ХЕНРИК МЮЛЕР

Когато през 2008 година избухна кризата, арсеналите на политиците икономисти бяха догоре препълнени. Лихвите бяха сравнително високи, държавните задължения ниски, нефт и суровини – скъпи. С други думи: в борбата срещу икономическия спад и след банкрута на “Лемън брадърс” правителствата и централните банки разполагаха с цял арсенал муниции.

Днес е съвсем друго. Лихвите вече са на нулеви стойности, много държави са на ръба на банкрута. Петролът и други суровини са евтини. С други думи:  ако сегашният глобален икономически спад се обостри, правителствата и централните банки едва ли имат с какво да противодействат. Ето защо се подготвят за сложна фаза – включая вътрешнополитически и международни конфликти.

Колко несигурно е сега положението, показаха нервните реакции на борсите от последнатна седмица. Обезценяването на китайския юан предизвика шокова вълна по цялото земно кълбо. Подозрението е, че китайската икономика е в далеч по-лошо състояние, отколкото говори изтрезняващата официална статистика на Пекин.

 

Какво ще се случи, когато настъпи следващата криза?

 

Много големи развиващи се страни, най-мощните мотори на световната икономика през изминалите години, сега са притиснати. В Русия и в Бразилия благосъстоянието се свива. Китай вече не постига целите си за растеж, а в цяла Азия икономическият климат се влошава.

В страните с развити икономики динамиката е крехка.  За предишното тримесечие японската икономика изглежда се сви. Еврозоната трудно се придвижва напред. Подемът на САЩ е относително устойчив, но в сравнение с предишни конюнкурни цикли изглежда се обезкръвява.

При толкова нестабилно, каквото е сега положението, му трябва сравнително малък тласък, за да се предизвика следващата криза. И какво ще се случи тогава?

Централата на банка "Лемън брадърс" в Ню Йорк, снимана минути,
след като тя обяви фалит на 15 септември 2008 г. Снимка Уикипедия

Преди да избухне последната криза през 2008 г., започнала с банкрута на “Лемън брадърс”, държавните финанси бяха сравнително в ред. През предкризисната 2007 г. държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) имаха умерен среден бюджетен дефицит от 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Някои държави като Ирландия и Испания, които по-късно понесоха тежък удар, имаха дори излишък. САЩ и Великобритания все пак имаха дефицити между 3 и 4 на сто от БВП. Това не предизвикваше главоболие у когото и да било от гледна точка на сегашната степен на задлъжнялост от 50 на сто (Великобритания), 64 на сто (САЩ) и 72 на сто (еврозоната). Само при три държави – Япония, Италия и Гърция задлъжнялостта през 2007 г. надхвърляше 100 процента.

 

Експлозията при държавната задлъжнялост

 

Когато кризата удари, правителствата не спестяваха постъпленията от налози, а договаряха големи конюнктурни програми и такива за спасяването на банките. Като следствие държавните дългове експлодираха. В сравнение с 2007 г. и отнесено към БВП в САЩ и Великобритания, те почти се удвоиха, достигайки 110 процента. Още по-голяма задлъжнялост бележат Италия (160%), Португалия (148%), Франция (122 %), а Япония -  дори 230%.

Тъй като много държави са застрашени от банкрут, на тях няма да им остане нищо друго, освен да затягат коланите при задаващата се следваща криза, а така да я обострят още повече, както през последните години това беше заставена да прави Гърция.

Дори националните банки могат да помогнат само донякъде. През 2007 г. краткосрочните лихви бяха 4,3 на сто за Еврозоната, 5,3 на сто в САЩ и 6 на сто във Великобритания. До 2009 г. националните банки снижаваха  лихвения процент по посока на нулевата линия. Когато това не помогна, американците и британците свалиха и дългосрочните лихви, масово изкупувайки облигации. От тази година по този път тръгна и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Накъдето и да се погледне, повече възможности няма. Нито финансовата, нито лихвената политика може да направи нещо при нов икономически спад.

Това важи и за бързо развиващите се страни. Русия и Бразилия полагат усилия да обезпечат платежоспособността си. Дори Саудитска Арабия е принудена да взема кредити зад граница. През 2008 г. като антикризисна мярка Китай наду гигантски балон на капиталовите пазари и сега страда под една от най-високите квоти на здлъжнялост в областта на частния сектор в сравнение с останалите развиващи се пазари. Сериозните трудности, пред които е изправена народната република, се очертаваха отдавна.

Когато настъпи следващата глобална рецесия, опасенията са следните:

► Националните банки ще се откажат от каквато и да е сдържаност и ще подкрепят мащабно конюнктурните програми на правителствата чрез изкупуване на държавни облигации. Тогава Япония ще е навсякъде.

► Германия ще се окаже под огромен натиск, за да отговори на глобалните предизвикателства. В крайна сметка ние сме единствената западна икономика, която има известно поле за действие. Задлъжнялостта понастоящем е 80 на сто. Ще се наложи да се прибегне до протекционистки мерки. С последното обезценяване на юана сценарият за една валутна война стана  по-реален. Всъщност тази опасна игра започнаха миналата година европейците. 

► В най-добрия случай сегашните признаци за криза могат да се окажат като безболезнена цицина. В такъв случай би останало още известно време, за да може да се нормализира икономическата политика, а така аресналите отново да бъдат попълнени.

------

* Авторът е пофесор но икономика в Техническия университет в Дортмунд.  Автор е на много научни трудове. Професорът периодично публикува свои анализи в “Шпигел”, откъдето препечатваме коментара му.