"Понятието "завладяна държава" е публицистичен изказ, който не отива в устата на онези, които държат Наказателния кодекс в ръцете си и които ако имат такива данни или съмнения, имат далеч по-ефективни методи да освободят "завладяната държава", отколкото да се оплакват по телевизията".

Това коментира днес правосъдният министър Крум Зарков в пространно интервю за БНР. 

"Ако някой е завладян от някого, това се доказва от прокуратурата."

Коментарът му бе по повод това, че именно Иван Гешев и ръководстото на прокуратурата се оплакаха от "завладяна държава" и "мафия" на 16 март, когато прожектираха пред медии листчета и аудиозаписи, които според тях целяли сваляне на ръководството.

Резултатът е, че Красимир Каменов-Къро стана обвиняем - макар и по старо дело за убийство на експолицай.

(Клуб Z припомня, че немного след това и вътрешният министър Иван Демерджиев обяви по повод прожекциите на прокуратурата, че в такива "филми" или "сериали" не участва, б.р.)

Крум Зарков напомни днес, че за да има разследвания по високите етажи на властта, се налага да направим още усилия в реформирането на нашите структури. По думите му тези усилия са в това да създадем институция, която да се съсредоточи именно в разследването на високите етажи на властта и която да е в достатъчна степен отделена от тези високи етажи, така че не да не може да се влияе.

Нуждата от законови промени

"Философията на законопроектите, тяхната основна цел и начинът, по който я постигат, остават същите, като тези, които бяхме внесли. Те не са продукт на импровизация. Те са продукт на дълбок размисъл и доста дълга работа преди това и са съгласувани с широк кръг институции в страната и извън нея", заяви пред журналиста Силвия Великова служебният правосъден министър.

Той обясни, че и двата законопроекта са прегледани още веднъж, като са нанесени правно-технически и стилистични поправки, преди да бъдат внесени отново (основна опорна точка на Гешев е, че законите за търсенето на отговорност от него се писали "на коляно" и за часове. Всъщност те са още от времето на Надежда Йорданова и бяха пращани за консултации и корекции дори до Венецианската комисия, бел. ред. на Клуб Z).

"Конституционният дебат сам по себе си нито пречи, нито е с нещо страшен. Не е имало дълбока реформа и големи промени, а тези са такива, за които да не са се поставяли въпроси от такъв характер. Когато те се приемат, има Конституционен съд, който ги отсъжда.

И за двата закона - доколкото много хора говорят за противоконституционността на предложените от нас промени в НПК и ЗСВ, нека да кажем, че по отношение на самия механизъм за разследване на главния прокурор, предвиждащ върховен съдия за определено време да изпълнява функциите и да има статута на прокурор, за да извърши разследване и евентуално повдигне обвинение - не може и няма нищо противоконституционно.

Въпросите се поставят по-скоро по отношение на начина на функциониране на ВСС, където ние сме се опитали в рамките на сегашната Конситуция да изпълним отдавнашни препоръки на Съвета на Европа, според които прокурорите не трябва да имат фактическа възможност да бъде защитен (главният) по какъвто и да е начин. Той ще мине през КС най-вероятно.

От друга страна големият дебат за конституционна промяна също трябва да бъде поставен точно на тази плоскост", коментира Крум Зарков.

Според него логичният начин на действие е да се приемат законите и да се върви напред. Ако конституционният дебат се състои, той отново е концентриран върху начина, по който се конституира, избира и функционира ВСС, каза той. По думите му няма общо с механизма за разследване на главния прокурор, нито с органа, който ще разследва корупцията по високите етажи на властта:

"Въпросът не е или/или, а докъде и кога. Приемането на тези закони с нищо не противоречи на други по-амбициозни идеи. Тези закони са ни абсолютно необходими, за да се отлепим от дъното", казва Зарков.

Констатирането на политическа воля за промяната на тази тема ще е сигурен знак, че народното представителство има достатъчна сила за необходимите промени. По думите му това ще отпуши процеса и във вътрешен и външен план.

Закриването на спецправосъдието:

"С времето специализираните съдилища и прокуратури се превърнаха в такива, които вместо да разбиват организираната престъпност, влизаха в хрониките и политическите коментари с най-различни арести, от които не помня нещо да е произлязло.

Те се превърнаха в символ на това, което много хора наричат злоупотреба с власт и то с най-мощната част на властта - репресивния апарат. Оттогава насам от прокуратурата непрекъснато предявяват претенция, че това е довело до някакъв срив за системата и пречи на преследването.

При последните преброявания - в България работят повече от 1500 прокурора. Не мога да разбера с какво 20 специализирани щяха да направят разликата, още повече че когато работиха, не съм останал с впечатлението, че решихме въпроса с корупцията по високите етажи на властта, а напротив".

Той призова - който има становища по определен законопроект, да ги изразява в пленарна зала или в публичния дебат.

"Прокуратурата изпълнява, а не пише закона", категоричен бе Зарков и добави:

"Тя не бива и не може да търси извинения в отмяната на специализираната прокуратура, за да си свърши работата."