Искат ли децата ни отново социализъм?

Падането на комунистическия тоталитарен режим и влизането на България в Европейския съюз са причина и за един много бърз и труден за българската икономика процес – емиграцията. Колко точно българи живеят постоянно в чужбина  иколко напускат родината само временно и се връщат е трудно да се определи, тъй като броят на емигрантите и кандидат-емигрантите не е постоянна величина. Едни отиват и повече не се връщат в България, други пътуват сезонно само за работа, трети пробват късмета си за година-две или пет, някои прекарват младостта си зад граница и се връщат с пенсията си в България, други пък периодично емигрират, връщат се, пак емигрират...

Извън тези българи, които постоянно се движат, има и едни други, които са родени или са израснали в български семейства или семейства с поне един родител българин, но зад граница. Тези данни са по-устойчиви и по-лесно могат да бъдат проверени.

Анкета

За близо 30 години в чужбина са се родили около 330 000 деца с българско гражданство, показват изчисленията на Боян Юруков, който до неотдавна живееше в Германия. IT-специалистът е изследвал официалната статистика от 1990-та до края на 2018 година.

Данните, анализирани от Юруков, сочат, че в Германия е най-многочислената българска диаспора в ЕС. По думите му, през последните години тази диаспора се е увеличила драстично:

"Голям е и броят на децата, родени в Германия. Това си личи по увеличаващия се брой български училища, клубове и организации в Германия. Друг интересен момент е, че много малко от българите в Германия, които имат право на германско гражданство, действително кандидатстват за германски паспорт - това са едва 3-4% от онези, които живеят от над осем години в страната. Затова пък техните деца го получават автоматично, така че ще има все повече българи с германско гражданство. Очаквам, че в рамките на следващите десет години може да има до 200 000 българи с гражданство от друга европейска държава - нещо, което никога досега не се е случвало за толкова кратко време", казва Юруков пред „Дойче веле“.

Факт е, че в чужбина има 258 български училища, в които се преподава български език, история и география, но и се подготвят децата за изравнителни изпити с българската образователна система или за матура в България. Освен тях има и 138 български неделни училища, които се концентрират само в преподаването на български, география и история за обща култура.

В голямата си част децата, родени в чужбина, говорят български макар и като втори език. По-силен винаги е езикът, на който се учи, това е нормално, но е рядкост деца на българи да не говорят родния език на родителите си. Българчетата зад граница са деца, които припознават страната ни като своя втора родина и не им е чужда мисълта, че един ден може да живеят в нея или да работят с българи или за България дори и временно или косвено – тоест връзките родното място на родителите се поддържат живи и са по-скоро стабилни за по-голямата група „чуждестранни“ българчета.

Но какво знаят тези деца за близкото минало на България? Разпитахме 9 българчета на възраст между 14 и 24 години, родени в Германия. За разлика от свои връстници в Испания или Франция, например, те имат малко по-детайлен поглед върху социализма заради германската история и изучаването ѝ в училище, което включва и историята на ГДР и падането на Берлинската стена.

Можем да кажем със сигурност две неща: днешните деца не знаят кой е Тодор Живков и смятат правото си на свободно мнение и свободен избор за достатъчна важна ценност, за да не искат да живеят в режим като този на НРБ. Независимо дали според разказите на родителите и бабите и дядовците им тогава е било по-спокойно или по-добре. Възможността да казваш това, което мислиш ида вървиш по пътя, който си избрал, без пречки то страна на държавата, е най-важното за тях.

Зададохме им следните въпроси:

• Какво знаеш за социализма в НРБ?
• Знаеш ли кои са Тодор Живков и Людмила Живкова?
• Има ли нещо, което е било по-добро по време на соца, отколкото е днес?
• Би ли живял в социалистическа република като НРБ и защо?

Ето какво отговориха те:

Генерално не съм фен на социализма

Симеон, 19 години

Не знам много за социализма в България. Родителите ми са ми разказвали, че не са имали дънки, кока-кола... такива неща. И е било трудно да се излиза от страната.

Чувал съм името Тодор Живков, но не знам кой е. Нямам никаква представа коя е Людмила Живкова.

Генерално не съм голям фен на социализма заради ограниченията на свободата, които е имало тогава, а аз смятам това за напълно погрешно. Не познавам много добре самата ситуация тогава, затова ми е трудно да сравня дали нещо все пак е било по-добро тогава, отколкото е днес. Но не бих искал да живея в социалистическа страна именно заради липсата на свобода и силните ограничения, което е най-важното всъщност.

Не мога да си представя, че нещо е било по-хубаво

Яна, 24 години

Знам, че през 1944 година в България има комунистически преврат. Много политици, учители, хора със собственост, богати, с пари, с предприятия, с имоти са били буквално ограбени и репресирани. Имало е само една партия, нямало е демокрация. Забранена е била медийната свобода.

Хората са живели по-скоро бедно, само с базисни неща. Нямало е продукти от Запад, например кока-кола или дънки...

Не знам кой е Тодор Живков, нито Людмила Живкова.

Не мога да си представя, че нещо е било по-хубаво тогава, най-малкото заради това, че не е било демокрация, че хората не са имали свобода на мнението, не е имало равни права за всички. Това е пречка за каквото и да е в живота ти. Не искам да съм живяла в тогавашната ситуация в България. Не мога да си представя да живея без свободата, която имам сега. Ако бях родена тогава в НРБ, нямаше да мога да вървя по пътя, който съм си избрала, нямаше да имам свободата сама да избера какво да правя.

Не искам общество, в което няма основни свободи

Лазар, 24 години

Политически какво точно е станало, не мога да кажа, защото не ме засяга директно. Не съм имал причина досега да се занимавам с тая тема.

През последните години се интересувам повече от политика, но предимно от тази, която ме засяга в момента. Но знам, че България е била под руски режим до падането на СССР. Не знам кой е Тодор Живков, нито коя е Людмила Живков.

Какво е било по-добро тогава? Не знам, за живота тогава знам само от историите на родителите ми. Не е имало кой знае колко по-добри неща. Не съм живял при такъв режим и ми е трудно да направя сравнение дали изобщ онещо  е било по-добро. Но дори и да е имало някакви положителни аспекти, не мога да се сетя за такива.

Знам само, че със сигурност не бих живял в социалиситческа република от този тип. Сега ми е добре, защо да трябва да се сменя това? Не вярвам, че тогава също някой е искал да живее в социализма, освен тези, които са сътрудничили или са били част от режима и затова им е било добре.

Аз не искам да живея в общество, в което нямам основни свободи, в което съседи и приятели могат да са предатели и да те предадат на властите. Аз живея в Германия като човек с миграционен произход, родителите ми са българи. Ако бях в същата ситуация в ГДР или в НРБ, щеше да ми е много трудно с такъв произход. Сигурно пак щях да следвам математика, но мисля, че щеше да ми е много по-трудно да стигна до този път, отколкото сега.

Криели са болните и хората с недъзи в специални училища

Виктор, 15 години

Не е имало демокрация. Хората не са можели да кажат свободно мнението си. В училище е имало грозни униформи и строга дисциплина, учителите са можели и да удрят, без да ги наказват за това. Имало е специални училища за деца, които не слушат и не се подчиняват, нещо като затвори-училища. В специални домове са криели болните психически и хората с недъзи. Нищо хубаво не е имало. Или и да е  имало, не знам какво е.

Не знам кой е Тодор Живков, май е бил нещо като Бойко Борисов.

Не искам да съм живял или да живея в такава държава, не е можело да си слушаш музиката, която ти харесва или само тайно сте си купували албумите. Гледали сте само български и руски филми по телевизията. Не е можело да пътуваш. Ако Стената не беше паднала, аз нямаше да се родя. Иначе България сега ми харесва даже повече от Германия, хората са по-яки. Обичам да съм в България, но тя сега е свободна и мога да отивам и да си тръгвам, когато си пожелая.

Не бих живяла тогава в България

Филипа, 15 години

Не знам кой е Тодор Живков, Людмила сигурно е била жена му? Не знам.

Не бих живяла тогава в България, харесва ми живота сега в Германия. И сега не бих живяла там. Не знам много за социализма в България, но мисля, че хората не са живели добре, защото не са имали основни свободи.

Религията също е била забранена

Ема, 19 години

Не знам почти нищо за социализма.

В училищата е имало много пропаганда, а децата са били възпитавани в това, че социализмът е нещо добро. Не са имали право на собствено мнение по въпроса. Всъщност трябва да разпитвам повече родителите ми, това е много интересна тема, но не ми е хрумвало.

Не знам кой е Тодор Живков. Нито пък Людмила.

Не мога да преценя какво и дали е имало нещо по-добро тогава в сравнение със сега. Мисля, че сигурността по пътищата е била по-добра, защото е имало по-малко коли. И младежите не са имали толкова достъп до алкохол или наркотици. Сега много хора карат пили, тогава не знам дали е било така. Не са били толкова агресивни според мен, не се е разбирало от самосебе си да имаш кола. Затова и катастрофите са били по-малко.

Но не бих живяла в социалистическа република, защото тогава има много ограничения на свободата. Предпочитам да живея в демокрация, да имам собствено мнение, да имам право да го казвам открито. При социализма това е било забранено. Религията също е била забранена. Тези неща могат да направят човек много нещастен.

Знам кой е Тодор Живков, Людмила вероятно е жена му

Фани, 15 години

Знам кой е Тодор Живков – министър-председателят на България по време на социализма. Людмила вероятно е жена му? Но не знам много за социализма. Дали е имало нещо по-добро – сигурно е имало нещо, но не знам. В днешно време бих живяла в България, но в онези времена – не! Защото училащата са били по-стриктни, хората не са имали право да казват мнението си и не е имало много партии, от които да избираш. По телевизията също не е имало много канали.

Мисля, че е имало по-малко бедност

Емил, 18 години

Социализмът е политическата система след Втората световна война.

Не знам кои са Тодор и Людмила Живкови.

Мисля, че е имало по-малко бедност, но не бих живял въпреки това в социалистическа република, защото основните ми права щяха да са ограничени.

Имало е спокойно детство

Никлас, 14 години

Не знам много за социализма, само от историите, които ми  е разказвала майка ми. Тя е израснала по това време. Тъй като не е имало възможност за пътуване на Запад по онова време заради Стената и Студената война, любимата ѝ книга е бил един атлас и учебника по география.

Не знам кои са Тодор и Людмила Живкови.

Дали нещо е било по-добре преди – спокойното детство, това е според разказите на майка ми. Не бих живял в социализма, не бих живял и сега в България заради по-ниските заплати и несигурни работни места, а и защото българският ми не е много добър. А и градовете не са много хубави. Ако отида в България, ще живея на село. Природата много ми харесва.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.

"100 въпроса за тоталитарната държава" с подкрепата на "Америка за България"