Ден след като БНБ обяви доклада на квесторите за състоянието на Корпоративна търговска банка (КТБ), отстранените от управлението ѝ директори на трезора изпратиха жизнерадостно съобщение за медиите, което започва така:

Ръководството на КТБ АД в лицето на отстранените изпълнителни директори с удовлетворение посрещна публикуването на доклада на квесторите, назначени от БНБ. Удовлетворението се дължи най-вече на това, че публикуваните факти опровергават широко тиражираните от някои медии и отговорни длъжностни лица информации, които не отговарят на фактите, и целят единствено създаване на негативен имидж на КТБ АД и нейния мениджмънт.

Малко хронология:

След като на 20 юни БНБ затвори КТБ и назначи в нея и дъщерната ѝ банка "Креди Агрикол България" квестори, на 11 юли пред избрани журналисти ръководството на институцията изнесе шокиращи данни, достойни за холивудски филм:

Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.

...само ден преди Корпоративна търговска банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро. Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка.

Страхотия. Чували с пари се изнасят, досиета на кредити липсват, мрачна картина, "черна дупка". БНБ бързо предложи и специален закон за одържавяването на КТБ и с компенсиране на нейните депозити в пълен размер, с идеята банката да заработи на 21 юли. Проектозаконът не беше приет, в резултат банката остана затворена поне до 21 септември.

От вчерашното съобщение на БНБ стана ясно, че надзорът продължава още, поне докато не бъде направена пълна оценка на активите на КТБ. Максималният срок на процедурата по особен надзор е 6 месеца, така че решението може да се проточи до края на годината.

Междувременно пред обществото беше лансирана информацията, че размерът на защитените депозити (на граждани, в равнотойност до 100 000 евро), е 3,7 млрд. лева. Сериозна сума, която все пак може да бъде покрита с парите във Фонда за гарантиране на влоговете в банките и спешната емисия ДЦК за 1,3 млрд. лв., която правителството емитира на 30 юни. И че чрез различни схеми са били раздавани кредити за над 3,5 млрд. лв. на лица и фирми, свързани с основния акционер на трезора - Цветан Василев.

Но да се върнем към отчета на квесторите за състоянието на КТБ, изготвен от три одиторски фирми. Колкото и да не ви се вярва, той показва, че състоянието на банката не никак драматично.

Мащабите на изтеглените от банката средства са огромни - през юни паричните ѝ средства са намалели с 671,94 млн. лв. заради масираното теглене на депозити. Което показва, че тя е поддържала сериозна наличност, по всяка вероятност отговаряща на това, което пише в отчета ѝ преди да влязат квесторите.

Наистина, банката отвсякъде се е "нагрухала" с депозити по които е трябвало да плаща огромни за системата лихви - и над 8% годишно, но от друга страна, парите не са били качени в куфари и откарани на Бахамските острови, като в една нормална пирамидална структура.

Колко от нейните кредити са лоши? През последните години банката декларираше под 2% необслужвани кредити. По последни данни според квесторите, те са малко под 9%. Дори с това увеличение стойността остава под средната за банковата система в страната, които по последни оценки за останалите банки са около 21%.

Към края на юни КТБ излиза на загуба от 65,283 млн. лв. при печалба от 14,997 млн. лв. само месец по-рано.  Основният фактор за отчетената загуба за юни са начислените през месеца провизии за загуби от обезценка на кредити в размер на 95,907 млн. лв., пишат квесторите. В същото време обслужването на нейните кредити е било доста добро - приходите от лихви за юни са с 6,055 млн. лв. повече от реализираните през май.

На практика като се абстрахираме от твърденията за "раздаване на кредити към свързани фирми" и "източване", кредитополучателите май са се издължавали съвсем порядъчно, и това се потвърждава от новия одит.

Нещо повече, тези фамозни 205 млн. лв., "изнесени" от фирмата, свързана с основния акционер и шеф на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев, са отчетени като активи - "205 887 хил. лв. - разчети с "Бромак" ЕООД, като срещу фирмата-длъжник са предприети обезпечителни мерки с оглед бъдещ иск за събиране на вземането", пишат одиторите.

Така дори в най-лошия случай - фирмата на Цветан Василев да не ги върне, акциите ѝ в КТБ ще бъдат запорирани и може би продадени за повече пари.

Банката остава и с висок собствен капитал - към края на юни размерът му е 521,208 млн. лв., като намалението спрямо май е с 16,3% и се дължи на загубата и провизиите за лоши кредити.

