"Имах 40 секунди, за да реша. Знаех, че не мога да отворя границата, но знаех също, че ако постъпя иначе, много хора ще умрат. Виждахме страх в очите на хората, защото те не знаеха дали ще стреляме или не. Имах две възможности - да ги пусна да минат или да заповядам стрелба. Предпочетох първата."

Сещате ли се на кого са тези думи? Хайде на бас, че не.

А сещате ли се кой е Арпад Бела? Вероятно също не.

Е, добре. Както винаги се прекланяме пред чужди герои, но не тачим нашите. Не специално българските, а източноевропейските. Тези, които останаха в сянка, но без които днес вероятно нямаше да се радваме на свободите ни. И чийто рождени дни, дори юбилейни, не намират място в медиите.

През последните няколко месеца името на Фидел Кастро не слизаше от страниците на вестниците и от ефира. Първо през август той закръгли 90 години. А преди месец се пресели в един вероятно по-добър свят. И в двата случая бяха изписани тонове мастило.

Това е само един пример.

За сметка на това съвсем скромно през последните години бяха отбелязани кончините на Тадеуш Мазовецки - първия премиер демократ на Полша, и на Дюла Хорн - някогашния унгарски външен министър, прерязал телените заграждения по границата на страната му с Австрия.

Но дори в Уикипедия няма да намерите рождената дата на един друг унгарец - Арпад Бела. Споменато е само, че е се е родил през 1946 г. Което означава, че през тази година е закръглил 70 г. Или ще ги закръгли, ако се е появил на бял свят в последните дни на годината.

Тези 40 секунди, за които Арпад Бела говори, са една от стъпките към падането на Желязната завеса, разделяща Източна и Западна Европа. И постъпката на този човек предотвратява истинска кървава баня на границата между Австрия и Унгария.

Какво се случва?

Денят е 19 август 1989 г. Унгария вече е премахнала телените огради по границата с Австрия, за което стана дума по-горе. Дори са разрешени някои опозиционни групи. Така местният Демократичен форум и западното движение Паневропeйски съюз организират пикник на австрийско-унгарската граница. Проявата е от унгарската й страна. Поканени са ограничен брой гости от двете държави. Затова граничната врата трябва да бъде отворена, макар и за кратко.

В Унгария не се шуми по въпроса. Но Андреас Ваха - кметът на австрийското гранично село Маргаретен, разпространява новината из целия регион.

Граждани на ГДР преминават от Унгария в Австрия на 19 август 1989 г.

Следобед на 19 август унгарските граничари на пункта Шопрон започват да проверяват паспортите на пристигащите австрийски гости. И точно тогава към портала откъм унгарската му страна пристигат тълпи граждани на ГДР. Те случайно са разбрали за отварянето на вратата. И искат да се възползват от възможността да преминат в Австрия, а оттам - във ФРГ, където почти всеки има роднини. За такива опити в ГДР се стреля на месо.

Началник на пункта Шопрон е подполковник Арпад Бела, който тогава е на 43 г. Войниците на негово подчинение са твърде малко, за да спрат тълпите кандидат-бегълци. По устав той трябва първо да извика високо "Стой!", при неподчинение да заповяда стрелба във въздуха, а при ново неизпълнение на командата - да нареди да се стреля на месо.

Но Арпад Бела е напълно наясно, че дори при стрелба във въздуха ще се стигне до паника и невинни жертви. Той нарежда вратата да остане отворена. А унгарските граничари се обръщат демонстративно с гръб и пропускат бегълците. На няколко партиди така границата преминават 600 души – все граждани на ГДР.

Ето как продължава разказът на Арпад Бела:

"Москва нищо не знаеше и си помислих, че ще ме осъдят. Опитах се да говоря с командващия въоръжените сили в Будапеща, но бе почивен летен ден, а той бе в СССР. Заместникът му ми се обади след половин час и каза: „Ще бъдеш изправен пред военен съд.“ После унгарското правителство разговаря с Михаил Горбачов за моето положение и не се случи нищо. Всичко изглеждаше като един тест за реакцията на Кремъл. Без да знам съм бил опитното зайче. Днес ми е ясно, че Берлинската стена започна да пада в Унгария. Това, което другите по света не разбраха, бе, че през предишните две години Унгария обяви, че е заловила над 8000 души при опит да избягат. Но никога не съобщихме, че между 1988 и 1989 г. са успели да избягат 6000 души. По онова време системата вече бе отслабена.“

След всичко това не ни остава нищо друго, освен да честитим на Арпад Бела юбилея - най-вероятно на патерица. И да му пожелаем още дълги години да се радва на живота. Но също така за него да се пише малко повече.

Защото е твърде срамно - най-малкото за нас в Източна Европа - да не помним хора като него. Той, а не някой политик, предотвратява кръвопролитие на австрийско-унгарската граница на 19 август 1989 г.

Тази дата се оказва твърде знаменателна. Точно две години по-късно в Москва е извършен неуспешен опит за преврат срещу Михаил Горбачов - човекът, който също има немалък, макар и не пряк, принос за случилото се през 1989 г. на пункта Шопрон. Вторият 19 август довежда до разпадането на СССР.