Изминалата година бе тежка за Украйна. От 1 януари 2025 г. тя губи средно по 432 кв. км територия на месец. Освобождаването на Купянск бе впечатляващо, но то не бива да отклонява вниманието ни от други точки на фронта, където отбранителните линии бяха пробити. Руснаците прочистват военни хъбове като Покровск и Северск в Донецк.

Още по-притеснително е неочакваното падане на Гуляйполе, което отваря възможността в по-далечно бъдеще за руска атака към град Запорожие.

Последната пратка от военния пакет на Джо Байдън на стойност 61 милиарда долара пристигна през лятото на 2025 г. Доналд Тръмп значително ограничи помощта за Украйна, но дори да развърже кесията, това няма да облекчи най-сериозния проблем пред украинската армия: недостига на личен състав. Изтъняването на редиците не само увеличава риска от значими руски пробиви - намален е потенциалът за контраатаки по модела на Харковското настъпление от септември 2022 г., когато в рамките на две седмици украинците освободиха над 3000 кв. км. 

Конфликтът струва скъпо на Киев и цената му тепърва ще се увеличава - по данни на ЕК от началото на декември финансовата дупка в украинския бюджет през 2026 г. възлиза на 39 млрд. евро. В същия доклад Комисията оценява нуждите на Украйна през следващите две години на над 135 млрд. евро.  

Настоящата динамика на конфликта няма как да вдъхва надежда на поддръжниците на Украйна. Но масовият песимизъм е необоснован.

Рискът на Путин 

През 2025 г. Владимир Путин многократно получи благоприятни за Русия предложения за излизане от войната. Киев изрази готовност да признае де факто контрола на Москва над териториите на четири окупирани украински области и Крим (и да поеме ангажимент да не се бори за тяхното освобождение по военен път), да намали значително армията си и да се откаже от членство в НАТО. Вашингтон от своя страна склони едностранно да признае де юре руските придобивки и да премахне санкциите срещу Москва. 

Реабилитирането на агресора може би щеше да нанесе непоправим удар по единството на Запада. Особено ако САЩ бяха заставили Европа да плаща "лъвския дял" от сметката по възстановяването на Украйна.

Всички планове с представените по-горе клаузи щяха да означават победа за Путин. Но в отговор той постави ново условие - оставащите 30% земи под контрол на украинците в Донецк да преминат към Русия. Това изискване е неизпълнимо по ред причини, тук ще бъдат посочени основните две:

  • Не е сигурно как украинското общество би реагирало на доброволно предаване на територии. Такъв акт може да бъде последван от масови протести, сваляне на Володимир Зеленски или срив в бойния дух на войниците.
  • Краматорск и Словянск, големи градове в Донецк под контрол на режима в Киев, биха се превърнали в плацдарм за бъдеща руска офанзива към Харков. 

Това е обяснил украинският президент, когато Тръмп го попитал защо се инати за "някакви полета", разказват източници от Белия дом пред "Ню Йорк Таймс". Но този въпрос американският лидер трябва да зададе на "добрия приятел" Путин.

Истината е, че руснаците не са се отказали от преследването на първоначалната цел на "специалната военна операция" - да превземат Украйна и да инсталират марионетен режим в Киев. Това няма как да бъде постигнато без поглъщане на целия Донбас, което по последни данни на американските служби, въпреки подема на руската армия, би се случило най-рано в края на 2027 г.  

Отказът на руския лидер "да победи" през 2025 г., разкрива убеждението му, че може да извлече единствено ползи от протакане на конфликта.

Това не е непременно така. Със саботажа на преговорите той поема риск, за който може да плати сурова цена през 2026 г.

Финанси, оборудване и съпротивата на Запада

Макар цялостното финансово състояние на Русия да остава забулено в мъгла, то несъмнено е мрачно. МВФ намали прогнозата си до едва 0,6% растеж на икономиката през 2026 г., като инфлацията може да достигне нивата си от 90-те години на миналия век. През ноември 2025 г. приходите от петрол и газ са спаднали с 34% спрямо същия месец от предходната година. Официалните военни разходи през 2025 г. се оценяват на 15,5 трилиона рубли, като те са нараснали петорно през последните 4 години. Според анализ на специализирания в сферата на отбраната мозъчен тръст RUSI неофициалните разноски вероятно вдигат сумата до над 9% от БВП, което се доближава до равнището от края на СССР. И сметките тепърва ще нарастват - десетки милиарди рубли са необходими за поддържанете на окупираните украински територии, подкрепа за подложените на атаки гранични райони и компенсации на войските и техните семейства. 

