Ad Config - Website header

 

Article_top

София. Януари 2018 г. Смог. Сивота. Ниска видимост. Километрични задръствания. Европейци с маски. Недоволстващи граждани. Протести. Критики към общината. Предложения за мерки. Още критики към общината.

Как София стигна до тук? И какво може да се направи?

Не е една причината, поради която въздухът в София през зимата става изключително мръсен. Първият фактор е географското разположение на София, а именно котловина, заобиколена от планини – това предразполага към застой на въздушните маси и фините прахови частици в тях.

Второ, не малко домакинства все още използват твърди горива, а много от социалните помощи за отопление се дават във въглища. Този тип отопление обаче бълва сериозни количества замърсители във въздуха.

Трето, транспортът в града е масово автомобилен въпреки наличието на (ново) метро и (нови) автобуси. Това се дължи на относителното забогатяване на софиянци през последните 20 години, на подобрената пътна инфраструктура, а и на културното възприятие, че да караш собствена кола е въпрос на престиж. Данъчната система насърчава карането на сравнително стари (и мръсни) автомобили, т.к. те се облагат с по-нисък годишен данък сравнение с по-нови автомобили със същата мощност.

Четвърто, населението на София днес е около два пъти по-голямо отколкото през 1989 г. и ефектите от мръсното отопление и транспорт се засилват дори само заради по-големия брой жители на града. Всичко това взето накуп няма как да не доведе до прекомерно замърсяване на въздуха.

Как гледа икономистът на този проблем?

За икономиста замърсяването на околната среда по принцип, а и конкретно на въздуха в столицата, е проста за анализ и често срещана ситуация. Икономистът вижда нещата по следния начин: всеки гражданин избира да употреби определен ресурс (например стока или време) в определено количество. Количеството зависи най-вече от цената на (или разходите по) стоката. В този случай гражданинът консумира замърсители. Това е стоката, която си купуваме, когато шофираме до работа и бълваме изгорели газове от ауспуха.

Замърсяването е типичен пример за негативна последица, когато има разлика между частните и социалните разходи при консумацията на замърсители - т.е. разходите на отделния шофьор и разходите на всички като общество. За обикновения софиянец всекидневните разходи се изчерпват с горивото, което си купува, за да стигне до работа. Това е частният разход. За обществото обаче разходът е по-висок, защото той включва и парите, които трябва да се изразходват за справяне със замърсяването, причинено от въпросния софиянец. А колкото по-висок е разходът, толкова по-ниска е консумацията.

Следователно оптималното количество замърсители, което обществото може да допусне всеки от нас да консумира без да има замърсяване, е по-ниско от оптималното количество, което нашият софиянец консумира по принцип. Той може да си позволи да консумира повече замърсители отколкото е социално оптимално, защото към момента по никакъв начин не участва в покриването на допълнителните социални разходи по замърсяването... Така един икономист би обяснил логиката на проблема в София - всеки един от нас замърсява повече, отколкото би трябвало за град без смог.

Икономически механизми за справяне с мръсния въздух

От икономическото обяснение произлиза и икономическото решение. Е, какво от това, че нашият софиянец замърсява повече, отколкото трябва? Как бихме могли да го накараме да замърсява по-малко? За икономиста отговорът е много прост. Трябва да повишим цената на замърсяване за нашия софиянец до социално оптималното ниво, за да понижи той разхода си на замърсяване. Т.е. да прибавим социалните разходи към индивидуалните или, както би казал икономистът, да „интернализираме“ социалните разходи.

Има много на брой механизми, чрез които да постигнем това. Най-очевидният е ценовият механизъм. Звучи като лесно решение да добавим такса „чист въздух“ от например 50 стотинки на литър гориво и да очакваме част от хората да спрат да шофират и да се качат на градския транспорт. Подобен ефект можем да постигнем и чрез друг вид данъци, такси и оскъпяване на шофирането. Всяко поскъпване обаче не е добра новина. Алтернативата е да намалим директно броя на колите по софийските улици. Можем да издаваме разрешителни, да въведем режим на шофиране в определени часове, или, както общината вече предложи, да ограничим дните, в които определени автомобили могат да се движат по пътищата.

