Реч на оттеглилия се формално бивш лидер на ДПС разтърси политическия терен преди Коледа и вече е маркирана като курс към промяна на статуквото в ДПС и едва ли не като знак за геополитически завой на ДПС, че дори и на българската външна политика. Защо това е невъзможно?

Зад опита на г-н Доган да формулира концепция за политическо поведение на ДПС, стои погрешна оценка на това кой, кой е  и с какви ресурси разполага в съвременния свят. Оценката на бившия лидер на ДПС е твърде едностранчива, лишена от дълбочина и неподкрепена с аргументи по отношение на това как би се развивала геополитическата ситуация в Европа, какви са местата на Русия и Турция в международните отношения, в Източна Европа и в Близкия Изток. Изказаната оценка практически е лична позиция.

Изказаните от г-н Доган съмнения и дори недоверие по отношение на способността на ЕС да бъде геополитически фактор и спрямо динамиката на европейската интеграция освен, че не са подкрепени с аргументи са дълбоко закъснели, погрешни и показват непознаване на логиката, по която се развива ЕС. Г-н Доган или никога не си е давал сметка за това какво всъщност е Европейския съюз или просто няма адекватна преценка за това какво представлява ЕС на международната сцена. По отношение на липсата на такава преценка е достатъчно да прочетем негови стари изказвания, в които абсолютизира съюза като единствената възможност за национално развитие.

Европейският съюз никога не е бил наднационално образувание с претенции в сферата на геополитиката, на отбраната и на военната сигурност с изключение на една единствена такава - да сдържа членовете си и европейските страни от участие мащабни конфликти. По отношение на политиката на сдържане, на ролята на правовата държава и на индивидуалните свободи ЕС е 100% успешен, не 99.9%, а 100%. Всяка позиция, която вещае краха на ЕС на база на конюктурните проблеми на Европа и дълбоко погрешна. Пример за обратното е как Европа успя да се справи с икономическата криза и в частност с няколко поредни гръцки кризи. Реакцията на Европа бе не просто адекватна, но немислима за друго наднационално образувание. С други думи ЕС показа, че националният интерес на една страна член и икономическата й сигурност са изцяло защитени вътре в съюза. Без Евпоейския съюз Гърция днес би била в ужасно състояние, с дълбока вътрешна криза и с неизброими проблеми.

Европа притежана мощни инструменти в сферата на икономиката и общия пазар, които буквално спасиха преспективите на няколко стотин милиона души след последната световна финансовата криза и последвалата рецесия. В друг период от развитието на континента и без обединена Европа, такав криза вероятно би прерастнала във военни конфликти. Неоценяването на тази мощ на ЕС и изразяването на скептицизъм по отношение на бъдещето на съюза е издава липса способност за обективна оценка и отсъствие на стратегическо политическо мислене.

Разбира се Европа изглежда слаба когато се дискутират въпроси на мира и войната. Европейският съюз е създаден с цел да поддържа мира и затова е привидно слаб, по всички въпроси свързани с военни действия. ЕС и държавите членки, винаги са били скептични и пестеливи в сферата на създаване на общи структури на сигурността, дори такива да съществуват в някаква форма и с много ограничен обхват и правомощия. Причината за това е проста. Европа си има структура за сигурност и тя се нарича НАТО. Всички разумни европейци са наясно, че всеки опит за създаване на структури в сферата на сигурността и отбраната, различни от НАТО подхранват волунтаристично настроени национални и местни политически лидери с големи лични амбиции, но често лишени от чувство за социална отговорност и европейски идентичност.

Това, че ЕС не формира обща политика в сферата на сигурността и в редица други сфери като имиграционната политика, вътрешната сигурност и др. не е новина. Всеки опит за представянето на такова умозаключение като прозрение или проява на политическа далновидност всъщност е интелектуален провал и доказателство за липса на адекватна преценка. Такива са и всички опити да бъдат измисляни катастрофични сценарии за ЕС въз основа на международната конюнктура и на временни икономически или политически кризи.

В този смисъл всяка българска политическа самокритика или политически призиви към това български политически субекти в частност или българската външна политика като цяло да се преориентират, да "балансират", да останат без позиция и да бъдат пасивни по отношение на войната в Близкия Изток, на дипломатическото напрежение между Република Турция и Русия или на други конфликти или кризи, които ни засягат е по дефиниция "корупционна" спрямо българския национален интерес. България е член на ЕС и НАТО и като такава, при отчитане на историческите специфики на Балканите (но без да ги абсолютизира и да подменя с тях решенията за днешния ден и за бъдещето) трябва да бъде на страната на своите геополитически и военни съюзници, ако отсрещната страна в даден конфликт нарушава суверинитета на страна от НАТО или ЕС и създава каквато и да заплаха за страна член.

