наистина.

Нямате ли притеснения, че могат да ви ползват за това, което на Запад наричат pink washing (използване на ЛГБТ+ теми за евтин политически PR), да употребят вашия активизъм за свои цели? Да, главният прокурор Иван Гешев внесе промени в Наказателния кодекс за утежняване на престъпленията на омраза по хомофобски подбуди, не ли това просто начин да ви използват?

Точно в този конкретен случай е напълно вероятно това да се случи. Но в същото време промяната от гледна точка на начина на мислене на обществениците, това, че хората, които правят законите ни обръщат някакво внимание, фактът, че вече се говори за нас и за проблемите, е стъпка в правилната посока. Със сигурност тези предложения ме карат да се чувствам обнадеждена, че нещо ще се случи.

В последните няколко години - и на Запад, и в България - се наблюдава намаляване на толерантността към ЛГБТ хората, след близо десетилетие плавен ръст. Имаш ли обяснение защо това е така? И какво смятате да направите, за да обърнете тенденцията и да убедите българския народ, който е най-хомофобският в Европа, че вашето съществуване е нормално, че има права, от които сте лишени?

Мисля, че обществото ни се влияе по-скоро от това, което вижда, от това, което му се показва. Аз съм част от тази общност през целия си живот, следя и Прайда... от 2007 г. насам, откакто се организира, забелязах, че все повече хора отиват на Прайда, все повече хора ни подкрепят. Моят кръг приятели, основно хетеросексуални, са били винаги супер подкрепящи към мен и начина ми на живот.

Но това, което винаги ми е липсвало в ЛГБТИ общността и отчасти причината, поради която исках да допринеса с нещо, е просто да популяризираме хората от общността, които наистина са невероятни, успешни, не тези хора, които показват по телевизията.

Много ме дразни начина, по който медиите се опитват да създадат сензация, като показват най-екстравагантно облечените, най-екстравагантно изглеждащите изобщо. А всъщност хората на Прайда, голяма част от тях не са част от ЛГБТИ общността - просто ни подкрепят.

Не е ли и ваша грешка - вие все пак слагате най-шарените, най-странно облечените на сцената и на камиона. Нормално е фотографите да насочат към тях обектива си. Дори парламентът да гласува всичко, което искате, това няма магически да промени мнението на мнозинството за вас.

Да, при драг кралиците е различно... това е отново една лоша комуникация за това какво е драг културата. Ние се опитваме, колегите от "Билитис" работят доста в тази насока - да образоват обществото каква е тази култура и какви са нейните особености. Но сте прав, че дори ако се променят всички закони, дори ако можем да се оженим и правата ни се гарантират, това няма да промени изведнъж мнението на обществото.

Именно заради това са важни добрите примери. Те се създават, когато хората видят, че аз съм обикновен човек като тях. Каква е моята сексуалност няма нищо общо с това какъв човек съм, какъв професионалист съм, какво правя, какво спортувам и къде се разхождам през уикенда. Мисля, че трябва да се опитаме да докоснем с истории и примери тези, които не могат да разберат, че ние сме като тях и се опитваме да водим нормален живот като тях.

Проблем е и че медиите не ни дават това поле за изява, за да видят всъщност какви сме, когато не е юни, месеца на Прайда. Могат да ни търсят и за мнение по въпроси, които засягат човешките права, защото ние сме едни от хората, които се борят за човешки права. Могат да намерят при нас експертиза дори и по въпроси, които не са свързани само с ЛГБТИ правата.

 

15-ото издание на София Прайд се провежда тази година в събота, 18 юни. Вратите отварят в 14 часа, музикалният концерт пред Паметника на Съветската армия започва в 16 часа, а шествието по улиците на София ще потегли след 19 часа. Част от приходите по време на София Прайд ще бъдат дарени за украинския Киев Прайд.