Сценаристите на тъй наречения „преход”, в чиято помия се въргаляме вече 27 години, явно са изпаднали в паника.  Непредвиден политически ход на човек, на когото преди са разчитали, заплашва да разглоби изградената конструкция на псевдодемокрация, осигуряваща чрез хитроумна система от партии безпроблемното властване на БКП и Държавна сигурност, които имат свободата да крадат колкото искат, да словоблудстват както им харесва, но в никакъв случай да не накърняват интересите на  Русия, над които зорко бди внушителната пета колона.

Става дума за изхвърления от Ахмед Доган бивш лидер на ДПС Лютви Местан, който вместо да се свие в бърлогата и да ближе раните си, създаде нова партия, наречена ДОСТ, с цел да разбие монолитния етнически вот на мюсюлманите с българско гражданство.

Докато добре платените червени социолози не даваха никакви шансове на ДОСТ да попадне в парламента, интригата не вълнуваше никого особено. Изборите за президент обаче заостриха вниманието на кукловодите към зараждащия се проблем, тъй като привържениците на ДОСТ в Турция масово гласуваха не за посочения от руския генерал от разузнаването Решетников кандидат на БСП, а за кандидата на ГЕРБ. Все пак, понесени на гребена на убедителната победа на избраника на Кремъл Румен Радев, те вероятно подцениха опасността от неочаквания нов и по тяхна преценка слаб играч, защото острието на атаките им и на конкретните действия на служебното правителство на Огнян Герджиков бяха насочени към ГЕРБ и бившето правителство.

Нещата обаче явно драматично бяха променени, когато на извънредни избори за кмет на град Глоджево, област Русе, в първия тур поведе кандидатът на ДОСТ, макар на втория тур да загуби с 55 гласа. Бомбата обаче избухна, когато една от софийските листи на ДОСТ бе оглавена от инициаторите на Движение „22 септември” Евгений Михайлов и Георги Боздуганов. Те активно се вкючиха в обиколката на Родопите и другите райони с традиционни избиратели на ДПС. Предизборните събрания на новата партия и формираната около нея коалиция, прерастващи във внушителни митинги, още по-убедително показаха, че смятаният за покорно стадо електорат на ДПС постепенно се отърсва от страха. А страхът на тези наши съграждани беше напълно оправдан, защото, както всички знаем, ДПС и лично агент Сава (Ахмед Доган) режеше баницата и пак той раздаваше порциите – на властта и на парите.

Опасността в предсрочните парламентарни избори етническият вот да бъде разделен и в резултат на по-малкото депутати ДПС да не е в състояние да допълни и да гарантира необходимото проруско, антиевропейско и антинатовско мнозинство в следващото народно събрание, мнозинство, съставено от БСП, "Обединените патриоти", "Атака" и вероятно Марешки, извади от равновесие кукловодите. Действията им в последно време говорят за паника. А паниката ги кара да правят елементарни грешки.

Първата им грешка, според мен, беше внушението за недопустима намеса на турската държава в предизборната кампания у нас. Аргументите в тази посока обаче не издържат на едно сравнение с аргументите за намесата на Русия във вътрешните работи на България. При това открито, нагло, без всякакъв срам. Едва ли някой е забравил как "Атака" откри преди време предизборната си кампания в Москва, на руски език, издигайки руско знаме. Изборът на летеца Румен Радев за президент, както стана ясно от признанията на самия руски генерал Решетников, е с благословията и помощта на Кремъл. В сегашната предизборна кампания телевизионните камери ни показват широко усмихнатата председателка на БСП Корнелия Нинова как братски се прегръща с мъже, загърнати с руското знаме. Изживявайки се вече не като бъдещ министър-председател, а като действащ премиер, същата лидерка на комсоциалистите заявява, че първата ѝ задача след сформирането на кабинета ще бъде да постави пред ЕС въпроса за отмяната на санкциите срещу Русия. Все по-често се говори в прав текст за излизането ни от НАТО и от Европейския съюз, за завръщането ни под контрола и удушаващите прегръдки на Кремъл. 

Как тогава да преглътнат сценаристите и кукловодите нарастването на относителния дял на ДОСТ в привличането на гласовете на нашите сънародници от Република Турция и от традиционно подкрепящите ДПС райони?

В началото успешно размахаха заплахата от неоосманизма. Мелодията на тази струна мобилизира голямата част от българите, като не останаха встрани и хора, сами определящи се като антикомунисти, като демократи, като привърженици на евроатлантическия път на страната ни. Да, по исторически причини в добре обработеното от поколения съзнание на българите турците са поробител, враг, наш зложелател. В това добре обработено съзнание присъства още една устойчива матрица, подхранвана непрекъснато от детската градина, от училището, от средата, в която живеем. Още като проговорим, ние научаваме Вазовите стихотворения за братушките. Градовете и селата ни са осеяни с паметници на тези братушки. Патриаршеският ни храм в столицата носи името на един руски разбойник, при това приел исляма. Вървим по улици, които се наричат „Цар Освободител”, „Руски”, „Граф Игнатиев”, „Дондуков-Корсаков”, спим в хотели с имена „Москва”, „Ростов на Дон”, „Петербург”.

