Българското административно правосъдие е особено. Това, че е сред най-бързите в Европейския съюз, не му пречи да черпи човешки ресурс чрез командироване от често по-натоварените и далеч не толкова експедитивни общи съдилища. Скоростта сама по себе си обаче е недостатъчна, когато е налице правна несигурност, породена от примери за непоследователната и непредвидима съдебна практика. Или пък необяснимо поведение на съда. Тази седмица Върховният административен съд (ВАС) даде пример за такова.

Тричленен състав на съда уважи искане за отвод по делото за спирането на изпълнението на решението на СЕМ, с което е обявена процедура за избор на генерален директор на БНТ.  Молбата за отвода е от ответника по жалбата на СЕМ срещу определение на Административен съд София-област, т.е. Емил Кошлуков.

Според него по отношение на съдиите съществуват обстоятелства, които пораждали основателно съмнение в тяхното безпристрастие. Аргументите на ответника за наличие на пристрастие са:

  • че същият съдебен състав се е произнесъл по предходна процедура за избор на генерален директор на БНТ на СЕМ (05.05.2022 г.);
  • че делото е било разпределено на съдебен състав с най-висока натовареност от този тип дела.

Тези аргументи са несъстоятелни. Делото от 2023 г. по предходната процедура за избор (дело № 10629/2023 г.) и настоящото производство имат различен предмет, поради което произнасянето от същия съдебен състав не може да обоснове съмнение в пристрастност. Въпросът за натовареността откровено казано дори не заслужава внимание.

Съдебният състав е наясно с безпочвеността на подобни твърдения. И посочва:

  • че по настоящото дело не са налице обстоятелства, които могат да породят обосновано съмнение в безпристрастието на съдиите;
  • принципното недоволство от решението на даден съдебен състав по определено дело, не е и не може да бъде основание, обосноваващо липса на безпристрастност на този състав на съда по друго дело между същите страни;
  • не споделя становището на Е. И. К., изразено в подадената молба за отвод на състава;
  • не е обосновано становището на Е. К., че са налице факти, обосноваващи извод за пристрастност на настоящия съдебен състав
  • че молбата за отвод съдържа неверни твърдения.

Нещо повече съдът „счита, че с подадена молба за отвод (…) всъщност се прави опит да се въздейства върху вътрешното убеждение на последния, с цел постигането на определен благоприятен за страната по делото резултат“.

Въпреки всичко обаче, съдебният състав решава, че „за да се избегне възможността преценката на фактите по случая да бъде повлияна от подадената по-горе молба за отвод (съдържаща неверни твърдения), както и за да не се формира съмнение в обективността на тази преценка и да се гарантира в пълен обем доверието към дейността на ВАС и безпристрастността на състава при постановяването на съответния съдебен акт, следва да се отведе от разглеждането и решаването на делото поради наличието на основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.“

Подобно нелогично поведение у ВАС не се наблюдава за първи път. Само с основни щрихи посочваме други два обезпокоителни примера от миналата година:

  • неочаквано и немотивирано четирима от петчленен съдебен състав на ВАС се отведоха по делото за обжалване на предварително изпълнение на решения за повишаване на съдии във ВКС (гражданска колегия). Съдийската колегия на ВСС взе странни решения (вкл. отказ от предварително изпълнение на решението), заради които класираните в конкурса 13 съдии не са назначени в продължение на над година. Важен казус за всички, следящи колко (не)прозрачно се кадрува в съдебната власт последните години;
  • по дело срещу „ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД“ отново немотивирано самоотвод си прави председателят на съдебния състав. Това става през август, въпреки че на 15.05.2025 г. делото е обявено за произнасяне. Освен това, към момента на написване на статията, този самоотвод не фигурира в е-регистъра на отводите (ЕПРО);

Неизвестна е формулата за изчисляване на обем на доверие в съда. Но то със сигурност се подрива, когато последният изрично отхвърля всички доводи за пристрастност като неоснователни, включително квалифицирайки част от твърденията като неверни и насочени към недопустимо въздействие върху вътрешното убеждение на съда, но стига до обратния процесуален резултат –отвод. Не се ли притеснява третата власт, че по този начин остава впечатление за безсилие? За усещане у страните и у всеки бъдещ ползвател на съда, че с едно искане за отвод (вкл. възприето от съда като несъстоятелно) може да добие такава мощ, че да стигне до отстраняването на неудобен съдебен състав и да си избере удобен? За превантивното отстъпление пред недобросъвестни процесуални стратегии и неправомерно външно влияние?

Това, съчетано с рекордния брой самоотводи за миналата година (почти 38 000), създава впечатление, че от гаранция за справедлив съдебен процес от една страна искането за отвод се е изродило в инструмент за натиск в ръцете на страните, а от друга – в защитен механизъм или зов за помощ в ръцете на съдиите. Или пък умишлено протакане на делото, ако става дума за недобросъвестност.

Имайки предвид немалкото случаи (дори само тези, станали публично известни), в които това се използва като средство за „дисциплиниране“ на съдии, както и самоотбраната на някои от тях чрез самоотводи, може би е време да се помисли за законодателни промени. В други държави решението за отвод и самоотвод не се взима от съдията, чийто отвод се иска или който иска да се самоотведе. Взима се от друг съдебен състав – например на същия съд или на по-горен съд.

Институт за пазарна икономика