Това разбира се не значи България да се намесва в двустранни конфликти и да проявява геополитическа активност там където това не е необходимо и в ситуации и конфликти, които надвишават текущите ни отбранителни способности. България обаче има право на позиция, не трябва да си мълчи и да заявява ясно и без да търси конфликти позициите си по отношение на регионалната политика и случващото се в ЕС и в неговата периферия. Призивите на България да си мълчи, да изразява съмнение в ЕС и в способностите на евро-атлантическите структури да защитават адекватно националните ни интереси са не просто дълбоко погрешни. Те са позици срещу България.

Всеки сериозен опит, да бъдат поставяни под съмнение стратегическите и тактически възможности на страните от НАТО и ЕС (и на България като член) да се справят с настоящите геополитически, икономически и военни предизвикателства, както и с други предизвикателства в сферата на сигурноста показват: а) непознаване на отбранителните способности на НАТО и страните от ЕС; б) липса на преценка и познания за технологичния капацитет на ЕС и НАТО да защитят интересите на общото пространство и на отделните национални държави, част от него; в) интелектуална неспособност да бъде оценен организационния и човешки ресурс на страните от ЕС поотделно и на ЕС като съюз на национални държави; г) неяснота за мащаба, производителността, способностите и възможността за развитие на общия пазар на ЕС и транс-атлантическото икономическо пространсво.

Претенциозно изказаните и напълно погрешни тези за възможна позиция на България и в частност на български партии като “балансьор” или като статичен, пасивен наблюдател на геополитическите процеси и конфликти не само отслабват значимостта на страната ни в международните отношения, но и поставят изказалите ги в една от двете роли - на "глупака", който няма необходимите знания, но иска да формира позиция или на "мошеника", който има представа за случващото се и съзнателно избира активна позиция, корупционна по генезис, която е в разрез с обществения и национален интерес.

Без правим излишни паралели и без да търсим под вола теле, трябва все пак да отбележим, че такъв тип позиции, които призовават за преосмисляне на ЕС и НАТО, поставят под съмнение стабилността им и в частност на ролята на България в тях, биват изказани в моменти на тежки загуби за геополитическите опоненти и съперници на Европейския съюз и НАТО. В момента такива призиви, вероятно напълно случайно, съвпадат с подновените икономически санкции срещу Русия и пак напълно случайно се появяват в контекста на засилване на икономическата интеграция между ЕС и САЩ чрез трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.

Опитът за поставяне под съмнение на политическия курс на България и в частност на една водеща парламентарна партия или опитът за промяната им е елемент на нарушаване на вътрешната и на националната ни сигурност. Той е тест за функционирането на националните институции в сферата на сигурността. Същото би важало за тези с реципрочен знак изказани например през 60-те години на миналия век в комунистическа България. Тогава никой, в лицето на държавата, не би ги толерирал. Днес България е свободна страна и всеки има право да изказва позиции, дори за тях да липсват аргументи или същите да са напълно в разрез с националните интереси.

Днес, никой няма право да поставя под съмнение правото на всеки български гражданин свободно да разсъждава за развитието на международната политика и на българските позиции в нея. Абсолютизирането на дадена теза или опитът едно съждение, плод на индивидуално интелектуално усилие да бъдат представени като значима позиция обаче е крайно неуместен, опасен и много подвеждащ.

В крайна сметка, независимо дали от смирената позиция на вярващи или от позицията на рационалисти, призивът за това Бог или пък могъщата природа, която човечеството не е овладяло, да не ни натоварват с интелектуални или властови отговорности, които са над капацитета ни е напълно разумен. Той обаче трябва да бъде прилаган с еднакъв аршин към всички. Така е в европейското и евроатлантическо пространство където се намира Българиям В него Слаба Богу има реално равноправие. Нека си пожелаем Честита Коледа и 2016-та година, в която страната ни и ние българите да се радваме на равноправието в един стабилен, ясен и ценностно определен Европейски съюз.

Анализът е написан специално за Клуб Z.  Подзаглавието е на Клуб Z.