В резултат на същественото намаление на собствения капитал на банката към края на юни капиталовите показатели също са по-ниски от установените в края на предходния месец. Отношението на обща капиталова адекватност към 30.06.2014 г. е 10,54%, а адекватността на капитала от първи ред е 7,86% (31.05.2014 г.: съответно 12,51% и 9,64%), констатират одиторите.

Данните са доста по-ниски от тези за банковата система - според юнската статистика на БНБ, която не включва КТБ, те са съответно 21,17% и 19,32%, а за първата група банки, където попада и КТБ - съответно 20,67% и 19,13%.

Но понижението през юни не е голямо в сравнение със стойността на показателите през май - факт! Вижда се, че тези коефициенти при КТБ исторически са били по-ниски и ако са били обект на тревога, БНБ е можела да поиска банката да увеличи капитала си. Защо не го е направила? Има такива прецеденти.

Разбира се, тук има едно много голямо НО. Че това са "сметки без кръчмаря". Основната критика към финансите на КТБ от страна на одиторите е, че "установената към настоящият момент методология (техника) на провизиране при излизане на кредитите в просрочие не е надеждна и създава предпоставки за заделяне на провизии чийто размер не е достоверен, респективно не позволява достоверна преценка на капиталовата адекватност на КТБ".

Освен това квестурата няма достатъчно информация за състоянието на банката преди 20.06.2014 г. и не може да се ангажира с изводи и декларации за периода преди тази дата.

Квесторите отбелязват, че съществуващата в банката организация по управление на кредитните процеси е била силно централизирана, а броят на служителите в управление „Анализ и контрол на риска” е недостатъчен спрямо обема, сложността и проблематиката на кредитния и инвестиционния портфейл на банката. Нещо повече, в банката, според тях, няма изградена структура за управление на влошени или лоши кредити, а при наличието на такива те са били администрирани от служителите на двете дирекции в управление "Кредитиране" при взаимодействие с юристите на банката.

Друга забележка е, че в кредитните досиета не се съдържат детайлни анализи на финансовото състояние на кредитополучателите, което допълнително утежнява възможността за надеждна преценка на състоянието на кредитната експозиция. В много случаи декларациите за икономическа свързаност на кредитополучателите не са актуализирани.

На което в днешното си писмо отстранената управа на КТБ възразява, че кредитите са били оценявани по международните счетоводни стандарти и задава резонния въпрос защо досега не е констатирано нарушение при проверките от надзорните органи. Според обясненията им влошаването на кредитния портфейл през юни е дошло след затварянето на банката, което е попречило на обслужването на заемите.

Те упрекват БНБ и за наложените от нея мерки:

Наложените ограничения са толкова крайни, че БНБ не допусна и вътрешен сетълмент (прехвърляне на средства от една сметка в друга в рамките на КТБ). По този начин трети лица не могат да погасяват задълженията на кредитополучателите със средствата си в банката. Така например, износителите не могат да се разплатят с поддоставчици, имащи заеми от банката, въпреки че средствата са по сметки в самата банка. Подадени са искания за прихващане на задължения от наличности в банката срещу вземания на самата банка. Исканията на тези клиенти не са разглеждани изобщо. Прави впечатление, че квесторите тепърва ще „анализират и систематизират” случаи, чиито решения са в техните компетенции, както и ще питат БНБ за разрешение на случаи, които изискват единствено прилагане на закона. През това време клиентите се ощетяват, като им се начисляват лихви за просрочие и в резултат същите ще бъдат вписани в ЦКР като неизправни длъжници. Откъде ще получат нови средства, при условие че банките не отпускат кредити на неизправни длъжници?!

Казусът с КТБ ще продължи и обществото ще бъде заливано с нови разкрития и вероятно - мерки, които ще предприемат нейните квестори под зоркото око на БНБ. Последното решение на централната банка е да им възложи да поръчат пълна оценка на активите на КТБ, която да бъде готова до 20 октомври. От нейния резултат ще стане ясно какво ще се случи след това - дали банката ще се оздрави, или ще се отнеме лицензът ѝ и ще последва производство в несъстоятелност. Акционерите ѝ са поканени да осигурят капитал и ликвидна подкрепа.

В крайна сметка от одита не става ясно колко ще са необходимите средства за погасяване на гарантираните депозити. Нито колко са кредитите към лица, свързани с основния акционер. Едва ли нещата ще се осветлят по-нататък, в крайна сметка току-виж се оказало, че по формални изисквания кредитите са съвсем изрядни. Едно е сигурно - колкото по-дълго продължава намирането на решение за КТБ, толкова повече кашата около нея ще се сгъстява.

Големият въпрос е #Кой? печели от всичко това. А между другото, защо беше затворена и "Креди Агрикол България"?