Ако си прост, заобиколи се се прости хора и никой няма да забележи, съответно няма и да мрънка. 

Умните мрънкат, но се колебаят. Ако го използваш, не си всъщност толкова прост, нито те - толкова умни. 

Ако ти мрънкат публично, това е без значение, освен ако не мрънкат по национална телевизия.

Едно мрънкане от чужбина е по-важно от милион вътрешни. 

Липсата на мрънкане от чужбина доказва, че нещо е минало с огромен успех.

И да си виновен, никога не се извинявай, само защото някой мрънка срещу теб. 

Ако ще мрънкаш срещу някой с власт, по-добре го прави пред телевизора - ако го кажеш на улицата и той продължи да управлява, няма да се разминеш само с мрънкане.

Само мрънкането пред телевизора се прави безплатно, защото е толкова масов спорт, че няма кой да го плати. 

Всеки, който мрънка на улицата, а не пред телевизора, е платен.

Ако мрънкаш по повече от една тема, но пред телевизора, си ерудит-дисидент.

Ако мрънкаш по повече от една тема, но не пред телевизора, си просто двойно платен. 

Ако ти мрънкат, организирай контрамрънкане. Телевизиите имат само по две минути на новина и така вземаш поне половината време.

Всяко мрънкане е до три дни. Ако не спре, дай им просто друга тема. 

На умните им писва мрънкането и накрая спират, а на другите - не. Използвай го. 

След всяко публично мрънкане, на което си оцелял без жертви, ставаш по-силен, а накрая ставаш непобедим. Независимо дали си бил прав или не.

Текстът е от фейсбук профила на Николай Стайков