Отличникът (СНИМКИ)

Не знаех какво да очаквам от срещата с нашумелия български автомобилен пилот Павел Лефтеров. За кратко време той направи име и се качи най-високо на подиума на емблематични писти като "Нюрбургринг" и "Спа". Баща му е заможен бизнесмен, собственик на компанията "Булавто", вносител на марки като "Ивеко", а също така занимаваща се със сервиз, дилърство на специализирана техника и т.н., и т.н. Ролята на бащата е важна в случая с Павел. Не си мислете, че му правим безплатна реклама. С такива татковци много български момчета пилеят живота и времето си със скоростта на болид от Формула 1 – бутикови коли, манекенки, заведения, купони... Лефтеров-младши още няма книжка, тъй като не е навършил 18 г. Но причината да не го теглят автомобилите, които можете да видите край лъскави заведения и в гонки, не е в липсата на книжка. А в едни други коли.

Срещаме се в сладкарница от популярна верига. Малко съм подранил. Павел е подранил повече. Хм...

Павел Лефтеров, на 17 г., от Варна

Започваме от визитката. Може пък младокът да изтърве нещо, което досега не се знае.

"Казвам се Павел Лефтеров, на 17 години, от Варна. Живеех в родния си град до 16-годишна възраст, преместих се в София заради училището. Занимавам се с автомобилен спорт от 8-годишен, когато започнах с картинг. Баща ми ме заведе на пистата във "Виница". Бензинът ми влезе в кръвта и започнах да се състезавам."

Като малък Лефтеров е тренирал много неща – тенис, тенис на маса, баскетбол, волейбол, карате, джудо... Но след като му замирисало на бензин край Варна, вече нямал алтернатива.

Още на 8 години Павката "подписва" договор, който поне досега е най-важният в неговия живот. И ще продължи да бъде важен.

"Баща ми използва новата ми любов като моя слабост и искаше отлични оценки в училище. Продължава да е така. Още на 8 години сключих договор. Или отлични оценки, или не се състезавам. Твърд е в това. Ако не беше, сега нямаше да карам и нямаше да водим този разговор", казва с усмивка младият пилот.

От езикова гимназия във Варна се прехвърля в Професионалната гимназия за транспорт и енергетика "Хенри Форд" (преди "Вилхелм Пик") в София. В морската ни столица учи английски и немски, а освен това владее италиански, който много му помага по пистите.

"Имах доста приравнителни изпити, защото трябваше да наваксам 3-4 години изпуснат материал в техникума. На единия имах петица, та се наложи да го правя отново. Така от девет изпитите станаха десет. Понякога баща ми смекчава леко изискванията, когато види, че наистина е много трудно. Често не си доспивам, за да тренирам или уча. Но не се оплаквам, защото преследвам мечтата си."

Той учи редовно, не е частен ученик. В "Хенри Форд" проявяват разбиране, когато му се налага да отсъства, още повече когато виждат, че момчето има желание да наваксва и не се "покрива". В столичния техникум придобива знания, които са му от полза в състезанията. Иска да следва в университет в Италия или Англия пак по специалността, по възможност нещо, свързано с моторните спортове.

Минаваме на надпреварата, в която Павел и неговият отбор "Булавто рейсинг" направиха истински чудеса този сезон.

Състезанието

"GT4 е един от най-добрите шампионати, защото там има нещо, наречено Balance of performance, което изравнява силите. Идеята е пилотите да изпъкнат на преден план, пък и марките да се надпреварват. Карат професионалисти и аматьори. Такива са и класовете, а има и отборно класиране. Аз участвам при аматьорите, но ние записахме няколко победи в генералното класиране. По принцип професионалист задължително кара с аматьор. Това означава, че на 20-30 минути трябва да се сменят. Има доста известни имена, натрупали опит във формула и шампионати като GT3 и DTM", разказва Лефтеров.

