Сирийската нощ, изглежда, е безкрайна. Броят на непоносимите образи от тази опустошена земя за шест години конфликт продължава да се увеличава. Снимките на убити деца, по чиито застинали тела не се виждат рани. Тела, разхвърляни по земята, парализирани от отровен газ. Според първите свидетелства това е химическо оръжие. Непростимо е дори за онези, които искат да обяснят всичко.

В продължение на няколко месеца се опитвахме да повярваме, че в гражданската война в Сирия е настъпило затишие. Уви, жестокостта и политическият абсурд не спират. В тази нова варварска атака е заподозрян сирийският режим. Така смятат както в населените места, така и в чуждестранните представителства. Ако отговорността на Дамаск за въздушната атака бъде потвърдена, ще бъде трудно да се разбере логиката на този акт. Във военен план Башар Асад вече не е заврян в ъгъла, както беше преди. И в дипломатически план Западът му позволи да си отдъхне.

Ще бъде ли тази смъртоносна атака нов повратен момент в този конфликт?  Малко е рано да говорим за това. Но тя стана в момент на забележителни раздвижвания. В последно време както в Америка, така и в Европа смениха подхода си към конфликта. Оттеглянето на Башар Асад престана да бъде "приоритет". Разбра се, че е било решено той да бъде оставен до края на преходния период. А именно до изтичането на мандата му през 2021 г., преди да се премине към още нещо...

Благодарение на това позициите на Вашингтон и Москва по този въпрос се сближиха. Путин позволи на Тръмп да започне настъпление срещу бойците от "Даеш" в Рака с използването на кюрдски и понякога арабски сили. В замяна руснаците продължиха да "управляват" т. нар. полезна Сирия и да наблюдават Дамаск. Но ако е имало такава сделка, тя е предполагала, че Русия, а може би и Иран ще укротят поривите на своето сирийско протеже. И ще го контролират.

Какво излиза - че в този пореден кошмар няма никаква логика ли? Възможно е все пак да я има и тя да е една от най-лошите. Според нея участниците в конфликта често си мислят, че хаосът е най-добрият им съюзник. И затова той е подкрепян до безкрай, като става непоколебим.

Сирийската война продължава да бере плодовете на злодеянията.
 
-----

* Авторът е френски журналист и писател. Сътрудник е на в. "Фигаро", където е публикуван коментарът.