2026-а се очертава като една от онези години, които ще разпишат в себе си историята на следващите 50. Втората ера "Тръмп" е ера на хаос и разруха, на сриването на международния геополитически и икономически ред, създаден и отгледан след Втората световна война, и ера на издигането на нов ред. Усещането е, че живеем в преддверието на историята и не е преувеличено да кажем, че вероятно това е най-интересното време от десетилетия.

В поредица от текстове, в десет дни, се опитвам да направя 10 прогнози за това накъде ще поеме световната икономика през 2026 година, вярвайки, че годината ще предразположи пазарни, национални и геополитически тенденции, чиито последици ще изпитваме на гърба си в продължения на следващите десетилетия. Разделям текстовете на две: първите пет ще покажат възможните негативни движения на световната икономика, вторите - възможните положителни. Нито едно от тези предположения не може и не бива да бъде взето като инвестиционен или морален съвет, нито пък може да се гледа на тях като на сигурни. Напротив - това е просто опит за поглед в близкото бъдеще, базиран на числа, авторитети и техните мнения.

Следва текст № 10

2026 г.: последните ще станат първи?

Така върви светът от хилядолетия - едни империи се вдигат, развиват се, разцъфват, залиняват, следва разпад и на тяхно място изникват нови. Ще бъде прекалено да кажем, че през 2026 година ще видим разпад на големите играчи от настоящето, но не е прекалено да кажем, че неочаквани звезди от развиващите се страни ще започнат да греят все по-силно.

При всички положения центърът на тежестта в световната икономика и геополитика започна своето бавно изместване и рано или късно ще балансира в няколко точки, различни от днешните.

Докато развитите икономики се борят с бавен растеж, демографски натиск и политическа умора, развиващите се пазари се превръщат в основния източник на глобална динамика. И това не е пожелателна прогноза, а заключение, което се повтаря в моделите на най-авторитетните институции.

Според анализа на StartUs Insights, развиващите се пазари ще осигурят почти две трети от глобалния растеж до 2026 г., като ще се разширяват почти три пъти по-бързо от развитите икономики. Това е структурна промяна: светът вече не се движи от Запада, а от Азия, Африка и части от Латинска Америка. Или поне се намираме в началото на това движение, което ще се ускорява през следващите няколко години.

Фокусът естествено пада върху Азия. В доклада на FocusEconomics регионът е определен като „най-бързо растящият в света“ през 2026 г., подкрепен от силни технологични сектори, високи образователни стандарти и стабилна демография. Индия и Индонезия са сред звездите на тази трансформация. Индия продължава да се възползва от комбинацията от млада работна сила, дигитализация и пренасочване на производствени вериги, докато Индонезия се утвърждава като нов индустриален център, особено в батериите и електромобилните суровини.

Латинска Америка расте по-бавно — според FocusEconomics това ще бъде най-слабо разширяващият се регион сред развиващите се пазари през 2026 г.. Но дори там има джобове на устойчивост: Мексико печели от „nearshoring“ (бел.ред. - икономическа и производствена стратегия, при която една компания премества част от производството, услугите или логистиката си по-близо до основните си пазари, вместо да ги държи в далечни държави като Китай, Виетнам или Индия) към САЩ, а Бразилия стабилизира инфлацията и привлича нови инвестиции в зелена енергия и агротехнологии.

Африка е може би най-интересната част от уравнението. Макар да липсват конкретни числа в източниците, моделите на StartUs Insights ясно показват, че континентът е част от групата, която ще движи глобалния растеж до 2026 г., благодарение на демография, урбанизация и бързо разширяващи се потребителски пазари. Това е регион, който още не е реализирал потенциала си, но вече е фактор в глобалните прогнози.

Инвеститорският поглед към развиващите се пазари също се променя. Според Allspring Global Investments, развиващите се пазари влизат в 2026 г. подценени спрямо реалната си тежест в световната икономика, но с „подобрени макроикономически основи“ и „свиващи се рискови премии“. Това означава, че капиталът започва да се връща — не заради евтин риск, а заради по-добра политика, по-стабилни валути и по-ясни икономически стратегии.

Технологиите също играят ключова роля.

В анализа на Allspring се подчертава, че инвестициите в изкуствен интелект стават по-селективни, а растежът в потреблението в страни като Индия и Индонезия остава „дългосрочна котва“ за регионалната икономика. Това е важен сигнал: технологичният бум вече не е запазена територия на Силициевата долина — той се разширява към Азия и други развиващи се региони, които стават не само потребители, но и производители на иновации.

Разбира се, картината не е едноцветна. Capital Economics предупреждава, че средният растеж на развиващите се пазари може да се забави до около 3,5% през 2026–2027 г., което би било най-слабият темп извън кризисни периоди през последните три десетилетия. Но дори в този по-песимистичен сценарий има огромни различия между държавите — някои ще се борят, други ще излитат.

Именно това прави 2026 г. толкова интересна: тя не е година на равномерно разпределен растеж, а година на икономическо пренареждане. Светът се движи от нови центрове, нови потребители, нови индустрии. Развиващите се пазари вече не са периферията на глобалната икономика — те са нейният двигател.