Кръчмата „Черноморец" е на двеста метра от Медицинския университет. Ако искаш да намериш някого от колегите, не го търси на лекция. Отиваш в „Черноморец", известен още като четвърта аудитория, и го намираш. Ако не, засядаш на водка и той сам ти идва на крака. А когато почват „заверките", всеки току-що „заверил" казва по един ред и започва люто сражение. Отвсякъде се чуват откоси и след обяд падат първите жертви. Та представете си тази празнуваща и пееща и упражняваща латински тълпа и ще се почувствате в началото на „Фауст" от Гьоте. Ето в един такъв ден аз видях как любовта към алкохола може да се превърне в най-нежна метафора. Главните герои в тази история са Радо, много водка и 40 лева за ботушки.

Лют студ е сковал прозорците на кръчмата. Вътре е топло, ние седим, плувайки в тютюнев дим, и гледаме тъжно към празните си чаши. И в този момент не Радецки, а Радо пристига с гръм. Късметлията е взел „заверка" и стипендия и гордо заявява, че ще купи ботушки на Нелчето.

- Само по едно бе, Радо! - не се налага много да го убеждаваме.

Второто сам си го каза и отиде половинката от лявото ботушче. Двайсет минути по-късно си отиде и втората половинка, за да не е самотна. След още един час и дясното ботушче отиде при лявото. Двете заедно си тръгнаха, оставяйки нежни следи в снежната виелица. Но Радо има още два лева, много водки в себе си и още повече обича Нелчето. Изправя се гордо с другарска помощ и нарежда, а ние го слушаме просълзени:

-Нелче, Нелче, изпих ти дясното ботушче, Нелче! И лявото изпих, душичке, да са си двете заедно лика- прилика. За какво са ти тези ботушки бе, Нелче! Да ми газиш с тях в мръсната кал, да ми газиш ти на мене! Не ти отива, Нелче-е-е-е-е, не ти прилича! Най ти прилича, Нелче-е-е-е, за два лева бели цвички да ти купя, да ти купя, Нелче, да носиш. Хубави цвички, белички, да ми припкаш с тях наоколо като сладко бяло козленце, козленце, Нелче-е-е-е, още агънце!

На другия ден Радо дойде със синьо око, а от джоба му като от магьоснически цилиндър се подаваха две бели заешки ушички - върховете на цвичките.

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.