На 24.02.2022 г. Владимир Путин стартира "специална военна операция", която по оценки на някои експерти трябваше да продължи до 72 часа.

Повече от година по-късно Русия е окупирала около 17% от територията на Украйна. За сметка на това Москва е по-изолирана, по-бедна и по-зависима от партньор в лицето на Китай, който открито й извива ръцете за енергийни суровини на безценица.

Войната в Украйна е най-голямата грешка на Владимир Путин. Но не само защото я започна въобще.

Диктаторът просто закъсня. Трябваше да нахлуе в Украйна, докато имаше съюзник в Белия дом.

Полезният президент и краят на НАТО

Наивна илюзия за управлението на Доналд Тръмп гласи че, ако не друго, то популистът е респектирал диктаторите със своята непредсказуемост. Те едва ли не се страхували да не им бомбардира палатите, ако му напишат заядлив коментар в "Туитър". И, разбира се, ако решат по някакъв начин да навредят на интересите на Америка.

Това е изключително далеч от истината. През четирите си години на власт Тръмп направи всичко възможно да разруши основите на доминираната от САЩ система от съюзи, последователно изграждана от края на Втората световна война насам.

Републиканецът открито подкрепяше Брекзит, позволи на Русия и Китай удобно да се настанят в Близкия изток и може би най-значимото – упорито се стремеше да отслаби НАТО.

За пример може да посочим интервю на Тръмп пред проруския консервативен водещ Тъкър Карлсън от юли 2018 г., в което той отбеляза, че не вижда защо Америка трябва да спази Член 5 от Северноатлантическия договор и да се притече на помощ на Черна гора (членка на НАТО от 2017 г.), ако Русия я атакува.

"Черна гора е много малка страна с много силен народ. Те са много агресивен народ. Могат да станат агресивни и тогава – поздравления, участвате в Трета световна война", аргументира позицията си бившият президент.

Само дни по-рано, след двустранна среща в Хелзинки с Владимир Путин, Тръмп обвини американските тайни служби, че лъжат за намесата на Русия в президентските избори през 2016 г. Доводът отново бе железен:

"Президентът Путин казва, че не е (виновна) Русия. Не виждам причина защо да е тя".

Разследването на специалния прокурор Робърт Мюлър доказа, че представители от предизборния щаб на Тръмп през 2016 г., сред които и Доналд Тръмп-младши, многократно са провеждали разговори с приближени до Кремъл лица, предлагащи им компромати срещу Хилъри Клинтън. Някои предатели от "тийм Тръмп", като шефа на кампанията му Пол Манафорт, бяха осъдени. Други, като съветника му по национална сигурност Майкъл Флин, Тръмп амнистира малко преди края на мандата си. Малко преди неуспешния опит за преврат на 6 януари.

Тръмп не само бе съюзник на Русия. Той се оказа враг на Украйна, пък макар и по частни политически причини. Първият импийчмънт срещу него бе гласуван, след като стана ясно, че бившият президент е задържал военна помощ за Украйна на стойност близо 400 милиона долара, за да принуди властите в Киев да разследват предполагаемото корупционно обвързване на тогавашния кандидат-президент Джо Байдън с местната енергийна индустрия.

Путин не атакува Украйна, докато републиканецът бе на власт, защото бившият президент бе изключително полезен. Защо му трябваше да изсилва нещата? Диктаторът можеше внимателно да подготви руската икономика за реакцията на Запада след бъдещата офанзива и да се надява, че "другарят" Тръмп ще се пребори за нови 4 години на власт, през които да задълбочи упадъка на САЩ. Търпението на Путин е обяснимо, особено ако вярваме на думите на Марк Еспър – шеф на Пентагона от администрацията на Тръмп. Според него бившият държавен глава открито е говорил, че през втория си мандат ще извади САЩ от НАТО.

С избирането на Байдън в Белия дом влезе политик със солидни познания в сферата на международните отношения, бивш председател на комисията по външната политика на Сената, който през 70-те и 80-те активно участва на преговори между САЩ и СССР. Новият президент, при всичките му дефицити, осъзнаваше какви са външнополитическите интереси на САЩ и как трябва да бъдат защитавани.

Прозорецът за инвазия в Украйна се бе затворил. Но Путин бе решил да действа.

Байдън – в историята до Рейгън

Изкушаващо е да представяме войната на Русия в Украйна като битка на "дребния" Давид срещу превъзхождащия го във всяко едно отношение Голиат. Нека обаче развалим хубавата история с истината.

  • Америка осигурява информация на украинските войски, благодарение на която те организират успешни атаки и предварително издигат непробиваеми "бариери" срещу прииждащите руски орди.
  • Америка ръководи международна коалиция, която финансира отбраната и възстановяването на Украйна.
  • Америка доставя оръжия като далекобойните ракетни системи HIMARS, които оказаха решаваща роля за спирането на руското нахлуване в Източна Украйна през юни и юли 2022 г. Оттогава руснаците не са превзели нито един голям украински град.

Критики срещу Вашингтон може да се отправят. Част от военната помощ излишно закъсня с месеци. Америка разполага с ресурсите да тренира повече украински войници. Но без твърдата американска подкрепа, Русия нямаше да контролира само 17% процента от Украйна. И Киев едва ли щеше днес да планира контраофанзива.

Джо Байдън може и да не е "велик комуникатор" като Роналд Рейгън. Но по действията ще го познаете. Както политиките на републиканския президент често са сочени като основна причина за разпада на СССР, евентуалната победа на Украйна трябва да бъде приписвана като значим успех и на Джо Байдън. Пък макар и ролята му да бъде засенчена от героизма на украинците.

"Бедни ми, бедни Путин…"

В коментарите си за войната Тръмп следва 5 опорни точки, обикновено в тази последователност:

  1. Инвазията не се случи, докато републиканецът бе президент, защото Путин не смеел да атакува. Впрочем, изборите през 2020 г. са фалшифицирани.
  2. Джо Байдън е слаб президент, иначе Путин не би атакувал.
  3. Джо Байдън веднага трябва да спре да изпраща оръжия на Украйна, защото ще предизвика Трета световна война.
  4. Джо Байдън трябва да преговаря с Путин и да сложи край на войната.
  5. Връщаме се на т. 2 и добавяме, че Доналд Тръмп е силен президент и само той може да "сключи сделка" и да сложи край на войната.

В началото на март 2023 г. Тръмп призна, че "би дал на Путин да превземе нещо". По-късно републиканецът обяви, че е бесен на европейските сили, защото оставяли на Америка да плаща твърде голям дял от "сметката" за украинската отбрана и настоя незабавно да поправят грешката си, като възстановят средствата на САЩ.

Тръмп недвусмислено издава, че Америка не би оказала помощ на Украйна, ако той все още бе държавен глава. Нещо повече - вероятно би притискал Зеленски да подкрепи унизителен мир, който би мотивирал агресора и вбъдеще да дестабилизира сигурността на Европа.

Затова всяко бръщолевене на популиста по темата изпраща руските пропагандни водещи в екстаз. Те отделят огромни сегменти в безплатен ПР за бившия президент, стискайки палци, че полезният идиот ще се завърне в Белия дом през 2024 г.

А някъде дълбоко в недрата на Кремъл един застаряващ диктатор вероятно се пита:

"Бедни ми, бедни Путин! Защо не атакува при Тръмп?"