Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

14 февруари 2023 година

Петдесет!

Петдесет телевизора са вече във военната болница. Впрочем – лъжа. Четиридесет и осем. За последните два ще кажа отделно, те са особени.

Първо ще ви разсмея. Тази сутрин уговарям срещата ни със сержанта (пан подполковникът закара момчета от болницата на психологическа рехабилитация). Казвам: „Ще дойда с малка бяла кола“.

Бяла… аха… Горкият сержант ме търсил десетина минути. А когато все пак ме намери, попита, съвсем объркан: „А това наистина ли е бяла кола?“

Засрамих се до сълзи - та нали съм момиче. Разбирате ли, има такава карма на доброволеца, орисия: ако трябва нещо отнякъде да се вземе, да се натовари и да се докара с кола – сто на сто ще попаднеш в задръстване или в кална дупка – нещо ужасяващо и мръсно, било то в Салтовка или в друг район – Шишковка, Сортировка или Бавария. Адресът обикновено звучи така:

„Свивате от трасето вляво от бензиностанцията, след сивата порта асфалтът свършва, а после още няколко километра – не повече от три.“

Салонът ми по-рано беше светлосив. Сега той е запълнен с пакети, кутии, чували и торбички.

Ето например вчера Ната от Днипро ми пише:

„Аз изпратих нещичко за Сашка Костенко, за неговите бабички, вземи го от пощата и му го закарай“.

Супер. Отивам в пощата, а там ме чакат десетина кашона.

Аз това „нещичко“ едвам го натоварих в колата, барикадирайки Хектор на задната седалка така, че той пътува и крещи: „Спасете ме, помогнете, майка ми е полудяла!“. Срещнете ли в града кола с цвят „мръсотия“, където доберманът е притиснат от всички страни с консерви и памперси – това сме ние.

Телевизорите.

Значи така: 40-инчовите телевизори „Киви“ ги изкупихме всичките. Не ги търсете. Ако някой е искал да си купи такъв – извинявайте.

Днешната партида е с малко по-големи екрани. Между другото, те изглеждат още по-яко.

Знаете ли, забелязах: влизаш в болничната стая и тя… изглежда точно като в болница. А когато на стената е окачен телевизор, тя вече е съвсем друга – прилича на обикновената стая в жилище. Или на хотелска стая. И всичко вече е не толкова тревожно.

Днес в стая 204 един мъж с гипсирани крака държи дистанционното и „прескача“ от канал на канал – все не може на избере какво да гледа. Казва:

„Три месеца живях в гората, сега всичко ми е интересно – и шоу, и новините, дори анимационните филмчета.“

А момичета – те са истински момичета – гледат „Изгубеният свят“ (проект на украинския телевизионен канал „2+2“, който разказва за извънредни събития, разкрива разнообразни тайни по света и загадки – бел. прев.), серия Малдивските острови.

Отново предавам на вас, скъпите ми читатели, камион благодарности от ранените в харкивската военна болница.

„Благодаря” – това е за тях, нашите защитници. Но и ние с вас сме гиганти: 48 телевизора плюс системи за окачване по стените, и още 22 рутера и километър и половина кабели.

И главното: два особени телевизора (вече са платени, но още пътуват към нас) – огромни „плазми“ 4К Ultra HD – специално за операционните.

Вярно, че заедно със стойките на колела те излязоха на цената на седем обикновени телевизора, но си заслужава.

Операциите ще могат да се предават направо в ефир и тутакси да се правят консултации с професори от други болници, градове и страни.

И това ще спасява нечии животи – представяте ли си?

После непременно ще ви покажа как ще изглежда всичко това. Пан подполковникът обеща да ме пусне в операционната.

Прегръщам всички, които участват в проекта „телевизори за военната болница“, вие сте невероятни!

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко