Станислав Асеев

Вече няколко дни не може да ми излезе от главата „кувалдата на Вагнер"*, с която разбиха главата на затворника, и руската пенсионерка, която грижовно маха мъхче от шапката на мъжа си, докато той разказва как е необходимо да бъдат убивани украинците... Накрая жената, напълно съгласна с неговите разсъждения, искрено се смее, като че ли е гледала детски спектакъл.

Има ли връзка между кувалдата и тази усмивка? За мен е очевидна.

В Чикаго един професор ми зададе интересен въпрос: „Хана Аренд е смятала, че е твърде важно да се идентифицират нацистките престъпници, за да се покаже, че престъпленията са извършвани не от „немците като цяло“, а от конкретни хора. Лозунгът на вашия Justice Initiative Fund е „Злото трябва да има име“. С този лозунг това ли имате предвид - отнасяйки го към руснаците, което е имала предвид Арендт за немците?"

Отговорих му: „Не, точно обратното“.

Путин, както и Хитлер, за мен е олицетворение на народа като цяло. Тоталитарната власт винаги е по-представителна от демокрацията, и в това е парадоксът. И „кувалдата на Вагнер“ е следствие на всяка „невинна“ усмивка на такава пенсионерка. Така, както СС и Гестапо някога бяха следствие от безусловната поддръжа на нацистите от страна на немците през 30-40 те години.

Да, има немци, хвърлени в концлагери. Има емигранти и дори немско движение на съпротивата – това сега го има и при руснаците, някои от които дори воюват в редовете на украинската армия. Но в историята за осъждане на злото е невъзможно да се сложат две точки и да се изброят хиляди имена на „праведни“ на фона на милиони престъпници.

Затова моето мнение е, че когато показваме името на злото, публикувайки конкретни фамилии във фонда „Инициатива за справедливост“, ние показваме, че те са се появили само благодарение на тези „безименни“, които анонимно се смеят по руските улици, мечтаейки за убиването на украински воини.

Станислав Асеев е журналист, бивш заложник на терористи в ДНР

*Кувалда - тежък чук за разбиване на камъни - до 16 кг, с дръжка до един метър. С такъв чук членовете на частната армия „Вагнер“ на Пригожин разбиват главата на пленен от украинците руски затворник, който дава интервю срещу порядките в частното военно формирование и иска да воюва на страната на украинците. Вагнеровците обаче го заменят срещу пленен украински боец, и за назидание публично го убиват с кувалда - като предател.