Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

6 април 2023 година

- Еха, какъв огромен телевизор имате, какво гледате, момчета? – казал президентът, когато посетил харкивската военна болница.

Ами да, хваля се. Гордея се с нашия общ проект, скъпи мои читатели.

Зеленски награди ранени войници в края на март, а преди няколко дни им гостува министърът на отбраната. С една дума, не можеш да се вредиш.

И ето, вчера най-после стигнах до тях.

– О, Аня Телевизора пристигна, – приветстваха ме на КПП-то.

Смешно. И приятно.

Който не е в течение на проекта, ще разкажа с две думи: в средата на януари се обърнах към читателите си с молба  да купим телевизор за военната болница „ще го окачим в общото помещение, да им е по-весело на войниците“. След един месец телевизорите бяха вече 50 (!), при това два от тях – специални, не за забавление, а за работа на хирурзите.

Вчера ме пуснаха в тази „светия светих“ – в операционната – да видя нашите специални телевизори по време на работа.

Преоблякоха ме неузнаваемост. Знаете ли, че в специалните хирургични халати е непоносимо горещо? Плюс шапката, маската и чудовищната отговорност. Изпотих се само за три минути. Боже, как работят тези хора?

Да видиш вътрешностите на пациента на голям екран е сериозно изпитание, но успях да се задържа на крака. Апропо, за пръв път се намирах в операционна във вертикално положение, а не на операционната маса. Какво да ви кажа – хирурзите са богове.

Те ме помолиха да предам на всеки един от вас нисък поклон. Но нали знаете – аз скоро ще чукна петдесетака, толкова пъти не мога да се навеждам, така че просто ви прегръщам.

На излизане от операционната ме чакаха лекарите от друго отделение – урологията. Разказаха ми, че те също се нуждаят от такъв монитор „като в травмата“. На него добре се виждали дребните камъчета, та дори и песъчинки, които те извличат от всичките там бъбреци и разни жлъчки.

– Ще имате точно такъв! – обещах, без да се замисля.

Просто защото познавам читателите си.

Господин подполковникът ме поведе към централното приемно отделение да покаже „колко як ремонт са започнали и колко гот би било да окачим ето тук два големи телевизора“.

– Ще бъде изпълнено, - казах аз и се почувствах като щуката от приказката, която изпълнява всички желания.

Разходих се из болничните стаи. Момчетата са както винаги – приветливи и усмихнати. Гледат екшъни, предават поздрави, оздравяват.

Нали знаете, наскоро „боледувах“ от пръста на ръката си. Счупих го, претърпях операция, рехабилитация и килограм гипс, да му се не види. Два месеца болки. И това е само един пръст. А момчетата лежат със страшни рани… и се усмихват.

Тази страна не могат да я победят. Никога. Никой.

Съмнявате ли се? Заповядайте във военната болница, да се запознаете с момчетата. В която и да е стая. Да видите как работят хирурзите. Доброволците. Медсестрите. Санитарките.

P.S. Едно момче в стая № 407 ми каза „кракът ми мръзне, а на този проклет гипс не мога да нахлузя чорап…“. Момичета, а може би някоя от вас плете, а?

----

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко