ЯКОБ АУГЩАЙН

Загуба на контрол. В това обвиняват Ангела Меркел при бежанската криза. И с право. Канцлерка, загубила контрол, е канцлерка в криза. Но проблемът на Меркел не са чужди, а приятели. Никой не би следвало да очаква от Меркел да овладее бежанските потоци. От нея обаче трябва да се очаква да държи юздите на собственото си правителство. Контрол върху бежанските потоци е илюзия. Контрол над собствените министри е необходимост. Свидетели сме на обезвластяване на канцлерката. Дали е прекалено късно?

Това правителство не управлява дори себе си. Бежанската криза се превърна в правителствена криза. Дни на хаос в канцлерството. Събитията се стоварват едно след друго. Първо коалиционните партнори постигнаха съгласие по една нова политика на даване на убежище. След това изведнъж се появява вътрешният министър и обостря тона, заобикаляйки договореното. Веднага след това трябва да вземе думите си назад, а специалният пълномощник на канцлерката за бежанците съобщава, че всичко оставало така, както е било договорено. И тъй като безпорядъкът все още не е тотален, думата взима Волфганг Шойбле и дава рамо на вътрешния министър. Шойбле, канцлерът в сянка, който наскоро припомни, че сега е на такава възраст, на каквато е бил Аденауер, когато за пръв път е станал канцлер.

Мръсна игра за власт

Не става въпрос за дреболия: Колко време бягащите от войната в Сирия ще имат право да останат в Германия? Те имат ли право да доведат и семействата си? След постигнатия (от коалиционните партньори – б. р.) компромис миналата седмица отговорът на тези въпроси е “Да!” – право на пребиваване за три години, право да приберат и семействата си. След това обаче се оказа, че вътрешният министър е играл с белязани карти. Съществува понятието “субсидиарна закрила” – право само на една година пребиваване в Германия и никакво събиране на семейства. По силата на споразумението от миналата седмица такава закрила би трябвало да се отнася до една съвсем малка група – 1700 души. Изведнъж Де Мезиер съобщи, че тази уредба касаела и сирийците, а те представляват най-голямата група сред бежанците. Де Мезиер в ролята на фокусник.

За да избегне подобен хаос, Ангела Меркел определи довереника си Петер Алтмайер за координатор по въпросите на бежанците. Но когато го попитаха за изцепката на Де Мезиер, Алтмайер беше длъжен да признае: “Лично аз не го знаех и това е истината.” Ако се е надявал, че с това всичко е приключило, то той си е правил сметката без Шойбле. В неделя вечер по телевизията той заяви, че решението на Де Мезиер е необходимо.

Това е мръсна игра за власт на гърба на десетки хиляди жени и деца. Техните мъже и бащи са в Германия. Това са самотните мъже, от които германците така много се страхуват. Сега Де Мезиер и Шойбле искат да им забранят да приберат семействата си? Това са мюсюлманите, за чиято интеграция германците са загрижени. А сега Шойбле и Де Мезиер искат да направят интеграцията им невъзможна? Ако пред тези семейства не се отвори легален път, за да се съберат, те ще търсят нелегални пътища – опасните и смъртоносните. Южните плажове ще се покрият с още повече трупове на деца.

На една такава политика й липсват сърце и разум. Това обаче изобщо не интересува Шойбле и Де Мезиер. Сега те имат само една цел – броят на чужденците не бива да расте. Защото омразата към чужденците в Германия взимала застрашителни размери. Защото републиката се променяла. Но не са чужденците, които променят Германия, това са самите германци. Шойбле и Де Мезиер се обвързаха с общественото мнение и се съюзиха срещу собственото си правителство. Те вярват, че на тяхна страна е болшинството от населението. А Социалдемократическата партия? В действителност и тя го вярва.

За поведението на Томас де Мезиер и на Волфганг Шойбле има едно понятие: пуч.

 

Якоб Аугщайн е известен в Германия с левите си убеждения. Той е издател на седмичника за политика “Дер Фрайтаг” и автор на “Шпигел”, откъдето препечатваме коментара му.