В резултат – приелите да се включат в листите на ДОСТ Евгений Михайлов и Георги Боздуганов бяха ощастливени с всички негативни, ругателни прилагателни, които човек може да се сети. След първоначалния шок, обаче, мнозина погледнаха на нещата по-спокойно и разсъдиха хладнокръвно. Забеляза се видима промяна в нагласите, което, без съмнение, допълнително разтревожи кукловодите. През последните две седмици се забелязва промяна в отношението към ДОСТ и сред традиционните десни избиратели. За мнозина присъствието на господата Михайлов и Боздуганов в листите на коалицията е гаранция, че ДОСТ няма да повтори модела на ДПС. Гаранция, че заявената дясна програма, уверенията за продължаване на евроатлантическия  път на България, както и наличието на раздел за така нужната декомунизация, няма да остане само предизборно говорене. Това е още по-важно, тъй като мнозина виждат опасността разпокъсаните, малки партийки, определящи се като „десни”, да останат извън бъдещия парламент. Това поне сочат засега социологическите проучвания.

Не е ли реална тогава възможността част от избирателите да се ориентират към ДОСТ, която има реални шансове да бъде парламентарно представена коалиция?

Ето, това допълнително наруши непоклатимото спокойствие на кукловодите, които отдавна бяха разпределили по местата им всички играчи. Тогава те предприеха ход, който със своята абсурдност и с нелепото си послание със сигурност ще се обърне срещу тях, независимо от пълната мобилизация на всички подвластни им медии. Този ход беше предизвикалото небивало размътване на блатото писмо на Ахмед Доган, в което той се самопровъзгласи за нищо по-малко от един втори Левски!!!

Преиграването свали всички маски. От доста време цинизмът у нас безогледно шества. Лъжата се е превърнала в стил на БСП. Реанимирани бяха най-одиозни фигури от времето преди 10 ноември 1989 година. Но все пак по-голям цинизъм от това скандално писмо на Доган на мен ми е трудно да посоча.

Преди време някогашният лидер на ОДС Иван Костов нарече Ахмед Доган и водената от него партия ДПС проклятието на България. По-старите помним, как Доган, след предателските „Боянски ливади” на президента Желю Желев, свали с „депесарски шут” първото некомунистическо правителство на България след 1944 г., това на Филип Димитров, за да настъпи периодът на гигантското разграбване на всичко в държавата, което имаше дори минимална стойност. Банките фалираха една след друга. Политбюровската номенклатура натрупа несметни богатства чрез получените необезпечени кредити, които така и не бяха върнати, а платихме всички ние със скромните си спестявания, изпарили се като дим с предизвиканата хиперинфлация.

Днес същият този майстор на „депесарски шутове”, агентът на Държавна сигурност Ахмед Доган, се бие в гърдите и се самообявява за най-големия патриот, за продължител на Левски и на Аспарух! Наглост е дори да споменава името на Левски! Апостолът на свободата не е бил срещу обикновените турци, наши земляци, с които векове сме живели заедно, но е бил безкомпромисен по отношение на предателите и на шпионите. Какво остава за агент на ДС, предавал своите сънародници по време на т.нар. възродителен процес?!

Щом се появи това безпрецедентно писмо, взвод от дежурни журналисти, социолози, политолози, политици се включи в един срамен хор, пеещ възторжени дитирамби за големия патриот Доган. Като своеобразен връх на скудоумието и безсрамието бяха думите на евродепутата Николай Бареков, който казва: „Бих застанал зад всяка дума от казаното и написаното от Доган”. Уверява ни, че Доган бил „класи над одебелените патриоти” – „класи и като мислене, и като визия”. „Разшифрова” и едно от намеренията на Доган (тук бих отбелязала, че то едва ли е намерение на усамотилия се и предал се на по-приятни занимания като хубаво уиски и леки забавления почетен председател на ДПС), който бил твърдо решен „да довърши Местан”! „Браво!” – възкликва евродепутатът, който остана най-напред без депутати, а после и без партия. Може би сега се е ориентирал към ДПС?!

Както и да бъде, но изглежда да се практикува днес професията на политическа проститутка крие много сериозни рискове за психическото здраве Очертаващото се вече слабо представяне на ДПС на предсрочните парламентарни избори застрашава системата от обръчи и фирми, както и потоците от пари, контролирани от неясния мафиотско-ченгесарски субект, крепящ Догановите сараи.

Променената ситуация явно е стреснала силно мрежата от тайна власт, в чийто плен, образно казано, се намира Ахмед Доган. Само така може да се обясни това, че притихналият философ Доган излезе от усамотението си и застана в светлината на прожекторите, изпълнявайки една незавидна роля, която със сигурност раздразни много българи. А не се знае как ще рефлектира това върху избирателите  и на останалите партии...

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