Следващата година съдът в САЩ може да накара Google да продаде браузъра Chrome? Това е само една от мерките за ограничаване на монопола, изготвени от американското министерство на правосъдието. Исканията са част от продължаващия процес срещу Google за злоупотреба с доминиращо положение на пазара.

Въпреки че делото започна през 2020 г., едва през това лято съдия Амит Мехта постанови, че Google незаконно доминира в услугите за общо търсене и текстова реклама. Сега министерството представя как да бъде възстановена конкуренцията на пазара – с мерки, вариращи от забрани за антиконкурентни договори до радикални структурни промени.

Chrome под прицел

Една от най-драматичните мерки е искането Google да продаде браузъра Chrome, който е най-използваният в света с около 60% пазарен дял в САЩ. Според министерството на правосъдието, Chrome служи като "врата" за потребителите към търсачката на Google, което му предоставя огромно конкурентно предимство.

Идеята е, че ако Chrome премине към друга компания, Google ще загуби важен инструмент за насочване на трафик към своята търсачка. Но този ход поражда въпроси: какво ще стане с браузъра, ако бъде придобит от друг технологичен гигант, като Apple, или дори от компании, специализирани в изкуствения интелект, като OpenAI?

"С продажбата на Chrome просто прехвърляме огромен актив от един монополист на друг", предупреждава Шуба Гош, директор на Института за право на интелектуалната собственост в университета в Сиракуза.

Данните – основата на всичко

Друга ключова мярка, предложена от DOJ, е Google да споделя данни за търсачни заявки и алгоритми с конкурентите си за период от 10 години. Тази информация е основен фактор за доминацията на Google, тъй като му позволява да предлага по-точни резултати и по-ефективна реклама.

Според експерта Мандип Сингх, това е "най-силната мярка" в пакета на министерството:

„Ако конкурентите имат достъп до индекса за търсене на Google, ще се създаде по-справедливо поле за развитие. Това може да доведе до реална конкуренция на пазара.“

Но тази стъпка също не е безрискова. Според някои анализатори това може да навреди на малките компании, които трудно ще се конкурират с гиганти като Microsoft или OpenAI, които могат да използват тези данни за изграждане на собствени алгоритми.

САЩ настоява и за по-голяма прозрачност в рекламната платформа на Google, включително предоставяне на повече контрол и информация на рекламодателите. Това ще позволи по-лесно прехвърляне на рекламни кампании към конкуренти и ще намали зависимостта от Google.

Ще има ли ефект?

Предложените мерки са насочени към ограничаване на влиянието на Google, но остават въпроси за тяхната ефективност. Продажбата на Chrome, например, не означава автоматично, че потребителите ще спрат да използват Google като търсачка.

„Името Google е синоним на търсене. Дори Chrome да бъде продаден, хората пак ще отварят google.com,“ отбелязва Сингх.

Освен това, някои от мерките, като задължителния избор на търсачка при настройка на браузъри, вече са били изпробвани в Европа с ограничен успех.

Какво следва?

Съдебното решение се очаква през 2024 г., но Google вече обяви, че ще обжалва. Ако мерките бъдат приложени, това може да доведе до значителни промени в пазара на технологии и реклама.

Но дори при най-строгите ограничения, Google вероятно ще остане сред водещите компании в сектора, благодарение на платформите си като Android и YouTube. Въпросът е дали тези мерки ще създадат реална конкуренция или просто ще прехвърлят монополната власт в други ръце.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".