Тези варианти са свързани с пряко затрудняване на шофирането - или чрез цената, или чрез забрани. Освен да оскъпяваме или ограничаваме шофирането обаче, можем да субсидираме и окуражаваме другите видове транспорт. Примери за такива мерки са "зеленият билет" и подобряването на зелената инфраструктура – метро и велоалеи.

Какво може да направи всеки от нас?

От гледната точка на икономиста, едно е ясно: всеки един от нас ще трябва или да замърсява по-малко, или да плаща повече. Няма да се измъкнем просто така. Не можем хем да замърсяваме, хем да имаме чист въздух.

Няма да стане без затруднения. Ето едно сравнение: както светофарите ни спират от време на време, но гарантират по-бързо придвижване без хаос, така и мерките срещу замърсяването ще направят живота ни малко по-труден (или по-скъп), но ще имаме чист въздух. Това определено си струва в дългосрочен план. Така че или да се качваме на метрото, или да не се сърдим на общината, когато предлага мерки като ограничаване на движението за четни и нечетни номера. Ако ни пука за града и за въздуха ни, разбира се.

А освен икономиката?

Икономическо тълкуване на проблема не включва много други видове мерки, които могат да помогнат. Най-често за ограничаване не замърсяването от автомобилите се разчита на ценови механизми (такси и данъци върху горивата), но и на новите технологии, които помагат за бълването на по-малко вредни газове (като при най-модерните бензинови двигатели и разбира се електрическите автомобили). В София е особено важно да се преразгледат и данъците за старите и дизелови автомобили - сега плащаш по-малко, колкото по-стар и мръсен е автомобилът ти, а най-новите и екологични са с най-високи данъци. Друга важна тема са и социалните помощи за отопление в домакинствата, които в голямата си част се изплащат във... въглища. Следите от въглищата също са във въздуха.

Освен много проблеми, има и много пътища за решаването им. Когато решим по кой да поемем, тогава в София отново ще се радваме на чист въздух през зимата.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

София. Януари 2018 г. Смог. Сивота. Ниска видимост. Километрични задръствания. Европейци с маски. Недоволстващи граждани. Протести. Критики към общината. Предложения за мерки. Още критики към общината.

Как София стигна до тук? И какво може да се направи?

Не е една причината, поради която въздухът в София през зимата става изключително мръсен. Първият фактор е географското разположение на София, а именно котловина, заобиколена от планини – това предразполага към застой на въздушните маси и фините прахови частици в тях.

Второ, не малко домакинства все още използват твърди горива, а много от социалните помощи за отопление се дават във въглища. Този тип отопление обаче бълва сериозни количества замърсители във въздуха.

Трето, транспортът в града е масово автомобилен въпреки наличието на (ново) метро и (нови) автобуси. Това се дължи на относителното забогатяване на софиянци през последните 20 години, на подобрената пътна инфраструктура, а и на културното възприятие, че да караш собствена кола е въпрос на престиж. Данъчната система насърчава карането на сравнително стари (и мръсни) автомобили, т.к. те се облагат с по-нисък годишен данък сравнение с по-нови автомобили със същата мощност.

Четвърто, населението на София днес е около два пъти по-голямо отколкото през 1989 г. и ефектите от мръсното отопление и транспорт се засилват дори само заради по-големия брой жители на града. Всичко това взето накуп няма как да не доведе до прекомерно замърсяване на въздуха.

Как гледа икономистът на този проблем?

За икономиста замърсяването на околната среда по принцип, а и конкретно на въздуха в столицата, е проста за анализ и често срещана ситуация. Икономистът вижда нещата по следния начин: всеки гражданин избира да употреби определен ресурс (например стока или време) в определено количество. Количеството зависи най-вече от цената на (или разходите по) стоката. В този случай гражданинът консумира замърсители. Това е стоката, която си купуваме, когато шофираме до работа и бълваме изгорели газове от ауспуха.

