Когато в навечерието на 24 юни шефът на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин изненадващо поведе "марш на справедливостта" към Москва, едва ли е очаквал, че само 2 месеца по-късно ще намери своя край сред останките на взривен самолет край ферма в село Куженкино, Тверска област.

Не са ни нужни показанията на очевидци, дочули два силни взрива преди падането на летателния апарат, нито твърденията на източници пред The Moscow Times, че в околността е имало разположени ракетни системи С-300, камо ли пък изрядните данни на самолета във "flightradar24" секунди преди катастрофата, за да предположим със солидна доза увереност, че смъртта на Пригожин е всичко друго, но не и случайна.

Горящите останки на разбилия се самолет с Евгений Пригожин на борда. Снимка АП/БТА

Най-вероятният поръчител на "инцидента" - руският президент Владимир Путин - официално научи за смъртта на Пригожин по време на посещение в Курск. Там той участва в събитие, посветено на 80-ата годишнина от победата на съветските войски срещу нацистите в битката за Курск. Събитие, чийто резултат често е възприеман като повратна точка във Втората световна война. 

Смъртта на Пригожин отправя недвусмислено послание към всички политически играчи в Русия - Путин не е омекнал и не прощава предателства. Пък било то и на един от най-дългогодишните си приятели.

Арестантът

Също като Путин, Пригожин е роден в Ленинград (Санкт Петергбург) в бедно семейство. Приликите между двамата приключват тук - докато Путин рано се врича във вярност на СССР и поема на служба в КГБ, Пригожин прекарва младостта си зад решетките.

През 1979 г. 18-годишният бъдещ военноначалник е заловен по време на кражба и е осъден условно на две години и шест месеца затвор. Първият сблъсък с правораздавателните органи явно обаче не е подействал отрезвяващо на младежа, който година по-късно броди из улиците на Петербург като част от престъпна банда. Пригожин е повторно заловен, след като участва в кражба с взлом в покрайнините на града. През 1981 г. той е осъден на 12 години лишаване от свобода в наказателна колония с висока степен на сигурност по обвинения за грабеж, кражба, измама и въвличане на непълнолетни в престъпна дейност. 

1985 г. е повратна за живота на Пригожин - той започва "да чете интензивно" и да се занимава с обществено полезна дейност (по негови думи). Върховният съд на Русия намалява присъдата му на 10 години и в крайна сметка бъдещият военноначалник е пуснат на свобода през 1990 г. 

През последното десетилетие на XX в. Пригожин прави всичко възможно да изтрие подробностите около мрачното си минало. Но не изцяло - той открито парадира как се е преборил с демоните си по време на кампанията си по набиране на затворници за частната му армия "Вагнер" за войната в Украйна. Все пак, ако главорез като него е успял да преобърне живота си и да се превърне в "образцов" гражданин, какво пречи и на средния убиец, обирджия или изнасилвач да се преобрази?

Но да не прибързваме. През 90-те Арестантът сваля белезниците и облича "готварската престилка".

Готвачът

Падането на Съветския съюз позволява на Пригожин да се занимава с кетъринг. Той започва бизнес с продажба на хот-дог в родния си град. Смята се, че в началото на 90-те Пригожин пътува до Америка и именно там го опитва за първи път. Докато Русия е на ръба на гладна смърт, Пригожин, според "Ню Йорк Таймс" се хвали, че "рублите се стичат по-бързо, отколкото майка му може да ги преброи". В средата на десетилетието хот-догът се оказва твърде малка "хапка" за амбициозния младеж и той преминава към по-големи проекти, като отваря заедно с бизнес партньори луксозни ресторанти в Санкт Петербург.

"Перлата" в нововъзникналата му империя е New Island - плаващ ресторант по река Нева, вдъхновен от френски ресторанти, които е забелязал по Сена. New Island се превръща в любимо място за руския политически и икономически елит, особено за бъдещия президент Владимир Путин. По това време някъде се заражда приятелството между двамата, просъществувало близо 3 десетилетия.

2011 г., Евгений Пригожин сервира обяд на Владимир Путин. Снимка АП/БТА

Путин води редица почетни гости в New Island като американския президент Джордж Буш-младши, френския държавен глава Жак Ширак и японския премиер Йоширо Мори. През 2003 г. стопанинът на Кремъл празнува рождения си ден в New Island. 

Пригожин участва във всички гощавки с почетни гости из ресторантите си и се опитва да завърже приятелства с всички лица от обкръжението на Путин - от бодигардите му до най-доверените съветници.

Години по-късно кетъринговата му компания "Конкорд" подписва договор за доставки на храна за Кремъл, което му носи прякора - "Готвача на Путин". Президентският палат е само върхът на айсберга: компании на Пригожин вече са подписали договори за доставки на храна на военни бази, държавни училища и болници.

Пригожин постепенно се превръща в главен готвач в "кухнята" на Русия. И със задълбочаването на приятелството му с руския президент, неговото влияние се разпростира на всички континенти. 

Приятелят

През второто десетилетие на XXI в. "Готвачът" се превръща в "Тролът на Путин". Основаването на Агенцията за интернет изследвания, компанията зад неговите скандални "ферми за тролове" в Санкт Петербург, обикновено е датирана към 2013 г. По данни на Проекта за компютърна пропаганда на Оксфордския университет, "троловете" са задействани още през 2009 г., но тогава са изцяло фокусирани върху руското общество, по-конкретно върху атаките срещу опозицията. 

Към 2013 г. обаче операциите на "фермите" са пренасочен към чуждестранни цели, главно САЩ и Украйна. Дезинформационната империя на Пригожин не включва само "тролове", но и професионално изработени прокремълски новинарски сайтове, които имат вид на добросъвестни медии, но могат лесно да бъдат използвани за дезинформация. 

Един такъв сайт, "Федералната новинарска агенция", беше замесен в странен инцидент през 2015 г., описан в "Ню Йорк Таймс" от журналиста Адриан Чен, който пътува до Москва, за да напише статия за "фермите за тролове"... преди да попадне в капана им. Чен е подмамен да се срещне с известен неонацист от служителка на Агенцията за интернет изследвания, която настояла, че могат да проведат разговор в кафене, само ако присъства и нейният "брат" (въпросния неонацист). По-късно "Федералната новинарска агенция" публикува зловеща история, придружена със снимки, за американския журналист, който се опитвал да вербува неонацисти, за да предизвикат вълнения в Москва.

"Фермите за тролове" на Пригожин придобиват слава най-вече с активната си кампания по дезинформация при президентските избори в САЩ през 2016 г., когато се опитват да наклонят везните в полза на Доналд Тръмп. Пригожин многократно отрича да стои зад "фермите" - до 2022 г., когато оповестява, че деинформационните му бойци ще се месят колкото си пожелаят във всичките важни избори по света. За благото на Русия.

През 2022 г. бизнесменът разкрива, че стои зад още един голям "лост" на Путиновия режим - частната военна компания "Вагнер". Тя е създадена през май 2014 г. и първоначално подпомага сепаратистките сили в Донбас. Кървавата ѝ слава обаче е извоювана в битки за Русия в далечни страни като Сирия, Либия и Централноафриканската република. 

"Вагнер" не взе участие в ранната фаза на войната в Украйна. Кому бе нужна - инвазията трябваше да приключи за 72 часа. След яростния отпор на украинците, Путин бе принуден да повика своя дългогодишен приятел на помощ. 

Предателят

Септември 2022 г. бе критичен за руската военна кампания. В рамките на няколко седмици украинците организираха светкавична контраофанзива в Харковска област и освободиха близо 3000 кв. км от своята територия. Тогава Пригожин призна, че стои зад "Вагнер" и се превърна в де фактор лидер на руските войски.

Негов близък съюзник, генерал Сергей Суровикин, бе назначен за началник на руската армия през октомври и успя да стабилизира руските редици. Краят на 2022 г. обаче бе тежък за Русия: украинците успяха да освободят Херсон - единствената регионална столица под контрола на руснаците.

В началото на 2023 г. бе извършена нова ротация в руската армия, която сигнализира отслабването на влиянието на Пригожин. Суровикин бе понижен и за началник на войските бе назначен генерал Валерий Герасимов - приближен на военния министър Сергей Шойгу.

По това време единствените добри новини за руското общество идваха от Бахмут: "вагнеровците" на Пригожин бавно и мъчително се придвижваха към града, който придоби символично значение във войната. Падането му бе единствената реална победа за Русия по време на пролетната ѝ офанзива.

Но на каква цена? Десетки хиляди руски наемници (предимно затворници) бяха пожертвани. Фокусиран върху желанието си по-бързо да забие флаг в центъра на града, Пригожин не щадеше боеприпаси, което се превърна в повод за раздор между бизнесмена и военния министър Сергей Шойгу. Реалната причина за конфликта им бе борбата за власт и по-конкретно - благоволението на Путин. От февруари до юни 2023 г. Пригожин многократно обвини Шойгу и Герасимов, че оставят "музикантите" му да загинат, като ги подлагат на "снаряден глад".

Командирите не отговаряха в кръчмарския стил на бизнесмена, но въпреки това го набедиха, че заради разхищенията си е коствал животите на хиляди войници.

В крайна сметка след завладяването на Бахмут през май 2022 г. шефът на "Вагнер" обяви, че войските му ще се изтеглят на заслужена почивка, което експерти интерпретираха като капитулация и желание на Пригожин да се завърне в Африка. Шойгу обаче имаше намерение напълно да довърши съперника си и задължи всички частни военни компании, включително "Вагнер", да минат под контрола на руското военно министерство. Това бе непосредствената причина за отчаяния бунт на 24 юни, последван и от нещастния "инцидент" на 23 август.

Проведеният от Пригожин "марш на справедливостта" приключи за по-малко от 24 часа, но демонстрира пред целия свят, че Русия е "колос на глинени крака". Шефът на "Вагнер" получи "спасителен пояс" - убежище в Беларус. Може би доскорошният му приятел от Кремъл е предоставил и допълнителни гаранции за сигурността му, иначе какво ще дири в самолета на Пригожин в полет между Москва и Санкт Петербург? 

Пригожин трябваше да просто да изгледа още веднъж извънредното включване на Путин от сутринта на 24 юни. В обръщението си побеснелият и унизен руски президент се закле, че всички предатели ще бъдат наказани. Екзекуцията не бе извършена на същия ден, нито седмица по-късно. Цели два месеца Путин "готвеше" своя бивш приятел.

Може би защото, както казват французите: "Отмъщението е ястие, което се сервира най-добре студено".