През годините иранците са въставали неведнъж срещу режима на аятоласите, като бруталността при потушаването на тези бунтове винаги е шокирала света. Но това, което се случи на 8 и 9 януари в Иран, вече е със съвсем различно, невиждано досега в историята измерение.

От няколко дни интернетът е възстановен на някои места макар и слабо, и иранците съобщават за всичко, което са видели през тези два дни на блекаут и убийства. Организациите за защита на човешките права говорят за хиляди жертви, а списание „Тайм“ определи броя на убитите на 30 000, позовавайки се на данни от свидетели, ирански власти и лекари.

30 000 за два дни.

Това е най-кървавото клане не за последните десетилетия, а за векове.

Това вече не е потушаване на въстание, а война.

Война на ислямистко-фашистки режим срещу собственото му население.

  • 300 000 ранени.
  • 42 000 арестувани.
  • 17 000 изчезнали.

Затворите са пълни и вече няма капацитет. Арестуваните се отвеждат в неизвестни мазета и изчезват там – вероятно завинаги.

Вече няма места в болниците, но не само това – властите в момента арестуват лекари и медицински персонал, защото лекуват ранените.

Бруталността на убийствата също е потресаваща.

Журналистката от ирански произход Натали Амири, която години наред бе кореспондент на германската телевизия ZDF в Техеран, разказа какво научава от свои близки в Иран в предаването „Маркус Ланц“ вчера.

„Говорих с ирански лекар в Мюнхен. Колегите му в очната клиника в Техеран само за един ден са имали 6000 случая на хора, ранени в очите. Касапите на режима стрелят целенасочено в очите на протестиращите“, съобщи тя.

Хората в Иран са свикнали с жестокостта на управляващите си, но това, което се случва сега, ги шокира. Те са в шок.

Много от протестиращите са подценили на какво са способни управляващите. Те са отишли с децата си на протест, който е бил мирен, разказва тя.

„Това, което ми съобщават сега, е, че внезапно по хората е започнало да се стреля с картечници от покривите, от странични улици. Има много убити деца. Било е като в някакъв филм – внезапно първата редица на протестиращите е паднала, покосена от куршуми. И когато хората отзад са изтичали да ги отнесат, да помогнат на ранените, срещу тях също е стреляно с картечници и те също са били убити“, сподели журналистката.

Има интернет затъмнение от 20 дни, хората са много уплашени, но информацията, която идва малко по малко, описва картина на случващото се, която едва ли някой със здрав разум може да си представи, посочи още тя.

В момента стотици иранци обикалят морги, болници и улици, които са осеяни с камари от трупове в чували, търсейки близките си. За да получат обратно тялото на свой близък, те са принудени да подписват документ, че причината за смъртта не е убийство, а например катастрофа. Освен това трябва да заплатят и цената на мунициите, с които е бил убит роднината им.

Как ще се развият нещата оттук нататък, не може да се прогнозира. Целият репресивен апарат е на улицата. Иранците масово свидетелстват, че е пълно с арабоговорещи въоръжени – очевидно милиции на Иран от съседните арабски държави.

„Мой роднина ми писа, че са застреляли леля му. Намерили са тялото – куршумът е бил изстрелян директно в главата ѝ. Но са били принудени да подпишат, че е починала от инфаркт. И са платили куршумите. Много хора са принудени да подписват, че роднините им са били членове на милициите на режима, вероятно за да може властта да твърди, че има много жертви и от органите на реда, доколкото те изобщо могат да бъдат наречени така.“

„Малкото снимки и кадри, които получавам, са побъркващи – планини от трупове, които се местят с електрокари и камиони. Едно момиче ми писа: ‘Вече не знам за какво да плача – толкова много причини има, че не ми останаха сълзи’“, разказва Амири.

За режима лошата новина е, че в тези протести участваха и смятаните за лоялни търговци от базарите. Те излязоха заради катастрофалното положение на икономиката в Иран.

„Гневът е толкова голям, толкова голям. Още преди потушаването на протестите беше огромен, защото хората вече не издържат – икономическото положение е изключително тежко“, описа ситуацията Амири.

По нейна преценка най-малко 80% от населението на Иран вече се е обърнало срещу режима, а разломът между тях и управляващите е толкова дълбок, че вече нямат никакви общи точки.

Системата

На върха е Али Хаменей – на 86 години, управляващ вече четири десетилетия. По време на израелско-иранската война се е криел 36 дни в бункер. Когато отново се появи пред обществеността, беше видимо пречупен и блед, разказва Амири.

„Той е знаел, че е в списъка за отстраняване и е цел за Израел. Въпреки това все още държи юздите на режима. Това, което умее най-добре, е да балансира различните интереси в репресивния апарат.“

Ислямисткият режим отдавна не говори с един глас – има различни властови групи, които в момента се конкурират за издигането на наследник на Хаменей.

Амири смята, че ако той бъде отстранен чрез американски удар, въпросът е в каква посока ще поеме Иран. Ще поемат ли властта Революционните гвардии? Ще има ли реален наследник или ще се смени самата система?

Смяната на системата обаче е изключително трудна. Това не е като в Сирия, където Асад бе концентрирал цялата власт и падна, когато въоръжените сили отказаха да му се подчиняват, посочва журналистката и добавя: „Освен това в Сирия имаше въоръжена опозиция. И двете неща липсват в Иран“.

Една американска операция би била изключително сложна, ако целта е смяна на режима, коментира тя. Според нея трябва едновременно да бъдат ударени Революционните гвардии, ракетната програма, „Оста на съпротивата“ – целият пръстен от шиитски терористични милиции, с които Иран е обградил Израел. Всичко това трябва да бъде поразено.

Освен това Революционните гвардии са държава в държавата – не само във военно, но и в икономическо отношение. Те са най-голямата икономическа сила в Иран. Контролират каналите за износ на петрол, търгуват с Венецуела – всичко това незаконно и за собствено обогатяване. В социалните мрежи все повече иранци публикуват клипове, в които се виждат децата и внуците на хора от Революционните гвардии, които живеят на Запад в лукс и свобода, докато родителите им тероризират и държат в бедност хората в Иран.

Революционните гвардии са създадени като паралелна армия през 1979 г. с цел да заменят армията на шаха. По време на осемгодишната ирано-иракска война те успяха да заемат все повече властови позиции и да запълнят вакуума, оставен от предишната система. Днес те са проникнали във всички области на живота – контролират петролните компании, строителните фирми, ракетната програма, терористичните милиции в чужбина, бригадите „Кудс“, свързани със Сюлеймани.

Тези шиитски милиции, с които атакуват Израел, разполагат с милиарди – инвестирани в тях от Иран. Иран инвестира милиарди и в ядрената програма. В Асад, в „Хамас“, в „Хизбула“.

Всъщност Иран е много богата държава, чиито ресурси се използват единствено за запазване на диктатурата, докато хората нямат ток, страдат от остра липса на вода, дишат един от най-замърсените въздухи в света и има рекорден брой онкоболни, които дори не могат да бъдат лекувани, посочва иранската журналистка.

„Това е страна, която без диктатурата би била част от Г-20. А днес е една от най-санкционираните и обеднели държави. Затова още от 2009 г. хората излизат по улиците с лозунга:

„Не искам Газа и Ливан, а моя живот в Иран.“

И днес тези хора са толкова отчаяни, че се надяват на удар от САЩ и Израел, който да ги отърве от този кръвопролитен и съсипващ режим.