Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български. 

10 февруари 2024 година
 

Събуди ме хеликоптерът.

Първо го видях в съня си. Летеше край прозорците ми, толкова ярък, многоцветен, окичен с въздушни балончета. Сякаш бързаше за сутрешна детска забава.

Звукът се засилваше и аз се събудих. Не с ужас, както обикновено, а с усмивка.

Осъзнаването на реалността ми отне няколко секунди. С думите: „Какъв ти хеликоптер, по дяволите?!“ скочих от леглото.

С Хектор не успяхме да стигнем до банята, когато удари първият взрив.

После вторият, третият, четвъртият. По нашата улица литнаха „бързите помощи“. Замириса на изгоряло.

Първата официална информация в телеграм-каналите: „От територията на Белгородска област са насочени БПЛА (безпилотни апарати) тип „Шахид“. Вследствие на това в Немишлянския район на Харкив е разрушен обект на основна инфраструктура с огромно количество гориво.“

Малко по-късно съобщиха за загиналите деца.  А на сутринта ще стане ясна цялата чудовищна картина от изминалата нощ.

Един от руските „Шахиди“  улучва нефтобазата, нафтата и бензинът се сливат в смъртоносна лава, която тръгва надолу по улицата. Къщите и колите лумват като кибритени клечки. Гори цялата улица „Котелна“, която отсега-нататък харкивчани, сигурна съм, ще наричат „Пекелна“ (украинската дума „пекло“ означава „ад“ – бел. прев.). Защото там наистина е ад.

Гори дори земята, макар че предишния ден валя сняг. Загиналото семейство с три деца са изгорели живи. Таткото, майката и малките на седем годинки, четири годинки и шест месеца.

Роднините им тази сутрин са давали ДНК тестове – самите тела не могат да бъдат разпознати, пишат официалните източници. Тялото на бебето още не е намерено.

Пишат, че са изгорели 15 къщи, загинали са 7 души, опитват се да спасят още двамата тежко пострадали в отделението по изгаряния.

Черният пушек и сега застила небето над града.

Не мога да престана да мисля за това семейство. Представям си как вчера вечерта децата прават снежен човек край своя дом. Как се смеят, хвърлят снежни топки и правят „ангелчета“ в снега.

И мама с бебето в ръце все не може да ги привика за вечеря.

– Хайде, бързо в къщи, целите сте мокри!

Вчера в Харкив беше приказно, цял ден валя сняг.

Миналата седмица един полски журналист прави интервю с мен и, освен другото, попита:

– Ханна, какво трябва да се случи, за да простите на руския народ?

Няма такова нещо, Якоб, вече няма.

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко