Парламентът с лекота преодоля днес десето вето на президента Румен Радев, наложено върху текстове от Закона за държавната собственост и така на практика позволи изпразването от активи на публични дружества - държавни и общински. За това помогнаха гласовете на ГЕРБ, Обединени патриоти, ДПС и разбира се - "Воля". От БСП гласуваха с "против", като бяха "въздържал се" при първоначалното приемане на закона.

С разпоредбите, които предстои да влязат в сила след отхвърляне на ветото, се премахва забраната за апортиране на имоти и вещи, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие. Освен това се предвижда възможност за апортиране на имоти и вещи, които не са обособени части от дружества, в търговски дружества с държавно или общинско участие.

Президентът вече предупреди, че така се заобикаля забранителния списък към Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в който са включени дружества и обособени части. Според Радев с приетите промени се създава възможност "за скрита приватизация на дружества от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол".

За втори път вече ГЕРБ и Обединени патриоти успяват да прокарат съществени законови изменения, свързани с приватизацията.

След измененията в ресорния закон, прокарани от депутати на "Атака", надградени от ВМРО, подкрепени от ГЕРБ и ДПС, станали популярни като "поправката за редник Киро" (от приватизатора на Български морски флот Кирил Домусчиев), които изменения за малко да катурнат правителството, сега ще влязат в сила и измененията в Закона за държавната собственост.

Изпитана техника

През юни депутатът Николай Александров ("Атака"), съавтор на "поправката за редник Киро", внася промени в Закона за държавната собственост. И така се отвори врата в закона да се отварят държавни и общински фирми и да се прехвърлят различни активи от тях където се харесва на управляващите - в други дружества.

Известно е, че проектът е на Министерство на икономиката и именно хората на Емил Караниколов (биш шеф на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, а сега министър от квотата на "Атака" - б.р.) го защитаваха при разглеждане в комисии, но де юре Александров е вносител. Под текста са се подписали депутати от трите партии в Обединени патриоти, както и от ГЕРБ.

Цялата процедура по движението на законопроекта обаче оставя съмнения за целенасоченото му скриване от обществеността. Техниката вече многократно е изпитана.

Първо: Когато министерство предлага закон или изменения и допълнения, проектът минава през задължително обществено обсъждане и решение на Министерския съвет, преди да влезе в парламента. Ако обаче вносител е депутат/депутати, обсъждането е спестено - което и става в този случай. 

Второ: След предлагането на закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за държавната собственост от Александров, се е събрала група в Министерство на икономиката, която да избистри текстовете между двете четения в парламента. По принцип това се прави от депутатите, които по правилник трябва да внесат писмените си предложения за изменения между двете четения.

Трето: При разглеждането на проекта от комисията по правни въпроси, депутатът Христиан Митев (Обединени патриоти, НФСБ) започва да прави устни предложения, вместо да е депозирал писмени такива, позовавайки се на изключение от правилника за дейността на Народното събрание. Но изключението действа само при технически поправки, докато предложените от Митев текстове не са такива.

Четвърто: Въпросните изменения в закона за приватизацията са записани като "преходни и заключителни разпоредби" - любима парламентарна практика, чрез която се правят съществени промени в други закони.

Закон за казус

Авторите на поправката я обясняват с конкретен казус - с Индустриалната зона в Бургас, смесено дружество между държавата и общината. Пред Капитал Александов коментира, че със зоната има прецедент. "Нейният капацитет е почти запълнен и от общината могат да апортират имоти в дружеството, но законът забранява на държавата, която би могла също да апортира имоти. Ако не се приеме промяната, ще трябва да се прави второ дружество".

Същите аргументи изтъква и зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. По думите му националната компания "Индустриални зони", която е в забранителния списък за приватизация, има съвместно дружество с община Бургас - "Индустриален и логистичен парк Бургас", в което държавното дружество има 51%, а общината 49%.

"В момента зоната е запълнена на 90% и може да се разшири. Общината е готова да апортира нови имоти, но държавата чрез национална компания "Индустриални зони" се оказа в такава невъзможност, защото, от една страна, съществуват текстове, които разрешават това, от друга - има текстове, които противоречат на тази възможност, и от трета страна - съществува отмененият Закон за публично-частно партньорство. Така че ние в момента сме в безизходица и невъзможност да изпълним правителствената програма, когато имаме такива казуси заедно с общини", каза Борисов пред "Капитал".

Сорскодът на републиката

Днес ветото на Радев бе точка втора от седмичния дневен ред на депутатите, като този път от левицата решиха да дебатират.

Пенчо Милков очерта къде според БСП е проблемът:

"Голямата промяна се състои в това, че до момента имаше забрана не само за приватизация от забранителния списък, но и за апортиране на имотите им в други дружества. А те са много: БДЖ, мултиплексите, ВиК, терени и дружества на Министерство на отбраната, болници, НДК, Информационно обслужване, стадиони като националния и спортни комплекси, радио-електронните системи на МВР, БЕХ. Това са предприятия, които представляват сорскодът на републиката и до момента бяха защитени. Сега това се превръща в преценка, при това политическа. Тези имоти могат да станат средство за обезпечение на неизпълнени задължения, например. Заобикаля се процесът на приватизация, който е невъзможен за дружествата от забранителния списък. Сега даваме възможност най-вкусните им части да бъдат изядени“.

"Остава блокиращата квота. Този текст остава непроменен и няма как да се злоупотреби", контрира председателят на правната комисия Данаил Кирилов, визирайки текст, който дава някакви гаранции, че лицето, което е извършило апортната вноска, има блокираща квота при решения като извършване на разпоредителни сделки с имущество, увеличаване или намаляване на капитала и др.

Крум Зарков (БСП) подчерта, че остават съмнения за нередности и заради начина, по който бе прокаран законът.

"Истинските вносители се скриха, реалните цели се премълчаха, парламентарните процедури бяха превърнати в цирк. Никой не ви разбира вас – ние не ви разбираме, президентът не ви разбира, обществото не ви разбира, медиите не ви разбират, само вие си се разбирате", посочи той.

След което дебатът се отплесна в спор за миналото - когато са управлявали и левицата, и десницата - кой какви приватизационни сделки е извършвал.