Думите на новоизбрания депутат в руската Дума Пьотр Толстой, че „просто ще я купим цялата (България – б.р.). Половината от крайбрежието вече купихме“, ядосаха много хора. Редица политици поискаха реакция от държавата. И това не може да е изненада – рядко чуваме чак толкова нахално изказване.

Но дали самите думи на Толстой са пряка заплаха за националната сигурност? Едва ли. По-скоро са заплаха за добрия вкус. Това обаче изобщо не означава, че не сме свидетели на опити за пряка и груба намеса във вътрешните работи на България – като започнем от съмнителни икономически схеми, минем през директно прокарване на удобно за чужда страна законодателство, та стигнем до провокиране на безредици и смут.

Големият проблем е, че имаме знаците за всичко това пред очите си, а нямаме знаци за някакъв интерес към това от страна на българските институции.

Конкретно:

► Завличането на политически и бизнес кръгове в България, които ангажират страната в поредица съмнителни „големи енергийни проекти“ заедно с Русия, след които обикновено имаме да плащаме много. Справка: 800 милиона лева за „Белене“ още сега.

► Мобилизирането на руската държавна банка ВТБ като параван в поредица от сделки с български активи, крайният резултат от които винаги ощетява българския данъкоплатец и обогатява българската оригархия. Справка: „Булгартабак“, КТБ и БТК.

► Изпращането на готов законопроект от офисите на „Газпром“, който двама депутати внасят в българското Народно събрание, за да може злощастният проект „Южен поток“ да попадне извън правилата на Европейския съюз. Справка: Таско Ерменков и Явор Куюмджиев.

► Редовното гостоприемство в Русия и неизяснените връзки на десетки български мераклии за лидери на паравоенни групи, които организират тактически обучения в България, посрещат „Нощни вълци“, а понякога нападат и мирни граждани, които изразяват несъгласието си с тях. Справка: една бензиностанция на изхода на Бургас.

► Мащабната антиевропейска дезинформационна кампания в редица онлайн медии, които разпространяват лъжи и измислици, за да насаждат смут и страх сред българите. Справка: отворете си фейсбука.

Вероятно има още много знаци, които говорят за опити за намеса във вътрешните работи на България, чиито избиратели са решили тя да бъде страна от Европейския съюз и НАТО и да бъде демократична република, която поне се стреми да уважава разделението на властите, върховенството на закона и човешките права.

Българските институции бездействат по тези знаци и това е наистина сериозният проблем. Разбира се, ние си знаем защо е така - нарича се "пленена държава". Резултатът в по-широкия международен контекст обаче е, както би се изразил някой като Пьотр Толстой например, че България е страна със свалени гащи. Затова не можем да се сърдим на просташките реплики на журналиста-политик или други подобни, след като сами не сме си свършили работата.

А тези 300 хиляди руски семейства с имоти в България (според руския консул във Варна) да са живи и здрави, да си харчат парите у нас и да се радват на красивото ни Черноморие. Ако възникващите „малки Москви“ обаче се обособят като зони извън българските закон и ред, то вината пак ще си бъде наша, а не на руснаците. Ако някои общини нарушават конституционния текст, че официалният език в Република България е българският, и водят кореспонденция с новодомците на руски език (каквито сигнали вече има), тогава отново повредата е в нашия телевизор.

Пьотр Толстой иначе е журналист, който е верен до смях на властта. Сега кариерата го отвежда до Думата. Наречете го Бареков 2.0, ако искате. Той не може да е проблем. Просто трябва да приемем, че явлението „Божидар Димитров“ не е ограничено в рамките на България.