В последния момент, буквално дни преди президентът Румен Радев да издаде указ за насрочване на поредните предсрочни парламентарни избори и за назначаване на ново служебно правителство, част от формациите в Народното събрание започнаха да търсят алтернатива на Димитър Главчев като премиер.

Нищо не е официално, всичко е предпоследно, но към момента опитите изглеждат обречени на провал. Интригата обаче се заплита - с публикациите, че две лица от т.нар. домова книга, и двете свързвани с ДПС, също са дали заявка, че може да се "нагърбят" с поста служебен министър-председател.

С Рая, без Рая? - Със

Най-старата интрига (с давност около две седмици) е тази със свалянето на председателката на Народното събрание от ГЕРБ Рая Назарян. Парламентарната шефка е единственото ново лице в конституционния списък с потенциални премиери спрямо предходната "рулетка". Целта бе да се сложи друг човек начело на НС, който да заяви готовност пред президента да поеме временно изпълнителната власт.

Както е известно и "Продължаваме промяната-Демократична България", и автентичното ДПС обвиняват Димитър Главчев в обслужване на интересите на Делян Пеевски, който поде война срещу почетния председател Ахмед Доган за господството над партията. Причината - Главчев прави "удобни" на Пеевски и масови назначения в областните управи, които играят важна роля при организацията на изборите, а и изобщо. Обявиха се и срещу МВР министъра Калин Стоянов, с обвинения за същото, както и че ще протектира Пеевски и компания в купуване на гласове.

Публична тайна е, че разговори за замяната на Назарян е имало, макар всички замесени до днес да отричаха. А замесените са ПП-ДБ, БСП, "Има такъв народ", ДПС на Доган (т.е. 25-те независими негови депутати), дори "Възраждане". От ПП на среща снощи се бяха съгласили парламентарен шеф да стане депутатът от левицата Иван Иванов. Той бе министър на земеделието в кабинета "Петков", когато получи редица обвинения от депутата на "Промяната" Александър Дунчев в безпринципно кадруване в сектора. Но той нашумя най-вече през 2013 г., когато бе назначен за зам.-министър на вътрешните работи в кабинета "Орешарски". Изкара на поста само няколко часа заради разпространилата се в медиите информация, че е бивш управител на офиса на групировката СИК в Шумен през 90-те. В ДБ обаче се възпротивиха на тази "кандидатура". И така бе спрегнато ново име - на депутата на ИТН Александър Александров, възпитаник на военното училище. 

За да се "импийчне" Назарян обаче трябва мнозинство. И въпросителната бе "Възраждане". ПП-ДБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС на Доган имат общо 98 народни представители срещу 90 на ГЕРБ и групата около Делян Пеевски (последният е много възмутен от идеята да се смени председателката, която иначе е от партия, която би следвало да е опонент на Движението, бел.ред.). Открито гласуване с "Възраждане", и то преди избори, обаче е идеологически невъзможно. Ето защо е било обсъждано групата на Костадин Костадинов да свали кворума като не участва в гласуването. Пак обаче липсваха няколко гласа, като не бе ясно кой от останалите независими депутати би подкрепил смяна на Назарян. Нито Костадинов, нито някой от разпадналата се група на "Величие", нито независимият Калоян Методиев (отлюспен от ПГ на БСП) коментираха въпроса.

Сценарият със смяната на Назарян обаче днес бе изоставен. Нито един от набедените за "сценаристи" не поде инициатива за събирането на подписи за "импийчмънта". Затвърди го малко по-късно и съпредседателят на ПП Кирил Петков в изказване в кулоарите на парламента. От думите му се разбра най-сетне, че е имало такива обсъждания, но от обединението са се отказали, защото трябвало да се измисли устойчив модел за разбиване на "модела Пеевски".

Иначе самата Назарян вече се срещна с президента Румен Радев, за да декларира, че не желае да бъде назначена за служебен премиер - за да не бъде обвинена ГЕРБ, че си осигурява служебна победа. Последното бе съображение и за т. нар. заговорници - сменят ли Назарян с партийна фигура, ще бъдат обвинявани в същото по време на цялата предизборна кампания - че са си осигурили победа чрез свои премиер и МВР министър. Такива твърдения вече дойдоха от Пеевски.

Сметната палата и два изтекли мандата

Втори вариант - избор на нови двама заместници на Сметната палата. Заместниците също са в "домовата книга", а мандатите на сегашните двама отдавна изтекоха. Както Клуб Z писа, тук проблем се явява законът за одитния орган, който изисква заместниците да се предлагат от председателя, т.е. от Димитър Главчев. Той обаче в момента е премиер, а и да можеше да направи сам избора си на заместници, то надали някой има съмнение с кого щяха да са свързани те.

Ето защо, в посления момент, на 5 август (т.е. този понеделник) ПП-ДБ внесе промяна в закона за Сметната палата с един единствен текст: заместниците да се предлагат от Народното събрание. По информация на Клуб Z целта е била заместник да стане бившият председател на палатата, отстранен предсрочно от ГЕРБ, БСП, ДПС и вечно подкрепящата мнозинствата "Български възход" - Цветан Цветков. Цветков бе възстановен от Конституционния съд след жалба от обединението. Междувременно обаче с гласовете на същото това обединение, заедно с ГЕРБ, за временен шеф на палата бе определена заместничката с изтекъл мандат Горица Грънчарова-Кожарева, която в деня на връщането на Цветков на работа го заключи пред Сметната палата.

Така или иначе този сценарий зависи и от времето, и от мнозинствата, но и чисто формално, за разпределяне на законопроекта в зала и комисии: от председателката на парламента Назарян и от председателя на ресорната комисия - тази по бюджет и финанси, който е... от ДПС на Пеевски и група - Байрам Байрам. "Това ще е тест за ГЕРБ", коментираха от ПП-ДБ в отговор на запитване на Клуб Z как си представят Назарян да придвижи проекта. Байрам все пак е заобиколим чрез правилото комисия да може да се свика и от 1/3 от членовете ѝ или по искане на председателя на НС.

Засега вариантът "заместници в Сметната палата" е с по-скоро печално развитие. Донякъде той зависи и от волята на президента, защото ако той прецени да насрочи вота за 13 октомври, то следващият понеделник трябва да издаде указа и за датата на вота, и за служебния кабинет. Това означава, че законът трябва да мине на две четения в зала и комисии в рамките на тази седмица, което е невъзможно. Радев може да се съгласи и на седмица отсрочка, но това предполага разбирателство вътре в парламента за приемането на закона, каквото в момента не е известно да има.

Днес от ПП-ДБ запазиха мълчание за въпросите ни относно проекта и неговото евентуално бъдеще.

Къде е омбудсманът

Страната няма нито омбудсман, нито заместник, също две лица от списъка с потенциални премиери, и то от миналата пролет. Омбудсманът Диана Ковачева бе избрана за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург и встъпи в новата си длъжност на 17 април. На прага на избирането на сегашния временнен кабинет, в края на март, оставка изненадващо подаде и заместник омбудсманът Елена Чернева-Маркова. Маркова бе считана за единственото неполитически обвързано лице в "домовата книга". Мотивите за оставката ѝ така и не бяха обявени, което породи спекулации доколко доброволна е била тя. 

Така се предполагаше, че парламентът, който с измененията в Конституцията от миналия декември, вече е постоянно действащ орган, ще отвори процедура по избора на нови обществен защитник, а впоследствие, по негово предложение - и на заместник. Но не го направи нито в 49-ия парламент, нито в сегашния. Обичайно процедурата не е кратка - заради предвидените дни за номинация, проверка на документите, събиране на становище и изслушване, но пред Клуб Z депутати допуснаха, че тя може максимално да се съкрати. Ето защо и бързият избор на нов омбудсман също влезе в спекулациите с потенциалния заместник на Димитър Главчев, като близки до Пеевски медии дори лансираха името на бившия правосъден министър Антон Станков. Информация, която остава непотвърдена до момента.

Смяна на омбудсмана обаче отново предполага време и мнозинство, обединено около една фигура, макар формално процедурата да се базира на конкурсното начало.

ДПС и ДПС

Стигаме до любопитния момент - информациите за внезапно осенените от желание да стават премиери, отказали на Радев миналата пролет. Става въпрос за зам.-шефката на Сметната палата Кожарева и за подуправителя на БНБ Петър Чобанов. 

Вчера "24 часа" и бТВ съобщиха, че и двамата са дали съгласие този път, ако президентът се спре на тях. Любопитното тук е не само, че те вече отказаха веднъж, а и че Кожарева се свързва с ДПС, а Чобанов си е направо от ДПС.

Зам.-шефката на палатата не е познато публично лице. Но медийни публикации още от избора й, я сочат като близка до Движението. В добавка: "Горица Грънчарова – Кожарева, чийто съпруг Михаил Кожарев, прокурор във Върховната административна прокуратура, в интервюта нееднократно е защитавал последователно главния прокурор Иван Гешев...", писа "Медиапул" навремето.

Тя е дългогодишен член на Сметната палата, като през 2005 г. е предложена за поста от управляващата тогава тройна коалиция на НДСВ, БСП и ДПС. След кратко прекъсване в края на управлението на кабинета "Орешарски", излъчен от ДПС и БСП, отново е избрана в ръководството на одитния орган. През 2016 г., по време на второто правителство на Бойко Борисов Горица Грънчарова - Кожарева, е номинирана за председател на Сметната палата от Патриотичния фронт (ВМРО-НФСБ), заедно с Цветан Цветков, който беше издигнат от двете управляващи формации - ГЕРБ и Реформаторския блок. Малко преди гласуването за председател на Сметната палата в пленарната зала обаче кандидатурата ѝ беше оттеглена от националистическите формации. Така Цветков остана единственият кандидат за поста, подкрепен и от ДПС. (Впоследствие той се еманципира и започна да изпраща доклади на одитния орган на прокуратурата - всички, свързани с дружества, управлявани в мандатите на ГЕРБ. Съдбата на тези доклади в обвинението и досега е неизвестна, но според ПП-ДБ именно това е била причината за предсрочното му сваляне от поста - бел. ред.).

Тогавашният депутат от БСП Георги Кадиев обяви процедурата за сделка между ГЕРБ и ДПС. "Новият председател се е ангажирал Горица Грънчарова да стане заместник-председател. Затова направихте тази сделка. Поздравявам колегата Йордан Цонев за това, че те успяха да наложат своята кандидатура, за да извият ръцете на ГЕРБ", заяви Кадиев пред "Капитал".

Чобанов пък, финансов министър в кабинета "Орешарски" и депутат на ДПС, бе избран през юли м.г. за подуправител на БНБ. Това бе "пакетна сделка", при която ГЕРБ номинира Димитър Радев за управител, ДПС - Чобанов за заместник, а ПП-ДБ - бившия председател на парламентарната група на "Промяната" Андрей Гюров (също за подуправител). Третият е и Радослав Миленков, избран през 2019 г. в мандата на последния кабинет "Борисов".

Докато Радев избираше премиер през март, всички от ръководството на БНБ, включително Гюров, изтъкнаха, че конституционните промени не са били консултирани с Европейската централна банка (ЕЦБ), което бе счетено като отказ на ЕЦБ да "пусне" някой от ръководството на народната банка да стане служебен премиер. Те също дадоха заявка, че не желаят да бъдат избрани начело на служебен кабинет. Всъщност обаче за това няма категорична забрана - само, че ще бъде недалновидно БНБ да бъде въвлечена в политически процеси и то на финалната права на евентуалното влизане на България в еврозоната.

Преди месец обаче нереформираната антикорупционна комисия изведнъж, година след избора на Гюров, реши да му открие конфликт на интереси. Макар той да обжалва в съда и казусът да се движи по бързата процедура, БНБ го отстрани. Така на практика той изпадна от "домовата книга".

Дори и Кожарева и Чобанов в действителност да са заявили желание, то решението е на Румен Радев - президентът, всекидневно обвиняван от (съ)председателя на ДПС Пеевски в тъмни сделки и наричан "Мистър Кеш".

Така все още изглежда, че изборът на държавния глава и днес е сведен до Главчев и Главчев. А той вече си поиска втори служебен мандат.