На този етап Русия не изпитва същите слабости като Украйна от гледна точка на личния състав, но ако конфликтът съхрани своя интензитет до края на 2026 г., агресорът може да загуби последните си резерви от съветско оборудване още в рамките на годината, посочват експертите от RUSI. Военните доставки от Северна Корея и Китай не могат да запълнят задълбочаващите се празнини (Пекин все още осигурява на руснаците единствено изделия с двойна употреба - вероятно не желае да рискува западни санкции, ако бъде хваната пратка с оръжия - бел. ред.). Според изтекъл през октомври доклад, Русия планира да създаде 10-годишна производствена линия за изграждане на 2600 танка, за да замени потвърдените от самата нея 4000 унищожени в рамките на войната с Украйна.

Свиването на конвенционалния военен запас протича с постепенното нарастване на индустриалния капацитет на Запада. Това вероятно ще принуди Русия все повече да тества съюзниците на Украйна. Прелитащите дронове, отрязаните кабели, кибератаките и пропагандните кампании трябва да бъдат възприети като елементите на холистична хибридна доктрина на Русия. Целта - да се поддържа илюзията, че Русия е непобедима и че продължаващата подкрепа за Украйна е или безплодна, или ненужно рискуваща избухването на Трета световна война.

Затова Украйна трябва да получи повече оръжия, Русия - повече санкции, Европа - по-добра защита на критичната си инфраструктура. В този аспект събитията на фронта ще са не по-важни от предстоящите избори на Стария континент, които могат да бъдат спечелени от проруски популисти. Европейските лидери трябва да убедят своите избиратели, че битката на Украйна е борба за една по-сигурна Европа.  

Впрочем някои от вас може би се чудят - защо й е на Русия да инвестира точно във възстановяването на танковете си. Значителна част от тях бяха използвани в начало на конфликта, когато руснаците си мислеха, че могат за отрицателно време да размажат съпротивата. Постепенно украинските дронове ги извадиха от строя и в момента ще се затрудните да откриете руски танкове на фронта.

Колко европейски държави разполагат с достатъчно дронове?

Фортуна

Много репресивни режими изглеждат непоклатими до момента, в който се сринат. Легитимността им трудно може да бъде тествана в отсъствието на честни избори и протести. Когато непопулярните решения се натрупат и системата не предлага методи за отпускане на социално напрежение, нараства рискът от масово гражданско неподчинение, което да доведе до неочаквано бърз край на самозабравилата се власт - както се убеди Башар Асад през декември 2024 г.

Путин не е изключение. След продължителни критики срещу некомпетентността и корупцията на руските командири, в ранните часове на 23 юни 2023 г. бившият шеф на "Вагнер" Евгений Пригожин насочи войските си от Украйна в посока Москва. В отговор руският президент се включи извънредно по държавните медии и в нетипичен за себе си стил се нахвърли с крясъци срещу всички врагове на Русия. На кого крещеше Путин? Само на Пригожин? Телефонният му номер ли бе изгубил?

След като бе посрещнат като цар в Ростов на Дон, Пригожин проведе разговор с Лукашенко и прие да получи временно убежище в Беларус (преди мистериозно да загине в самолетна катастрофа седмици по-късно). Брандираният като "поход на справедливостта" бе спрян на 5 часа път от руската столица. Ами ако силите на военнопрестъпника бяха влезли в директен сблъсък с редовната руска армия? Какво щеше да се случи с руските позиции в Украйна? Как насилствено потушаване на разбунтувалите се войници щеше да въздейства на нагласите в руското общество?

Малко обсъждан елемент в този "инцидент" е, че американските агенции съобщиха за струпването на войските на Пригожин седмици преди бунта на 23 юни. Това със сигурност не е убягнало на руските служби. Защо тогава не бе предотвратен "походът на справедливостта"? Възможните отговори са два - липса на способности или на желание. И двата варианта разкриват лабилност на Путинския режим, която ни изглежда немислима в началото на 2026 г.

Съществува още една хипотеза за решението на Москва да саботира преговорния процес - войната струва много на непривилегированите руснаци. Прибиращите се от фронта стотици хиляди ветерани и милионите им близки трябва да бъдат убедени, че огромната жертва на руския народ ще доведе до велика победа. В противен случай разочарованието, примесено с психологическите травми и икономическите неволи, може да запали опасен фитил. 

Путин може да не напира за повече отстъпки само от алчност. Може би изпитва и страх от чудовището, което сам създаде.