Замърсяването е типичен пример за негативна последица, когато има разлика между частните и социалните разходи при консумацията на замърсители - т.е. разходите на отделния шофьор и разходите на всички като общество. За обикновения софиянец всекидневните разходи се изчерпват с горивото, което си купува, за да стигне до работа. Това е частният разход. За обществото обаче разходът е по-висок, защото той включва и парите, които трябва да се изразходват за справяне със замърсяването, причинено от въпросния софиянец. А колкото по-висок е разходът, толкова по-ниска е консумацията.

Следователно оптималното количество замърсители, което обществото може да допусне всеки от нас да консумира без да има замърсяване, е по-ниско от оптималното количество, което нашият софиянец консумира по принцип. Той може да си позволи да консумира повече замърсители отколкото е социално оптимално, защото към момента по никакъв начин не участва в покриването на допълнителните социални разходи по замърсяването... Така един икономист би обяснил логиката на проблема в София - всеки един от нас замърсява повече, отколкото би трябвало за град без смог.

Икономически механизми за справяне с мръсния въздух

От икономическото обяснение произлиза и икономическото решение. Е, какво от това, че нашият софиянец замърсява повече, отколкото трябва? Как бихме могли да го накараме да замърсява по-малко? За икономиста отговорът е много прост. Трябва да повишим цената на замърсяване за нашия софиянец до социално оптималното ниво, за да понижи той разхода си на замърсяване. Т.е. да прибавим социалните разходи към индивидуалните или, както би казал икономистът, да „интернализираме“ социалните разходи.

Има много на брой механизми, чрез които да постигнем това. Най-очевидният е ценовият механизъм. Звучи като лесно решение да добавим такса „чист въздух“ от например 50 стотинки на литър гориво и да очакваме част от хората да спрат да шофират и да се качат на градския транспорт. Подобен ефект можем да постигнем и чрез друг вид данъци, такси и оскъпяване на шофирането. Всяко поскъпване обаче не е добра новина. Алтернативата е да намалим директно броя на колите по софийските улици. Можем да издаваме разрешителни, да въведем режим на шофиране в определени часове, или, както общината вече предложи, да ограничим дните, в които определени автомобили могат да се движат по пътищата.

Тези варианти са свързани с пряко затрудняване на шофирането - или чрез цената, или чрез забрани. Освен да оскъпяваме или ограничаваме шофирането обаче, можем да субсидираме и окуражаваме другите видове транспорт. Примери за такива мерки са "зеленият билет" и подобряването на зелената инфраструктура – метро и велоалеи.

Какво може да направи всеки от нас?

От гледната точка на икономиста, едно е ясно: всеки един от нас ще трябва или да замърсява по-малко, или да плаща повече. Няма да се измъкнем просто така. Не можем хем да замърсяваме, хем да имаме чист въздух.

Няма да стане без затруднения. Ето едно сравнение: както светофарите ни спират от време на време, но гарантират по-бързо придвижване без хаос, така и мерките срещу замърсяването ще направят живота ни малко по-труден (или по-скъп), но ще имаме чист въздух. Това определено си струва в дългосрочен план. Така че или да се качваме на метрото, или да не се сърдим на общината, когато предлага мерки като ограничаване на движението за четни и нечетни номера. Ако ни пука за града и за въздуха ни, разбира се.

А освен икономиката?

Икономическо тълкуване на проблема не включва много други видове мерки, които могат да помогнат. Най-често за ограничаване не замърсяването от автомобилите се разчита на ценови механизми (такси и данъци върху горивата), но и на новите технологии, които помагат за бълването на по-малко вредни газове (като при най-модерните бензинови двигатели и разбира се електрическите автомобили). В София е особено важно да се преразгледат и данъците за старите и дизелови автомобили - сега плащаш по-малко, колкото по-стар и мръсен е автомобилът ти, а най-новите и екологични са с най-високи данъци. Друга важна тема са и социалните помощи за отопление в домакинствата, които в голямата си част се изплащат във... въглища. Следите от въглищата също са във въздуха.

