В неделя излизаме на поредни предсрочни избори, за да изберем състава на 51-вото Народно събрание. Как ще изглежда следващият парламент? За това можем да съдим от последните социологически проучвания с всичките условности на данните от тях.

Проценти и брой депутати за формациите

Тази седмица с данни излязоха агенциите „Тренд“, „Алфа Рисърч“, „Маркет линкс“, „Екзакта“. Може да се каже, че няма големи разлики в процентите за участващите формации сред хората заявили, че ще гласуват.

Осреднени данните на социолозите показват, че най-голямата сила – ГЕРБ-СДС, ще получи около 25,5%. Следват „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) с 14,6%, „Възраждане“ - 14,2%, „Алианс за права и свободи“ (ДПС-Доган) – 8%, „ДПС – Ново начало“ (ДПС-Пеевски) – 7,2%, „БСП – Обединена левица“ - 7,05%, „Има такъв народ“ (ИТН) – 5,8%.

Останалите формации са под бариерата, показват сметките. Две-три са близко до нея и не е изключено да я прескочат.

Колко депутати ще имат политическите сили в следващия парламент?

Изчисленията показват, че ГЕРБ-СДС вероятно може да разполага с около 74 народни представители. ПП-ДБ - с около 43-ма, „Възраждане“ - 41, Доган – 23-ма, Пеевски – 21, БСП – 21, ИТН – 17.

Сформирането на мнозинство при тази ситуация би било трудно, каквито са и очакванията на анализаторите. Причината е, че водещата сила – ГЕРБ-СДС на Бойко Борисов, отново ще има сравнително малък брой народни представители. Т.е. няма да представлява много тежък гравитационен център, който да привлече достатъчно партньори.

ГЕРБ, ПП-ДБ...

ГЕРБ и ПП-ДБ ще имат заедно около 117 народни представители. За да се стигне до разбирателство за правителство, ще им е нужен трети партньор. Това е най-коментираният вариант за евентуалното бъдещо управление.

Пеевски няма как да бъде приет официално в управленска коалиция, в която участва ПП-ДБ предвид заявките на Кирил Петков, Божидар Божанов и компания. 

„Възраждане“ също не би могла да се включи по същата причина, макар там аргументите да са свързани основно с вижданията за геополитическата ориентация на страната.

ДПС-Доган и ИТН на пръв поглед биха могли да се присъединят към съответната управленска конфигурация, ако тя се заяви като „Анти-Пеевски“ и като антикорупционна.

При така направените приблизителни осреднени резултати според данните на социолозите ГЕРБ, ПП-ДБ, Доган и ИТН биха имали 157 депутати, което е близо до конституционно мнозинство.

Ако към такава "коалиция" реши да се включи и БСП, макар тя да се заявява като лява (и неофициално като проруска), тогава мнозинството ще е изключително солидно – 178 народни представители.

ГЕРБ и ПП-ДБ вероятно ще могат да управляват и само с Доган, или само с ИТН. Тогава мнозинството ще е по-крехко (съответно 140 и 134 депутати), но пак ще изглежда стабилно.

Големият проблем

Големият проблем е дали Бойко Борисов ще се съгласи на условията на ПП-ДБ за антикорупционно законодателство, за изолиране на Делян Пеевски и за радикални кадрови промени в съдебната система и регулаторите. Това би намалило рязко системното дългогодишно влияние на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания политик.

Свързаността и зависимостите между Борисов и Пеевски обаче засега изглеждат неразривни.

Видимо според експертите е, че водачът на „ДПС – Ново начало“ има сериозно задкулисно влияние чрез свои хора в почти всички политически сили, както и в съдебната система и прокуратурата, което е допълнителен лост да не позволи образуването на коалиция срещу себе си.

От друга страна, е възможно да се стигне и до разбирането при останалите политически играчи, че ситуацията с него вече е станала нетърпима - включително и под външен натиск. Но това на този етап не изглежда много вероятно.

Блокажът "Възраждане"

Другият вариант е да се сформира управляваща коалиция без ГЕРБ, т.е. срещу Борисов и Пеевски. Това обаче е по-скоро химера при горепосочената конфигурация на Народното събрание. ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ се очаква да имат около 95 народни представители. На теория срещу тях ще са останалите 145 депутати. На практика обаче това не е така.

Главната причина за блокаж е все по-солидната партия „Възраждане“, която е токсична за ПП-ДБ. Освен това, самата формация на Костадин Костадинов се е настанила трайно в радикалната проруска и антизападна ниша и засега не е склонна на компромиси, т.е. на съвместно управление с ГЕРБ или с ПП-ДБ. Това се дължи на устойчивия ръст на „Възраждане“ като брой представители в Народното събрание. Така, освен Борисов и Пеевски, близо 40-те депутати на Костадинов са другият основен блокиращ фактор, който не позволява на парламентите през последните две години да излъчат правителства. И докато електоралната подкрепа за „Възраждане“ не тръгне отчетливо надолу, това едва ли ще се промени.

А ГЕРБ, Пеевски и „Възраждане“ вкупом няма как да бъдат изолирани, тъй като те заедно вероятно отново ще имат доста над 121 депутати, т.е. мнозинство срещу тях е невъзможно.

Правителство на малцинството

Ако Борисов не успее да сформира коалиция, пак ще предложи правителство на малцинството - това поне са заявките от ГЕРБ. Той се очаква да получи „за“ от Пеевски, но за мнозинство при тази ситуация ще е нужна подкрепата на поне още две политически сили (тъй като сравнително големите ПП-ДБ и „Възраждане“ не се очаква да дадат такава). Това може да са БСП и ИТН, които Борисов започна да ухажва публично още преди месец и половина, когато ги обяви за „естествени партньори“. Практиката и заявките обаче сочат, че това едва ли ще се случи.

Видно е, че всички варианти за управление при тази конфигурация на парламента са малко вероятни. И поредните предсрочни избори напролет ще се окажат неизбежни.

Възможни изненади

Възможни са обаче и някои изненади.

Една от тях е свързана с евентуално прескачане на 4-процентната бариера от още една, две или дори три формации. Най-близо е МЕЧ на Радостин Василев (средно с около 3,3%). „Величие“ също има шанс с около 3,1%. Най-малко вероятно е в парламента да влезе „Синя България“ - засега с около 2,8% според социолозите.

Ако една или повече от тях прескочат бариерата, картите ще се поразбъркат, но малко. Те ще отнемат депутати – най-много от най-голямата ГЕРБ и така нужната „патерица“ (на Борисов и Пеевски) ще се окаже твърде къса за правителство.

Друга възможна изненада е, ако социолозите сбъркат с много. Това обикновено се случва при динамични събития на партийния терен. В случая такива се наблюдават около разцеплението в ДПС. Пеевски може да се окаже с много по-голям вот от прогнозираното. Но може и да не прескочи бариерата. И това е трудно да се прогнозира заради страха в районите със смесено население и заради купения и контролирания вот.

В случая е важна и избирателната активност. Тенденцията е тя да намалява тревожно. А това покачва дела на фалшивия вот, в който влиза и преправянето на изборните резултати – включително вече и от цели секционни избирателни комисии.

Извънредно събитие в последните оставащи часове преди вота в неделя също може да промени ситуацията радикално (голям скандал като аферата „Костинброд“, политическо убийство, непремерено изказване на водещ политик и т.н.). Но това са само хипотези с малка вероятност да се случат.

Най-възможно засега, изглежда, е и следващият парламент да не успее да излъчи управление.