Ad Config - Website header

 

Article_top

Има двоен стандарт при съвсем идентични наглед хранителни продукти, закупени от Германия и Австрия и тези от България. Това каза тази сутрин Любомир Кунински от Българска асоциация за безопасност на храните в обобщение на първите резултати от дълго чаканото сравнително изследване на продукти.

Той напомни, че са проверени 31 продукта – шоколадови, безалкохолни напитки, натурални сокове, месни, млечни и детски храни, и обобщи, че резултатите "дават основание да се замислим".

Експертът напомни, че те са купени от магазини в двете западноевропейски държави, но става въпрос за абсолютно идентични продукти от идентични марки, които се продават  под едно и също търговско наименование и у нас.

При етикетирането не са открити разлики при 24 от тях, но в 7 продукта все пак има разминаване в стойностите, посочени на етикета.

Например газирана безалкохолна напитка в Германия е със захар, в българския вариант е с фруктозо-глюкозен сироп - под една и съща марка е с различно съдържание.

Един натурален сок в Германия е със 100 % плодово съдържание, а у нас те са 97 на сто и 3 % е пулпа, т.е. - не е изцяло плодов.

За сметка на това при тествана детска храна е установено, че в българската има рапично олио 1,3 %, докато в немския то е 0,9 %.

В Германия протеините обаче са 1,5 %, а в родината ни 1 %, т.е. един грам на 100 г продукт. "Една разлика от 0,5 %, която не би трябвало да я има", каза Кунински пред Нова тв.

"Тука изобщо не говорим за безопасност – храните са абсолютно безопасни, те са дори коректно етикетирани. Въпросът е защо я има тази разлика", подчерта експертът.

В изследваните месни изделия - 1 шунка, 1 месна консерва и 4 вида колбаси, било установено, че когато пише, че са от 100 % свинско, това отговаря на действитнелността. Другото би било много груба измама. Изследвано е и за съдържание на соя и такава не е открита.

При месните продукти обаче имаме различия във физико-химичните изследвания - водно съдържание, белтъци, мазнини и т.н., каза Кунински.

В един от колбасите в България водното съдържание е било с 3,2 % по-високо от неговия аналог, закупен от Германия. Според експерта не става въпрос за "помпане с вода", а просто недостатъчно е стоял в сушилнята – не е добре изсъхнал.

За "компенсация" пък съдържанието на мазнини у нас е с 1,2 % по-малко от европейския, както има и разлика в съдържанието на сол. В българския продукт тя е с 0,12 на сто повече в сравнение с европейския. 

Доста различия са открити и в един от видовете сирене, казват от БАБХ - в свежия му вид, аромата на мляко и т.н.

"Да кажа, че доста разлика има и в цените", отбеляза обаче Кунински - ясно е в коя посока...

Днес министърът на земеделието ще говори специално по въпроса. От БАБХ прогнозират, че Румен Порожанов ще уведоми еврокомисаря по защита на потребителите и се очаква, че още на първата среща на високо ниво през септември тази тема ще бъде дискутирана и ще бъдат взети мерки.


 

 
Снимка БГНЕС

Има двоен стандарт при съвсем идентични наглед хранителни продукти, закупени от Германия и Австрия и тези от България. Това каза тази сутрин Любомир Кунински от Българска асоциация за безопасност на храните в обобщение на първите резултати от дълго чаканото сравнително изследване на продукти.

Той напомни, че са проверени 31 продукта – шоколадови, безалкохолни напитки, натурални сокове, месни, млечни и детски храни, и обобщи, че резултатите "дават основание да се замислим".

Експертът напомни, че те са купени от магазини в двете западноевропейски държави, но става въпрос за абсолютно идентични продукти от идентични марки, които се продават  под едно и също търговско наименование и у нас.

При етикетирането не са открити разлики при 24 от тях, но в 7 продукта все пак има разминаване в стойностите, посочени на етикета.

Например газирана безалкохолна напитка в Германия е със захар, в българския вариант е с фруктозо-глюкозен сироп - под една и съща марка е с различно съдържание.

