И днес в поредицата си "100 въпроса за тоталитарната държава" продължаваме да отговаряме на въпроси на млади хора за времената на комунистическия режим 1944-1989 г. в България. "Каква е разликата между социализъм и комунизъм?", пита ни на редакционната поща млад човек от София, който обаче предпочита да остане анонимен.

Отговорът на този въпрос има два аспекта – теоретичен и практичен.

Теория

Понятието социализъм се отнася до голяма група теории за организацията на икономиката и обществото, основана на публичната собственост и управление на средствата за производство и разпределение на благата. Терминът се отнася и до общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до ресурси за отделния индивид, с методи за компенсация, целящи постигане на равенство.

Най-общо социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства у малка част от обществото, която контролира капитала чрез експлоатация на труда на наемния работник, създава неравенство в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максимална степен в интерес на всички. Поради това социалистите се застъпват за създаване на общество, позволяващо широкото приложение на модерните технологии за рационализиране на икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма,  както и за по-справедливо разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходвана за производството.

Комунизмът е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление, премахване на наемния труд и на държавата.

Според марксистката теория комунизмът е етап от историческото развитие, който възниква като неизбежен резултат от развитието на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материално богатство. И даващо възможност за разпределение, основано на нуждите и за обществени отношения, базирани на свободното сдружаване на индивидите, което предполага отмирането на държавата като инструмент на политическата принуда.

Според съветския марксизъм социализмът е преходен етап между капитализма и същинския комунизъм. Младежите в България преди 1989 г. бяха учени така: при социализма е "от всекиго според способностите, на всекиго според труда", докато при комунизма ще бъде "от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите".

Практика

Първата държава, нарекла себе си "социалистическа" е СССР. Тя се появява след революцията от 1917 г. След Втората световна война на картата на Европа се появяват още няколко държави, които наричат себе си социалистически. Те са в Източна Европа и една от тях е Народна Република България.

Във всички тези държави социалистическите теории си останаха само и единствено добри пожелания. Хората в тях не бяха равни, а всички техни свободи бяха ограничени до крайност. Имаше изкуствена уравниловка на доходите, но елитът на управляващите комунистически партии бе по-скоро от феодален тип - "червена аристокрация".

"Всички сме равни, но някои са по-равни", бе често цитирана мисъл на Оруел по онова време.

Социалистическият лагер не бе нищо друго, освен колониална империя на Кремъл. След Втората световна война Източна Европа бе просто плячката на Сталин, която Западът бе принуден да му отстъпи. Така грубоватият грузинец надмина постиженията на всички изтънчени руски императори преди него.

Войната, която Владимир Путин започна в Украйна за него е само първи етап към възвръщането на руските колонии в Източна Европа. Това каза той самият малко след нейното начало. Засега обаче смелите украинци и обединеният зад тях Запад успяват да осуетят плановете на кремълския тиранин.

СССР и социалистическият лагер не са първият случай в историята, в който политици разпространяват послания за социално равенство, след което се превръщат в диктатори. Такъв е случаят и на Хитлер, а подобни има още от древността. Въобще, когато някой политик говори прекалено много за социално равенство, това би трябвало да е червена лампичка за обществото за опасност от бъдеща диктатура.

Социализмът на Запад

Социалистическите идеи обаче не трябва да се отхвърлят изобщо. Те са интегрална част от днешната Западна цивилизация. На Запад не приемат идеята, че всички сме равни, но благодарение на социализма са осъзнали, че социалните неравенства трябва да се притъпяват и минимизират. В противен случай опасността демокрацията да бъде заменена с диктатура е много голяма.

Борбата на пролетариите - наемните работници - за по-високи доходи и човешко отношение от страна на капиталистите и работодателите, е напълно легитимна борба във всяка западна демокрация. Актуалният пример за това са събитията във Франция и вълната от протести по повод увеличаването на възрастта за пенсиониране.

Стъпвайки върху българското презрение към несъществуващото преди 1989 г. социално равенство, днешните капиталисти и работодатели у нас често манипулират съвсем справедливи и основателни социални искания към тях с твърдението, че това е комунизъм. И се възползват от страховете на хората, за да продължават с практиката, при която заплатите са им последното перо в бюджета. Но са първото, което са склонни да намалят, когато се налагат съкращения на разходите.

Общественият дебат за това, че доходите у нас са много под европейските, а цените често са над европейските, е напълно легитимен и демократичен. И няма нищо общо с това, в което живяхме преди 1989 г. Най-малкото защото тогава обществени дебати нямаше, защото нямаше свобода на словото.

През втората половина на XX в. елитите на западните държави полагаха много усилия в социалната област, най-вече поради страха от това, че "червената чума" може да се стигне и до тях. Когато СССР, източникът на тази зараза рухна, Западът като че ли реши, че опасността е отминала. И позабрави за социалните неравенства.

Краят на историята обаче се оказа химера. Постепенно се стигна до това, че настоящото поколение е първото след Втората световна война, което не живее по-добре от предишното поколение. Това е едно от основните обяснения за някои обществени катаклизми на Запад - "Брекзит", избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, възходът на популистките формации в Западна Европа, а и в България.

Не е случайно, че именно от ЕС идват идеи и инициативи за гарантиран минимален доход във всички страни членки, който да осигурява приличен стандарт на живот. Работещите бедни са огромна опасност за всяка демокрация.

Обобщение

Това, което се случваше в България и в Източна Европа в периода 1944-1989 г. не е нито социализъм, нито комунизъм, а чисто и просто руско робство. Мечтата на Путин е тази незавидна за нас ситуация да се върне. И той вече работи по въпроса.

Може да си направите сами следния тест - ако искате МОЧА (Паметникът на Съветската армия) да си остане в центъра на София, вие определено сте комунист, при това руски. Ако обаче настоявате за притъпяване на социалните неравенства, вие сте социалист. При това европейски.

Комунизмът няма как да бъде реализиран. Той е изначално погрешен, защото разчита на това, че всички хора са добри. И когато собствеността е обща ще цари обществена хармония.

Истината обаче е известна още от Древния Рим - човек за човека е вълк. Като цяло хората се егоисти, които се водят от собствените си интереси, а в допълнение по-голямата част от тях са недостатъчно образовани и поради това некомпетентни за много области от живота. Затова тази "лошотия" трябва да се контролира чрез определени институционални механизми. Да се разчита на доброто у хората, за да се изгради цял обществен строй, е крайно глупаво - както показва близкото ни минало, онзи строй всъщост извади най-лошото у хората и за съжаление търпим наследството му и днес.

Социалистическите идеи са неизменна част от западните демокрации, в които социалните неравенства са основна грижа. Именно затова тези страни и досега са привлекателни за много емигранти, включително българи.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.