Централната избирателна комисия (ЦИК) е препратила близо 400 сигнала на граждани за откраднати ЕГН-та до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и до прокуратурата.

Това обяви на сайта си изборният орган. Оттам уточняват, че става въпрос за всички получени жалби до 24 април. 

Става въпрос за скандала с ЕГН-тата, който гръмна часове, след като ЦИК пусна на интернет страницата си системата, с която всеки може да провери, нанасяйки единния си граждански номер, дали се е подписал в някоя от подписките, които партиите, коалициите и инициативните комитети събираха, за да се регистрират на вота за Европарламент. Според разпоредбите на Изборния кодекс, те трябваше да съберат имената на 2500 симпатизанти. Оказа се обаче, че стотици, а може би и хиляди души, са били "подписани" без да знаят това. 

Скандалът гръмна на 14 април и оттогава КЗЛД, ЦИК и прокуратурата си прехвърлят топката. Стана ясно, че е трудно доказуемо как формациите са събирали подписите. Самите партии, ако се установи от КЗЛД, че са в нарушение, ще отнесат само административно наказание - глоба. Индивидуална наказателна отговорност обаче държавното обвинение трябва да търси за самото фалшифициране на чужд подпис. 

Така ЦИК реши да препрати сигналите на гражданите, в които се съдържа достатъчно информация за извършено престъпление, към прокуратурата, а останалите - към комисията за защита на личните данни.