Освен много проблеми, има и много пътища за решаването им. Когато решим по кой да поемем, тогава в София отново ще се радваме на чист въздух през зимата.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

За "икономиста" всички отговори са "прости"

За реалиста, положението е ясно - докато електоратът на "синя София" се топли на гуми, докато общинската политика е в услуга на автоталибаните и докато "демократичната общност" преписва елементаризми от учебниците по "екъномикс" за неуките американски първокурсници, спасението е противогаз или емиграция.

"Икономистът" вече е избрал да дава акъл от чужбина, язък, че има само толкова ;)
Анна Димитрова's picture
Анна Димитрова
Анна Димитрова

Не ви ли е срам? Ама наистина

Тъп, плиткоумен, глупав коментар, от който прозират всичките ви комплекси, че сте необразован, прост и завистлив. Излагате се. Браво на автора!

Не те ли е срам,

че вместо да вземеш отношение по проблема, спамиш?

Аман от тролове.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"а и на културното възприятие

"а и на културното възприятие, че да караш собствена кола е въпрос на престиж"

След такава тъпня, отказах се да чета нататък, ... безмислено е да си губя времето в клишетата на поредното еконаци

...

Така е. Всички сме потърпевши и в този смисъл трябва замърсителите един по един да се неутрализират. Авторът е изброил някои от механизмите, има и други. Сигурен метод е, когато Общината разшири маршрутите на градския транспорт и го направи ценово достъпен целогодишно, а не в 2-3 дни през годината. Съществува и възможност за споделен транспорт за извънградски пътувания.
kate pate's picture
kate pate
analyse this

Хората без пари, и хората с

Хората без пари, и хората с пари живеят в два различни свята.

На мен лично и 2 лв на пътуване да ми дават, пак ще си карам колата. Дори не знам кои номера автобуси минават покрай нас, и накъде водят.

Та мисълта ми е - финансовите мерки трябва да са доста по-кардинални - с два лева на ден не моеж да ме мотивираш. Забрана на внос на коли по стари от 3 години. Забрана на дизеляци в София, Винетка за София. Обръщане на скалата на облагане. Изобщо карането на кола в София трябва да стане лукс които да могат да си позволят само хората с заплати над 3500 -4000лв.
kate pate's picture
kate pate
analyse this

А. Буров:

Българина ще стане велик гражданин на света, когато започне да ди плаща честно сметките.
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

Не разбирам какво толкоз се

Не разбирам какво толкоз се вайкате - преди 10-20г въздухът в София беше на порядък по-мръсен и на никого не правеше впечатление - Кремиковци и още поне 40 завода бълваха такива мръсотии, но добре, че нямаше "зелени" и станции за измерване. За сега проблемът не трябва да се решава като се игнорират правата на определена група хора - по-бедите, по-богатите, тези със повече коли , тези дошли от провинцията и опитващи се да се "задържат над водата" и т.н. Мисля, че най-голямата причина е мръсотията (Прахуляка) по улиците - сравнете с Германия например. Има много неща за правене за поне още 30 години.

Стига лъгахте бе, тролове жалки...

"преди 10-20г въздухът в София беше на порядък "

Най-напред, преди 10 години Кремиковци и другите заводи в София вече не работеха 10 години. Почти не работеха и преди 20, през 1997-а.

Второ, когато заводите работеха, имаше политика за развитие на града, а не безхаберно застрояване и запрашване и когато и новите жилищни сгради имаха централно отопление, а не се грееха на гуми и кюмюр, положението беше значително по-добро.

Когато беше много студено в София имаше бяла мъгла заради инверсията, а не черен смог.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?