Един натурален сок в Германия е със 100 % плодово съдържание, а у нас те са 97 на сто и 3 % е пулпа, т.е. - не е изцяло плодов.

За сметка на това при тествана детска храна е установено, че в българската има рапично олио 1,3 %, докато в немския то е 0,9 %.

В Германия протеините обаче са 1,5 %, а в родината ни 1 %, т.е. един грам на 100 г продукт. "Една разлика от 0,5 %, която не би трябвало да я има", каза Кунински пред Нова тв.

"Тука изобщо не говорим за безопасност – храните са абсолютно безопасни, те са дори коректно етикетирани. Въпросът е защо я има тази разлика", подчерта експертът.

В изследваните месни изделия - 1 шунка, 1 месна консерва и 4 вида колбаси, било установено, че когато пише, че са от 100 % свинско, това отговаря на действитнелността. Другото би било много груба измама. Изследвано е и за съдържание на соя и такава не е открита.

При месните продукти обаче имаме различия във физико-химичните изследвания - водно съдържание, белтъци, мазнини и т.н., каза Кунински.

В един от колбасите в България водното съдържание е било с 3,2 % по-високо от неговия аналог, закупен от Германия. Според експерта не става въпрос за "помпане с вода", а просто недостатъчно е стоял в сушилнята – не е добре изсъхнал.

За "компенсация" пък съдържанието на мазнини у нас е с 1,2 % по-малко от европейския, както има и разлика в съдържанието на сол. В българския продукт тя е с 0,12 на сто повече в сравнение с европейския. 

Доста различия са открити и в един от видовете сирене, казват от БАБХ - в свежия му вид, аромата на мляко и т.н.

"Да кажа, че доста разлика има и в цените", отбеляза обаче Кунински - ясно е в коя посока...

Днес министърът на земеделието ще говори специално по въпроса. От БАБХ прогнозират, че Румен Порожанов ще уведоми еврокомисаря по защита на потребителите и се очаква, че още на първата среща на високо ниво през септември тази тема ще бъде дискутирана и ще бъдат взети мерки.


 

Коментари

Миро Мършата харесва това.

Господарите на Борисов в Европа - също.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

пазарът

В България качеството на храните винаги е било ниско , от дете не ям пастети след като бях на бригада в роден месокомбинат - мелеха пилетата с перушината , пълна отврат , някъде началото на 80 те години кравето масло доби гаден химически вкус и при рязане избиваше вода , същото е при шунките родно производство - наблъскани с вода нали се продават на килограм , луканки и колбаси пълни с хиляди подправки , човек не разбира дали яде месо .

Поредният милениал фантазьор на тема

"колко зле беше при соца".

Вие, родените след 85-та е най-добре да си траете за соца, че прекалено ви личи колко сте боси.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

ватника болт

ватнико роден 23 г. живях при любимият ти соц . и това ми е напълно достатъчно да не искам да чувам за него , не зная дали си болт , но сигурност си жалка ретроградна гайка и готино си се илюстрирал с две кухи кастанети .
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Става все по-лошо, така да знаеш

Наборе, едно време поне имаше месо в пастета, сега и това няма. Солта я добиваха като изпаряваха морска вода, а сега си карат натрий и хлор и си ги съединяват в сол в едни големи химически заводи... А онзи ден един колега от Германия ми показа клип от германска кравеферма. Там говедата са ГМО и са кръстоска на крава и медуза. Кравите от тоя сорт като са бременни и ги светнеш с нам каква си светлина, носовете им ставали зелени... Така ги проверявали, за да не вземат да бастисат некоя бременна юница... Такива ми ти неща с прогреса и колбасите...
Vesela Pasheva's picture
Vesela Pasheva
безпартийна

Внос на храни

Това, че продуктите внасяни в България се различават в по-лошо от тези в Германия и Австрия, е половината болка. Защо обаче и цените са им по-високи при това влошено качество?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията