Европейската комисия представи днес „Пътна карта за готовност в отбраната – 2030“, с която ЕС трябва да увеличи способностите си за защита на територията, гражданите и съюзниците си. Документът е продължение на публикуваната през март Бяла книга за европейската отбрана и плана „ReArm Europe“, който предвижда до 800 млрд. евро инвестиции.

„Европа е изложена на риск. Трябва да защитим всеки гражданин и всеки квадратен сантиметър от нашата територия“, заяви председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен. „Пътната карта предлага ясни цели и конкретни етапи – защото само това, което се измерва, се изпълнява.“

Документът е резултат от поръчка на лидерите на ЕС на срещите на върха през март и юни 2025 г. и бележи нов етап в изграждането на общоевропейска отбранителна архитектура.

„Европа е във война“, предупреди председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен в речта си за състоянието на Съюза през септември. „Трябва да сме готови за битка до 2030 г.“

Страните от ЕС за изминалите четири години са увеличили отбранителните си разходи на общо 392 милиарда евро от 280 милиарда евро, а Комисията, с плана си за следващ многогодишен бюджет на ЕС, предлага средствата за отбрана в него да се увеличат пет пъти, а тези за военна мобилност - десет пъти, каза заместник-председателката на Комисията Хена Виркунен.

Пътната карта е пряка реакция на руската агресия срещу Украйна и нарастващата несигурност около ангажимента на САЩ към европейската сигурност. В нея Русия е определена като „милитаризирана и трайна заплаха за европейската сигурност“, а Украйна – като „стоманен таралеж“, който трябва да бъде въоръжен така, че да възпира Москва.

Върховната представителка на ЕС з външната политика и сигурността Кая Калас каза, че Русия в момента няма способностите да нападне Европа, но трупа оръжия и сформира войски и затова пътната карта е "план да запазим мира".

"Опасността няма да изчезне, дори войната в Украйна да свърши", каза тя.

"Ако искате мир, пригответе се за отбрана и въздържане", каза комисарят по отбраната Андриус Кубилиус.

Целта е до 2030 г. ЕС да разполага с достатъчно силна отбранителна позиция, за да възпира агресори и да реагира на всякакви заплахи. За това се предвижда стартиране на ключови проекти още през 2026 г., а до края на 2028 г. – сключване на договори и осигуряване на финансиране за преодоляване на най-спешните пропуски.

Централно място в документа заемат четири "флагмански" инициативи:

  • Наблюдение на източния фланг – интегрирана система за защита на източната граница на ЕС, включваща наземна, въздушна и антидронова отбрана;
  • Европейска инициатива за защита от дронове – изграждане на „европейска дронова стена“;
  • Европейски въздушен щит – многослойна система за противовъздушна отбрана;
  • Космически щит за отбрана – защита на космическите активи и инфраструктура на ЕС.

Пътната карта предвижда създаване на девет „коалиции по способности“ между държавите членки в области като ПВО, военна мобилност, артилерия, кибер и ИИ, боеприпаси, дронове, морски и сухопътни бойни системи. Целта е да се преодолее фрагментацията, да се постигне оперативна съвместимост и да се ускори съвместното производство.

Комисията настоява поне 40% от отбранителните поръчки да бъдат съвместни до 2027 г. (в момента са под 20%), а до 2030 г. поне 60% от въоръжението да се купува от европейски и украински производители. За целта се планира годишен доклад за отбранителната готовност и годишна среща на индустрията от 2026 г., която да събира правителства, институции, производители и технологични иноватори.

Финансирането ще дойде от различни източници, включително програмата SAFE за 150 млрд. евро, Европейския фонд за отбрана, бъдещата многогодишна финансова рамка и все още обсъжданата програма за отбранителната индустрия (EDIP). Общият потенциален обем на инвестициите е до 800 млрд. евро.

Въпреки амбициите, някои държави – включително Германия, Франция и Швеция – настояват решенията да останат в национални ръце. Комисията уверява, че държавите членки запазват суверенитета си в областта на отбраната, а ролята ѝ е „да улеснява“ – чрез технически съвети и достъп до финансиране.

Министрите на отбраната вече обсъдиха плана на вечеря в Брюксел и го подкрепиха, включително скептици като Италия. До 1 декември се очаква всяка държава да посочи в кои коалиции иска да участва или да съпредседателства.

Пътната карта е разработена в тясна координация с НАТО, за да се избегне дублиране на структури. В нея се признава, че заплахите не идват само от изток, а и от Близкия изток и Африка. „Авторитарни държави все по-често се стремят да се намесват в нашите общества и икономики“, се казва в заключение. „Европа трябва да е готова за бойните полета на утрешния ден.“