Администрацията на Доналд Тръмп оказва натиск върху НАТО да съкрати значително дейностите си извън традиционната евроатлантическа зона, включително да прекрати ключовата съюзническа мисия в Ирак.

Това съобщават четирима дипломати от алианса пред „Полипико“.

САЩ са лобирали през последните месеци и за намаляване на мироопазващата операция в Косово, както и за това Украйна и партньорите от Индийско-Тихоокеанския регион – Южна Корея, Япония, Австралия и Нова Зеландия, да не участват официално в годишната среща на върха на НАТО през юли в Анкара.

Този курс отразява стремежа на Белия дом да третира НАТО като строго евроатлантически отбранителен пакт и да ограничи разширяването й към управление на кризи, глобални партньорства и инициативи, основани на ценности. Под натиска на Вашингтон алиансът би трябвало да дейностите, надхвърлящи основните му задачи по отбрана и възпиране. Вътрешно този подход е наричан „връщане към фабричните настройки“, посочват дипломатите.

Според тях това може да доведе до бързо ограничаване на активността на НАТО в бивши военни зони, както и до изключване на страни като Украйна, Южна Корея и Австралия от формалните дискусии през лятото.

Наскоро американският зам.-министър на войната Елбридж Колби е изложил визията на администрацията за т.нар. НАТО 3.0. Той подчертал, че не всяка мисия може да бъде приоритет и че мярката за сериозност е дали европейските сили могат да се бият, да се поддържат и да надделеят в най-важните сценарии за защита на алианса.

Кампанията на САЩ предизвиква съпротива сред част от съюзниците. Един от дипломатите я определя като „неправилен подход“, като изтъква, че партньорствата са ключови за възпирането и отбраната.

След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом миналата година САЩ намалиха ангажиментите си в чужбина, изтеглиха военни и персонал на НАТО от Европа и предадоха част от ключовите командвания на европейци с цел фокус върху основната национална сигурност.

Мисията в Ирак под въпрос

НАТО поддържа консултативна мисия в Ирак, насочена към укрепване на институциите за сигурност и предотвратяване на завръщането на групировката „Ислямска държава“ (ИД). Операцията стартира през 2018 г. по време на първия мандат на Тръмп и е разширявана неколкократно след 2021 г. по искане на Багдад.

Вашингтон е поискал мисията да бъде прекратена още през септември 2025 г., посочват двама от дипломатите. Паралелно с това САЩ планират да изтеглят около 2500 войници от Ирак по силата на споразумение от 2024 г. с иракското правителство.

Според експерта по Ирак Тамер Бадауи мисията на НАТО сама по себе си не е решаваща за сигурността на страната, но прекратяването ѝ заедно със изтеглянето на САЩ може да засили милициите и да дестабилизира кюрдското регионално правителство в Северен Ирак.

Искането на САЩ среща съпротива и вътре в алианса. Според един от дипломатите „не е моментът да се излиза от Ирак“, тъй като правителството в Багдад желае присъствието на мисията. Друг дипломат посочва, че мнозинството от съюзниците са съгласни за постепенно намаляване, но в по-дълъг срок и със запазване на по-малка операция.

Косово и срещата в Анкара

САЩ са дали сигнал, че искат постепенно да прекратят и КФОР – мисията на НАТО в Косово, макар дискусиите да са на ранен етап. Мисията, създадена през 1999 г. след войните в бивша Югославия, в момента включва около 4500 военнослужещи.

Според анализатори тя остава незаменима за регионалната сигурност. Изтегляне на НАТО може да насърчи сръбските сепаратисти в Северно Косово и да има отражение върху Република Сръбска в Босна и Херцеговина.

Говорител на НАТО е заявил, че няма определен график за прекратяване нито на мисията в Ирак, нито на тази в Косово. Той изтъкнал, че решенията се вземат въз основа на необходимостта и подлежат на периодичен преглед. За започване или прекратяване на операция е нужно одобрението на всички 32 страни членки на алианса.

Същкевременно САЩ настояват Украйна и четирите официални партньора на НАТО от Индийско-Тихоокеанския регион – Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея – да не бъдат канени на формалните заседания на срещата на върха в Анкара. Възможно е те да участват само в съпътстващи събития.

В самия алианс се обсъжда и отпадане на публичния форум, който традиционно съпътства срещата на върха и включва държавни лидери, експерти и представители на правителства. Официално решението е мотивирано със съкращаване на разходите, но според дипломати то може да е повлияно и от по-широкия натиск на Вашингтон за ограничаване на финансирането на международни организации.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".