Висшите постове в ЕС са почти договорени в резултат на необичайно рано постигнат консенсус, пише „Политико“, като се позовава на 8 европейски представители и дипломати.
Очаква се споразумението да бъде постигнато преди 17 юни, когато лидерите на страните членки ще се съберат на неформална вечеря в Брюксел. Това ще бъде и първата им среща след европейските избори, състояли се от 6 до 9 юни.
Оптимизмът на източниците на изданието се дължи на факта, че този път френският президент Еманюел Макрон не изглежда склонен да постъпи като през 2019 г., когато на практика уби системата с водещите кандидати. Вниманието му сега вероятно ще бъде изцяло насочено към предсрочните избори, които той свика във Франция, след като неговата либерална партия „Ренесанс“ бе разгромена на евровота от крайно десния Национален сбор.
Същевременно Европа не може да губи време на фона на продължаващата война в Украйна и вероятността от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, изтъкват събеседниците на изданието.
Става дума за четирите главни политически поста, номинациите за които се правят не от отделните страни членки, а от техните лидери, или Европейския съвет. Това са председателите на Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент, както и върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността.
Урсула фон дер Лайен
Европейската народна партия (ЕНП), която остана първа политическа сила в Европейския парламент след изборите, иска да осигури преизбирането на сегашния председател на Комисията. Тъй като Макрон е съсредоточен върху ставащото в родината му, европейските лидери са почти убедени в успеха на Урсула фон дер Лайен.
Антониу Коща
Доскорошният португалски премиер социалист е кандидатът да оглави Европейския съвет. Прогресивният алианс на социалистите и демократите (СиД) запази позицията си на втора сила в Европейския парламент.
Подкрепа за Коща вече обяви наследникът му Луиш Монтенегру, макар да е от Социалдемократическата партия (СДП). В Португалия тази формация е дясноцентристка въпреки названието си.
„Монтенегру би го направил само ако знае, че Коща има сериозни шансове“, коментират дипломати.
Единственото, което може да попречи на бившия премиер, е скандалът за корупция, довел до оставката му през ноември 2023 г. Досега обаче срещу самия него няма повдигнати обвинения.
Кая Калас
Премиерката на Естония се е устремила към най-несигурния засега от четирите поста. Тя би била идеалният избор за либералите от групата „Обнови Европа“ (ОЕ) за наследник на социалиста Жозеп Борел.
Преди европейските избори редица страни, които не са живели под съветска или руска окупация, се притесняваха от яростната антикремълска реторика на Калас. Западни лидери се опасяваха, че тя може да се фокусира почти изцяло върху Русия и да не обръща достатъчно внимание на други региони, най-вече на Близкия изток и Африка. Сега обаче тя идеално се вписва в настоящия пъзел – и географски, и политически, и дипломатически, твърдят източниците на „Политико“.
Роберта Мецола
Номинацията за председател на Европейския парламент изглежда най-лесна. Още повече Роберта Мецола ще изкара не повече от половин мандат, който ще трае 2 години и половина. И в предишния Парламент тя зае поста на средата на неговия мандат.
Малтийката е член на първата сила ЕНП. За избора ѝ обаче последна дума имат не лидерите на страните членки, а евродепутатите.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни