“Как мислиш, прекалих ли? Дали ще ме убият?”

С усмивка, зад която прозираше страх, в края на юли м. г. в Москва Борис Немцов ми показа видео. Чуват се думите му: “Путин е пре.бан.” Думата на руски се използва и в смисъл на “превъртял” и в Русия се смята за табу.

“Така ли мислиш? Не, ти си прекалено известен, няма да посмеят да ти посегнат”, отговорих набързо.

“Опасявам се, че се заблуждаваш. Аз сам подписах смъртната си присъда”, отвърна ми Борис.

Сега той е мъртъв. След вечеря в заведението “Боско кафе” на Червения площад, точно срещу Кремъл, 55-годишният мъж с младежка харизма се отправя в петък със спътницата си в живота към дома. Изведнъж на хвърлей място от стените на Кремъл, на моста “Болшой Москворецкий” до двойката спира кола.

Неизвестен мъж дава седем изстрела по мъжа, който по времето на Борис Елцин беше вицепремиер, а днес един от опозиционните лидери.

Това не беше убийство, а изпълнение на смъртна присъда. Срещу Кремъл, едно от най-добре охраняваните места в света. Където всяко движение се записва, където гъмжи от сили за сигурност с или без униформа. Според свидетели престъпниците са преминали напълно спокойни през тази зона за сигурност с кола без регистрационни номера.

Със сигурност са имали съучастници, които са следили Немцов, макар врагът на Кремъл да е следен на всяка крачка от тайните служби. И това става само два дни преди провеждането на съорганизираната от него голяма антикремълска демонстрация.
Те са знаели, че Анна Дурицкая, неговата интимна приятелка от Украйна, по-късно може да ги разпознае, ако я оставят жива. Това им е било все едно.

Няма банда убийци, която да действа така, ако би се страхувала от полиция и следствие. Опитите на пропагандата на Кремъл да представи случая като “разчистване на сметки между престъпници” или “любовна драма” можеха да бъдат предварително предвидени, те са от наръчника на КГБ.

Убийството е в ущърб на Путин, казват неосведомените на Запад. Тези, които смятат, че разбират Путин, те просто не са наясно с Русия.

“Путин плюе на имиджа си на Запад”, каза ми още преди години един от приближените му. За Путин е важно да задържи властта. Него го интересуват милиардите, които формално са притежание на негови приятели. Путин е далеч повече бизнесмен, отколкото политик.

Той знае: шансовете му да напусне Кремъл като свободен, жизнерадостен и богат човек са малки. Той си създаде прекалено много врагове. Неговият клан стана изключително богат. Значи трябва да остане в Кремъл. На всяка цена!

Путин е човек на жестовете, символите и сигналите. Укротител на лъвове. Човек, който язди разголен. Пилот на боен самолет. Това е умела инсценировка. Винаги става въпрос за власт, мощ, насилие.

Немцов ругаеше Путин, нарече го дори престъпник. Той документираше как Путин и неговият клан експлоатират държавата. Според негови доверени хора Немцов е възнамерявал да публикува разобличителен анализ за вкарването на руска войска в Украйна. Той, който беше горд с еврейските си корени (майката на Борис Немцов е еврейка – бел. ред.), макар често да е бил клеймен като “еврейска свиня”, не се плашеше от нищо.

Немцов беше коренно различен от апаратчика Путин, когото много добре познаваше.

“Понякога имам впечатление, че Путин ми завижда, дори че проявява ревност”, сподели ми Борис по време на поход из Алпите миналата есен. Бащата на 4 деца излъчваше жизненост и енергия, беше обаятелна личност, жените въздишаха по него.

Той беше един анти-Путин, един руски Бил Клинтън.

Той открито засягаше дори темата за децата.

“Децата на онези, които тук се представят за патриоти, живеят на Запад, като тези на Путин и Лавров. Те ме клеймят като “пета колона”, като предател, чужд агент, а всичките ми деца живеят в Русия. Една мафиотска банда окупира Кремъл и източва кръвта на страната под прикритието на патриотизма”, изрече той гневно при предпоследната ни среща.

Легендарна е и неговата дефиниция за системата Путин: 

“Огромна камара лайна, покрита с тънък слой злато.”

Такова нещо не може да се изрече безнаказано. Високият на ръст мъж Немцов обаче унижи всесилните, но нисички по рождение господари.

Опозицията е прекалено слаба, за да може Немцов да е представлявал актуална заплаха за Путин. Но с атаките си този смелчак премина една невидима граница, която враговете на Путин добре знаят и се боят от нея, като от ограда, по която тече ток.
Покушението е сигнал, както беше и при убийството на противника на Сталин Сергей Киров на 1 декември 1934 г. Тогава Сталин обвини противниците си, но зад това убийство стоеше самият той. Това беше стартовият сигнал за “големият терор”. И за огромния страх, който сега се завръща.

“Страхът е жизеният елексир на Путин и на неговата система. Хората мълчат, защото ги е страх”, ми каза Немцов при  последната ни среща.

За разлика от широките маси, върху които влияе пропагандата по телевизията, Путин е недолюбван от горните слоеве. Сега тях така ги е обладал страхът, както никога преди. Всеки е наясно – отвори ли си устата, залага живота си на карта. На Путин изобщо не му е необходим “големия терор” на Сталин. И 70 години по-късно страхът се е загнездил у хората.

Убийствато стана точно в деня, когато за пръв път се честваше празникът на “поделенията за спецоперации”. Путин оповести, че взима под свой контрол разследването. За онези, които го познават, това прозвуча като закана.

Според Кремъл убийството на Немцов било “провокация”. Това са малки сигнали, които за Русия са решаващи, а на Запад изобщо не ги взимат сериозно.

Страхът вече действа, дори се заговори за някакво обикновено убийство. Шансовете престъплението да бъде разкрито, са минимални. Както и при всички останали поръчкови убийства от ерата на Путин, на обществеността ще бъде представен някакъв виновен, а за поръчителите никога няма са се узнае.

Всъщност е все едно кой е поръчал убийството – дали е от върховете или от средите на многобройните врагове, които Немцов си спечели в битката срещу корупцията. Политическата отговорност носи Владимир Путин.

За 14 години на власт той създаде климат, при който неговите критици се представят като криминални престъпници, като фашисти и изменници на отечеството. Един климат на омразата, при който инакомислещите истерично се клеймят. Климат, при който убийците, покосили критик на Путин, най-вероятно се чувстват напълно сигурни. Един убийствен климат.

------------------------

Авторът от 1999 г. е ръководител на кореспондентското бюро на германското сп. “Фокус” в Москва. Той е автор на книгата “Демократурата на Путин. Човекът, обладан от власт и неговата система”.