С много критики за съсредоточване на твърде много власт в ръцете на премиера парламентът прие на първо четене общия закон за службите, изготвен още през 2012 г. от ГЕРБ. Пълното му наименование е Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и трябва да регламентира работата и координацията между всички звена, които имат отношение към националната сигурност - военното и цивилното разузнаване, ДАНС, НСО и пр. Бе приет с гласовете на всички партии, с изключение на БСП и "Атака".

Основният вносител Цветан Цветанов (ГЕРБ) представи вяло закона, посочвайки само, че запълва правен вакуум. Но за сметка на Цветанов от левицата бяха по-словоохотливи. На Красимир Янков му направило впечатлението отсъствието на ресорните министри и той призова те да бъдат поканени при обсъжданията. 

Критики отправи и Ангел Найденов. Като бивш военен министър той насочи вниманието си върхи прясното назначаване на Йордан Бакалов за шеф на служба "Военна информация".

"При действащ закон това назначаване не би трябвало да се случи и не би било възможно. Това е провокативно поведение на министъра на отбраната, буквално часове преди гледането на законите.", посочи  депутатът от левицата.

Както Клуб Z писа, очаквани най-сериозни критики към законопроекта претърпя създаването на Съвет по сигурността към Министерския съвет. Негов председател ще е министър-председателят, а членове: министрите на вътрешните работи, отбраната, външните работи и финансите, главният секретар на МВР, председателите на ДАНС, на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) (сега НРС), директорът на служба "Военна информация", началникът на НСО - служба, под шапката на президента, секретарят на Съвета по сигурността. В него влизат още  двама представители на президента, "изрично определени от него с указ". Самият държавен глава може да участва в заседанията, ако пожелае. Що се отнася до Народното събрание - то участие на председателя му или на депутати може да има само "в определени случаи и по отделни определени въпроси", но изрично по покана на председателя, т.е. премиерът.

"Дават се прекомерни компетенции и свръхотговорност на СС. Оценяваме по достойнство желанието за регулиране на материята, но то не е достатъчно основание за подкрепа. Стои ли МС зад тези законопроекти - отсъствието на вицепремиери и министри за мен по-скоро означава несъгласие", посочи Найденов.

Критики в тази посока отправи и независимият Велизар Енчев.

"В конституцията, в чл. 1 се казва, че България е парламентарна република, но в закона е предвидено председател на СС да е премиерът, а членове - министри. Няма депутати. МС елиминира законодателния орган. Записано е, че депутати може да присъстват в определени случаи, но питам - какви са тези случаи, кой решава", посочи Енчев и даде заявка, че ще внесе текст да има по един представител в Съвета от всички партии в НС.

Отношение в този дух взе и Филип Попов (БСП).

В чл. 105, ал. 2 от конституцията МС осигурява обществения ред и националната сигурност. Днес обаче МС отсъства, отсъства и като вносител. Законопроектите са внесени от група народни представители, очевидно загрижени за националната ни сигурност. Този закон обаче е по-скоро един устройствен правилник или закон за СС към МС. Един такъв закон би трябвало да съдържа най-малкото описание на взаимовръзките между агенциите за национална сигурност. Като че ли тези органи имат повече координация с партньорските служби, отколкото помежду си", разкритикува и Попов.

Вместо ГЕРБ, да брани законопроекта стана ген. Атанас Атанасов от Реформаторския блок.

"Реформаторският блок ще го подкрепи на първо четене. Съвсем нормално е да се акцентира върху СС към МС според чл. 105 от конституцията, в който се посочва, че Министерският съвет осигурява националната сигурност. Няма изключени институции. При заседанието и на трите комисии в парламента всички представители на изпълнителната власт подкрепиха този проект. Така че да не се спекулира, че разглеждането на законопроектите съвпада със заседание на МС", посочи Атанасов.

Герберът Владимир Тошев пък излезе с молба към колегите си депутати да приемат с консенсус законите.

"Нищо не подчиняваме. Абсолютно автономни системи и служби. Не мисля, че можем да гласуваме отличния закон. Нека да гласуваме добрия закон", призова той.

От ДПС в лицето на Янко Янков дадоха заявка, че ще подкрепят. Но пък по непонятни причини Айхан Етем влезе в класическата риторика на Движението, призовавайки българските мюсюлмани да не бъдат разглеждани като заплаха, а като спирачка за фундаментализма.

Класическо бе изказването и на атакиста Десислав Чуколов.

"Това закон за защита на националната сигурност ли е или закон за защита на колониалната сигурност? Кое в България остана национално, независимо, суверенно. Много национално премиерът (Бойко Борисов при първия му мандат) подаде оставка след посещение по късна доба в американското посолство. "Атака" няма да подкрепи, защото не вярва, че с този законопроект ще се защити националната сигурност", каза думата си и Чуколов.

Краят на дебатите беляза левият Атанас Мерджанов, който пак се върна на темата къде са министрите.

"Много шум, високопарни приказки и обещания и накрая нищо. Напънала се планината и родила мишка - това е този закон. Ще станем свидетели на болна амбиция на мнозинството. МС трябва да съобразява своята работа спрямо заседанието на парламента!", посочи Мерджанов.

Но отсъствието на членовете на "Дондуков" 1, които в момента заседават, не попречи законопроектът да бъде приет със 114 гласа "за".