Колата

"Моята е Lotus Evora GT4. Тя има мощност 360 конски сили, тежи 1200 кг. Например един от съперниците – Chevrolet Camaro, е с 500 коня, но с тегло 1,5 т. Подготвена е изцяло в завода на Lotus и ние носим официалните му цветове. Те ни помагат. В отбора има българи, англичани, италианци..."

Любопитно е, че тренировъчната кола на Лефтеров е BMW със 150 "коня", закупена за 1200 лева. С нея талантът кара на сняг, като в такива условия се учи най-добре.

Отборът

"Булавто рейсинг тим" е създаден през 2007 г., но в началото едва ли и самият Петър Лефтеров е предполагал, че ще стигне толкова далеч. До миналата година варненци спечелиха десетки състезания в България.

"Когато аз бях на възрастта на моите синове, имаше задължителна военна служба, юношите ставаха самостоятелни, научаваха се на дисциплина и излизаха от казармата мъже. Днес времената са други, процесите протичат малко по-бавно и с няколко мои приятели решихме да си направим фабрика за мъже, която кръстихме „Булавто рейсинг“. Това пък е най-кратката визитка на проекта на Лефтеров-старши.

Сега вече ми е по-лесно да навържа нещата при възпитателния подход на бащата към сина. А плановете за догодина още не са ясни. Баща и син още не са решили накъде да поемат – дали да останат в същия шампионат, или да го сменят с по-силен. Тази година очакванията са надминати.

"Булавто рейсинг" е на второ място в генералното класиране на GT4 и със сигурност не може да го изпусне. И това в спорт, в който България няма никакви традиции.

"Имаше доста изненадани хора. В началото ни гледаха накриво в единия шампионат. Научихме ги да слагат флага правилно. В началото го поставяха наобратно – като на война. Пускат и химна вече. Голяма гордост е, като чуеш химна, особено когато видиш сълзи в очите на близките си под подиума. Чувството е уникално. Аз не съм толкова емоционален, стеснителен съм, не показвам емоции, но въпреки това много се вълнувах", признава Павел.

Докъде стигат мечтите?

"За жалост съм доста висок (189 см – б.р.) и нямам шанс за формула. Седнах в болид и не се почувствах комфортно. Мечтата ми е да стигнем до "24-те часа на Льо Ман" и да караме там в най-високия клас – на прототипите.

Те летят със скорост като болидите във Формула 1. Харесват ми дългите състезания, там трябват повече мисъл и стратегия. Повече работиш с отбора, разсъждава младият пилот. – Ако не се целиш нависоко, няма как да постигнеш целите си. Трябва да правиш компромиси, да излезеш от зоната си на комфорт, ако искаш да постигнеш нещо."

Войната по пътищата в България

Усетих, че Павел е отворен по много теми и макар да не е правоспособен шофьор още, има отношение към ставащото по пътищата в България.

"Целият проблем започва от това, че за трийсетина часа, колкото е един курс, не можеш да се научиш да управляваш автомобил. Това е много малко. Аз съм започнал на 8 години с тренировки в картинга, където скоростите са сериозни, а натоварването за организма е по-голямо, отколкото в автомобил. Ускорението също е по-бързо. Дори и аз не смея да кажа, че съм усвоил всичко и че колата ми е под пълен контрол. Винаги може да се обърка нещо."

Говорим си за нощните гонки, които Павел никак не одобрява. И за липсата на добра писта в България, на която може да се излива адреналинът на момчетата със скъпи или доста "направени" коли. Такова трасе може да носи пари по ред направления. Лефтеров споделя, че в Италия с механика му затварят трасе, за което си плащат. И там той тренира на воля за определено време. В България няма къде – тренира на пистата в Серес, Гърция.

Поговорихме доста, след като спрях диктофона.

И си тръгнах доволен от сладкарницата, но не заради вкусните торти. Това момче ми направи деня. А още няма 18 г.

-----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през октомври 2015 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.