"Здравният министър може и да изгори". "Клати му се столчето на Москов". "Момчето си отива"... 

Така реагираха форумите, след като ключови промени в проекта на здравна реформа не получи подкрепата на народните представители в парламентарната здравна комисия миналата седмица. Депутатите бойкотираха задължителната акредитация за всички лечебни заведения, комплексната грижа, която  

Според бившия здравен министър д-р Стефан Константинов Москов трябва да се радва, защото депутатите не само са го спасили от бъдещ провал, но са предотвратили и фатален хаос в системата. В същия дух лекарите припомниха теорията, че министърът е безсилен да осъществи толкова кардинални реформи на куп, а пациентите с неясна съдба се хванаха за познатата мантра "всяко зло е за добро".  

Ако не беше министър-председателят Бойко Борисов и гаранцията му, че ГЕРБ ще подкрепи реформата "Москов" при второто четене в пленарната зала, здравният министър сигурно окончателно щеше да бъде отписан. Само че този път много хора не повярваха дори на премиера.  

"Това са политически игри, за да ни баламосват", "Бойко блъфира, правил го е и преди", "Ще видите какво ще остане от реформите на Москов до края на седмицата", надигна се общественото недоволство и всъщност придаде облик на това, което спъва здравните реформи от самото им начало.  

ЛИПСАТА НА ДОВЕРИЕ  

За съжаление тя е хронична болест при българина. Диагнозата отдавна е поставена от народопсихолозите и основният й белег е, че у нас никой не обича и не вярва на управниците. Чувството е взаимно, а порочният кръг е бетониран от десетките години преход без реална промяна на статуквото.  

Затова, когато масите "полудяха" по Москов и неговата реформа, пак никой не можа да повярва. Всеобщото въодушевление, че "най сетне някой нещо ще направи", беше толкова нетипично, че в подсъзнанието дори на най-запалените фенове изплува хладнокръвната констатация: "Временно е!". Опасението се оказа истина, когато убеждението "Москов ще успее" не намери храна сред скептиците. Точно те трябваше да бъдат убедени, че "нещо"-то, което министърът прави, има конкретна форма, ясно съдържание и потенциал да промени системата.    

Уви, здравният министър демонстрира безупречно дар слово, изключителна самоувереност и висок морал, но отказа да запознае привържениците си с подробностите около собствените си намерения. Подцени не само аудиторията си, но и единственото обстоятелство, което можеше да му спечели истинско безрезервно доверие. 

 УСПЕХИТЕ СЕ ХРАНЯТ С ДЕТАЙЛИ 

 За по-малко от година откакто е министър на здравеопазването Петър Москов почти не остави незасегната от реформи здравна сфера зад гърба си. Смело раздели пакета с медицински дейности на основен и допълнителен, обеща ефективна и бърза спешна помощ, разтури без да се замисля батака на здравното осигуряване, а накрая някак с лека ръка стартира най-мащабното в историята преструктуриране на лечебни заведения. И не само. Със същия плам Москов се е заел да изчисли истинската стойност на здравето в България, а междувременно подготвя и нови правила за "твърде скъпия" фарма бизнес у нас, за да контролира и разходите за лекарства.   

Примерите дават сравнително ясно представа какво предстои, но не отговарят на въпроса "как ще се случат реформите?". Вълната от питанки продължава да расте и размеръ й определено стряска всички потърпевши.     

Как ще бъдат оформени основният и допълнителен пакет с медицински дейности?  

Кои болести ще са "безплатни" и за кои ще се доплаща?  

Колко ще дава държавата и колко ще вадят пациентите от джоба си?  

Как ще се финансират болничните консорциуми, ако обединенията са само административни? Какви критерии ще дават предимство на едни лечебни заведения пред други при разпределянето на публични средства?  

Как ще се състави Националната здравна карта с конкретен брой болници, легла, апаратура и персонал по места, когато никой не събира здравна статистика?  

И как здравната каса ще подбира договорните си партньори в градовете със свръхпредлагане на медицинска помощ?  

Как ще се "мери" ефектът от лечението чрез непознатата у нас оценка на здравните технологии и по каква формула ще се преценява удовлетвореността на пациентите, от която ще зависят доходите на лекари и болници?   

Това са само част от въпросите без отговори до днес. Вместо тях обаче поддръжниците на здравния министър получиха няколко нагледни примера как планираните промени ще се случат не заради, а въпреки тях.  

Буквално за няколко дни директорът на може би единствената печеливша държавна болница у нас беше отстранен "заради критики към реформата", а след това девет лечебни заведения и два спешни центъра бяха обединени без много приказки и въпреки недоволството на персонала. Междувременно депутатите в парламента одобриха разделянето на медицинския пакет на основен и допълнителен без конкретен списък със заболяванията и без разчети за цената на промяната, а след това бяха поставени пред сериозното изпитание да подкрепят болничното преструктуриране само на теория.       

Точно тогава нещо в доверието към Москов окончателно се счупи. В публичното пространство дори се появиха слухове, че министърът е "набелязан" и ще е един от първите, който ще изхвърчи при евентуална ревизия на кабинета.  

ДАЛИ МОСКОВ НАИСТИНА Е "БУШОН"?  

Ако Москов е "бушон", значи някъде в системата има свръх напрежение. Недоволството на лекари и пациенти избива по улиците, а това на депутатите - в пленарната зала. С тази разлика, че протестите не могат да спрат планираните промени, но гласовете "против" имат пълната власт да ги осуетят.  

Да не забравяме, че реформата "Москов" е в ръцете на парламента с най-много лекари в състава си. При това не само джипита и специалисти, но също така бивши и настоящи болнични мениджъри, собственици на аптеки, управители на медицински центрове и дори бизнесмени с милиони инвестиции в частното здравеопазване.  

В този ред на мисли, острият завой в политическата подкрепа за здравния министър точно, когато най-ключовите промени са на финалната права, може и да не е случаен. Особено когато става дума за малко над 3 млрд. лв., колкото е бюджетът на здравната каса за тази година. А дилемата дали парите да отиват по предназначение или "по заслуги" е проваляла не един министър.  

Защо Москов да прави изключение?  

Ако изгърми, системата ще запази статуквото и привидното си спокойствие до следващия ентусиаст, борещ се за рейтинг. Сценарият устройва всички, "хванали цаката на системата", защото осигурява цикличност, а от там и известна предвидимост. Те пък са гаранция за сигурни доходи.  

Ако не изгърми обаче, е твърде вероятно да станем свидетели на физичния закон за действието и противодействието. Напрежението в сектора и липата на гаранции за успех на реформите почти сигурно ще задействат сили с обратен знак, които ще се опитат да върнат системата в изходно положение. Това обаче може да разклати стабилността на правителството и виновникът-реформатор бързо да се превърне в изкупителна жертва.  

Възможните сценарии за съдбата на настоящия или бъдещите министри обаче на практика са безсмислени, защото не дават полезни отговори и само отклоняват вниманието от истинския повод за притеснение. Проблемите в сектора са бомба със закъснител и таймерът продължава да цъка, заплашвайки да я взриви в най-неподходящия момент.  

Всъщност, интересно е не дали Москов е "бушон", а кога системата наистина ще изгърми.