Обширната дупка в озоновия слой над Антарктика изглежда се „лекува“, казват учени по проблема, смятан за едно от най-големите световни притеснения за околната среда през 80-те и 90-те години. Изследване на американци и британци показва, че размерът на дупката се е свил със приблизително 4 милиона квадратни километра от 2000 г. насам.

Проучването, публикувано в "Сайънс", и цитирано от „Гардиън“, твърди, че с дългосрочното спиране на използването на хлорофлуоркарбонови химикали озоновият слой се „очаква да се възстанови напълно, макар и много бавно“.

Тези химикали, откривани най-вече в аерозоли и охладителна техника, ще останат в атмосферата повече от 50 години, което значи, че озоновата дупка няма да бъде напълно „излекувана“ преди 2050 или 2060 г.

Протоколът от Монреал, международен договор от 1987 г., ратифициран от всички страни-членки на ООН, успешно доведе до елиминирането на хлорофлуорокарбони в производството.

Споразумението дойде заради страхове, че разрушаването на озоновия слой може да причини сериозни вреди върху здравето на хората и околната среда на планетата – тъй като без него ултравиолетовите лъчи ще достигат земната повърхност без препятствие. Според ООН около 2 милиона случая на рак на кожата на година са избегнати, благодарение на спирането на фреоните от употреба.

Озоновата дупка се отвори над Антарктика заради големия брой облаци, формиращи се над най-студения континент на Земята. Тази облачност спомага хлорофлуорокарбоните да си проправят път към озоновия слой и методично да го унищожават. Дупката достига най-големи нива по време на пролетта в южното полукълбо.

Вулканичната активност също може да стимулира по-голямо разрушаване на озоновия слой, както учени установиха миналата година. През октомври според тях се бе отворила най-голямата досега озонова дупка – над 20 милиона квадратни километра. Това обаче се смята за краткотрайно явление – то бе предизвикано от изригването на вулкан в Чили.

„Когато вулканите се съберат с химикали, направени от човека, това е отровен микс, а Антарктика е особено уязвима“, коментира Сюзан Соломон от Масачузетския технологичен институт.

Площад "Славейков"