25 ноември 2018 г. ще остане в историята като деня, в който Русия премина от хибридна към обикновена война с Украйна. По украински кораби стреляха не наемници, преоблечени като миньори и трактористи, и не „зелени човечета“ в униформи с отпрани пагони, а руски военни моряци в пълно снаряжение и с всички отличителни знаци.

Около 4 часа сутринта на 25 ноември три кораба на Военноморските сили на Украйна – два бронирани артилерийски катера и влекач, се приближават към входа на Керченския проток на разстояние от 23 км от кримския бряг, т.е. без да навлизат в териториалните води, които Русия смята за свои, и предупреждават администрацията на Керченското пристанище за намерението си да влязат в Азовско море. След 10 минути се появява съобщение от диспечера на порта до малкия противолодъчен кораб „Суздалец“ за появата на група украински съдове. Съпроводени от 4 руски кораба украинските са изпратени в т.нар. зона за изчакване в района на Керченския мост. Там около 7 часа сутринта граничният кораб на Руската федерация „Дон“ неочаквано удря и пробива украинския влекач. До средата на деня в района вече патрулират руски ударни хеликоптери Ка-52 и щурмови самолети Су-25.

Украинските кораби остават в зоната за изчакване до вечерта, а след 19 часа започват да се преместват за излизане от Керченския проток. Примерно към осем и половина, след като вече са излезли от 12-милната зона, те са обстрелвани от руския граничен катер „Изумруд“ и заловени от Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Шестима (а по други данни - трима) украински моряци са ранени, корабите са закарани в Керч, а екипажите са заплашени от съд. В Украйна е обявено военно положение. Късно вечерта ФСБ съобщава, че украинските кораби „са осъществили опит за незаконни действия“ в териториалните води на Русия и не са реагирали на исканията незабавно да спрат. Как именно украинските моряци са се опитвали да извършат незаконни действия от службата не уточняват. Това е фабулата на този случай.

Две неща се набиват на очи. Руските военни първи прилагат сила, откривайки огън без никакви основания. С други думи, Русия извършва срещу Украйна акт на открита и с нищо не провокирана агресия. Международното правно опраделение за агресия, формулирано от ООН, включва в себе си „нападение на въоръжените сили на една държава срещу сухопътните, морските или въздушните сили, или морските и въздушни флотове, на друга държава“.

Няма как да се съмняваме, че нападението е извършено по пряко нареждане от Кремъл. Никое от руските официални лица няма да се осмели да поеме отговорността за действия, които ще доведат до по-нататъшно изостряне на международното положение на страната и нова серия от и без това болезнените санкции. Съответно в продължение на почти 12 часа, между първото стълкновение в 7 часа сутринта и завземането на украинските кораби в неделя вечерта, ръководството на ФСБ и командването на Военноморския флот на Русия очакваха решението на Владимир Путин. И го дочакаха. Остава въпросът: за какво му е това?

Руската дипломация и пропаганда, разбира се, изложиха своя версия на случващото се. Съгласно тази версия украинското ръководство (и преди всичко президентът Петро Порошенко) са решили да провокират нов рунд от военното противопоставяне на Русия, този път в Азовско море, за да въведат военно положение в страната си и да укрепят падащия авторитет на властта, като така ще отменят или отложат за неопределено време президентските избори. А пък Русия е длъжна да защити своя суверенитет, тя просто няма друг избор. Позицията е разбираема, лошото е друго: тази версия се споделя, макар и частично, от много журналисти и политолози, наричащи се независими и дори опозиционни. Не само Путин, но и Порошенко, казват те, има нужда за пореден път да сплоти народа, нагнетявайки милитаристична истерия и външна заплаха. Порошенко, както и Путин, добавят, е бенефициент на керченската криза.

Идеята е съмнителна. Предизборният рейтинг на Порошенко наистина е нисък. Но в същото време керченската криза едва ли ще му помогне. Гражданите на Украйна са недоволни от своя президент преди всичко за неспособността на оглавяваното от него ръководство да се справи с корупцията, да реши социалните проблеми и да установи по-справедлив ред в страната. А и Порошенко не се кани да отменя изборите. В закона за въвеждане на военното положение е записано провеждането на президентския вот на 31 март 2019 г. и ограничаване на извънредното положение до 30 дни.

Кризата в Керченския проток няма връзка с интригите в Киев. Друга е работата: през пролетта на тази година Русия създаде в Азовско море военноморска групировка, заплашваща украинските пристанища Мариупол и Бердянск, като шантажира Украйна с възможна блокада. През май 2018 г.  в това море се намираха само корабите на бреговата охрана и на граничната служба на ФСБ. През есента от Каспийско море тук се преместиха шест артилерийски катера, шест или седем малки десантни кораба, две ракетни корвети „Град Свияжск“ и „Великий Устюг“, въоръжени с крилати ракети „Калибр“, с които е обстрелвана сирийската опозиция. В Москва твърдят, че задачата на това войнство е да предотврати терористични атаки срещу Керченския мост. Вярно, че досега никой не се е борил с терористи и бойни водолази с помощта на крилати ракети...

Всъщност целите на Кремъл са други. Първо да намали до минимум морската търговия на Украйна чрез пристанищата на Азовско море и така да нанесе удар по икономиката на югоизточните ѝ области, като дестабилизира политическата ситуация там. Руските военни и ФСБ постоянно и без никакви правни основания инспектират корабите, влизащи в тези пристанища. Второ, руската военноморска доминация в Азовско море трябва да затвори кръга около Украйна откъм югоизток, започвайки от контролираните от сепаратистите райони на Донбас, през азовския театър и до Крим.

Съответно украинските власти започнаха да укрепват военния си потенциал в района на Азов. До края на 2018 г. в Бердянск трябва да бъде създадена военноморска база. На 16 септември на вода бяха пуснати два артилерийски бронирани танкера. Веднага след това от Одеса в Азовско море се прехвърлиха спасителният съд  „Донбасс“ и морският влекач „Корец“. Те, разбира се, минаха през Керченския проток, без да искат разрешение от руските власти (което всъщност и не бяха длъжни да правят).

През септември руските медии доста се подиграваха с украинските военноморски сили, но в московските коридори на властта цареше друго настроение. Там разбраха, че макар да отстъпва на Русия по бойна мощ в Азовско море, Украйна няма да позволи то да бъде превърнато в „руско езеро“. И Кремъл реши да покаже на света кой е шефът на Северното Черноморие.

Керченската криза показва, че милитаристичното безумие на руската върхушка прогресира. Преди два дни руските кораби обстрелваха украински съдове. А къде е гаранцията, че утре няма да стрелят по флота на държава членка на НАТО? Така както през есента на 2013 г. на никого не му хрумваше, че Москва ще анексира Крим и ще започне война в Донбас.

Тогава какво да се прави? Да се свика заседание на Съвета за сигурност на ООН, на чието решение „другарят Небезня“ (Василий Небезня – постоянен представител на Руската федерация в ООН – бел.ред.) ще наложи вето?

Всъщност както и в полицейските сериали, така и на здравомислещите хора е ясно, че единственото оръжие срещу изнудвачите е да им покажеш, че шантажът няма да мине и ще бъде наказан.

----

* Юрий Фьодоров е военно-политически експерт. Мнението му е публикувано в сайта на Радио „Свобода“. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z. Оригиналното заглавие е „Морски юмрук“.