Aнна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

13 януари 2024 година

Днес татко има рожден ден.

Дойдох на гробищата – няма никой, празно е, няма дори пазач. Сигурно се топли някъде в будката. Студено е. Тази сутрин в Харкив беше минус 18. Кръстовете са в лед.

– Аз съм наред, тате. Жива съм, засега. Засега не ме улучиха.

Войната не е свършила, не. Прости ми, все чакам – кога ли ще донеса на вас с мама тази вест. Ще дойда тук не със символичната чашчица за водка, а с чаши за шампанско. И ще пием за Победата. Ще празнуваме, тате, непременно ще празнуваме.

И още - прости ми, че не стъпвам във вашия дом. Нямам кураж, смелост ми липсва. Да карам колата си под обстрела – мога, а да вляза в твоята стая – не. Там все така стои твоето изтъркано кресло, пепелникът на малката масичка и албумите с черно-бели снимки. Тях ги сложих настрани и всеки пък се страхувам да не изгорят. А да ги прибера у дома си не мога. Боли.

Но любимото ти цвете веднага го прибрах. Пресадих го, както ти ме учи – пръст, малко пясък, камъчета. И то цъфна през декември – представяш ли си?

Леля Неля почина преди Новата година – сърцето. Андрей, нейният племенник, загина край Авдеевка есента. А момичетата, внучките на Фьодор Николаевич, все пак са се измъкнали тогава от Мариупол, живи са…

Ира и Костя останаха без апартамента си. Руският „Искандер“ за една секунда унищожи техните старинни антикварни мебели, от които ти винаги си се възхищавал. Но те самите оцеляха, успяха да се скрият в банята.

Сашка вече говори четири езика. Миша тръгна на училище в Юрмала, а Платон – на детска градина в Цюрих.

Войната не е свършила, тате. И джуджето е живо, и песовете му. Твоето последно желание все още не се е сбъднало. Но нашите момчета работят по въпроса. Ще успеят. Ние ще успеем.

Аз съм добре, татко. Обичам те. Честит рожден ден.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко