Става все по-очевидно, че разнообразните недоразумения, които ни причинява властта, се дължат на една основна причина. Не, не е само до алчност, морална нечистоплътност или природна глупост. Просто не са разбрали, че вече е XXI век. Живеят с по един-два века назад.

Каква е разликата ли?

В XXI век през последните седмици аз гледам разпродажби на соларни панели. Стигам до извода, че догодина по това време за около 5000 лева (цената на стара кола) ще мога, с наличната ми фотоволтаична система, да кача капацитета от 5 киловата на 10. И завинаги да се откача от ЕРП-то.

Искам ток - правя си го сам. Като онова с кравата: имам си такава - пия мляко. След още пет години цената ще е наполовина и всеки човек на приличен трудов договор ще може да си произвежда семейния ток.

Ако слушате властта обаче, след пет години ще сме не в 2023-та, а в най-добрия случай нейде около 1953 г. Ще строим АЕЦ по технологии, за последен път били „нови“, когато съм тръгвал в първи клас. Едни десетина милиарда ще трябва да бъдат гръмнати в това „мирният атом“ да ти пържи яйца вкъщи.

Пак според обитателите на ХХ век голям удар ще е да заложим на руския газ. Да инвестираме към два милиарда в нова газопреносна мрежа за газа на "Газпром". Срещу което да получаваме към 1 процент възвръщаемост годишно. И така да изплатим инвестицията през XXII век, когато за фосилните енергии децата ще учат в учебниците по история.

Да направим сметки на око. АЕЦ + нова газопреносна мрежа = 12 милиарда харч за „енергия“. Делим на три милиона домакинства = 4000 лева на домакинство. След пет години с толкова пари всяко домакинство ще може да си инсталира система за соларен ток с мощност между 5 и 10 киловата (в зависимост от бързината на развитие на техниката).

Инвестициите в АЕЦ и в нова газопреносна мрежа няма да се изплатят никога. Същите инвестиции в модерна енергия ще се изплатят за 5-6 години. Кое е по-ефективно?

Това моето обаче е мислене, характерно за XXI век. А нашите управници живеят в ХХ, и то в социалистическия му вариант.

А някои не са напуснали дори XIX век. От оня ден всички управници - и сегашни, и доскорошни - са се подредили в единен строй и скандират: „Искаме си ТЕЦ-а с лигнитните въглища! Искаме си и лигнитните въглища!“

Това не е дори ХХ век. Това е вече 1853 г., макар опакована в термините на XXI век: „Ние сме за екологията и чистия въздух и затова си искаме лигнитния ТЕЦ и лигнитните въглища!“ Няма логика? Няма. А има ли логика тялото ти  да се намира в XXI век, а главата ти да е останала в XIX?

Много добре помня как в шести клас учителката по география ни обясняваше, че лигнитните въглища са най-некачествените възможни. „По-скоро кал, отколкото въглища“, казваше. И днес, през 2018 г., ние пазим правото си да правим ток от кал? И това го говорят хора, които все пак всеки ден ползват технологиите на XXI век, като например смартфоните си...

Ама да имало било миньори... И аз искам да има машинописки, ама няма. Вече няма. Имаше. Изчезнаха обаче, защото дойде XXI век. Изчезнаха и телефонистките. И словослагателите. И калайджиите. И джамалджиите. И точиларите. И каруцарите. И огнярите в парните локомотиви. И производителите на манивели. И още куп професии, в които работеха стотици хиляди.

Това е положението. Всичко тече, всичко се променя. Който не ще да се променя - се удавя.

Не успях да намеря данни колко миньори има в България в момента. В Британия обаче преди век са били малко под милион и двеста хиляди, а днес – малко под десет хиляди. Спад на заетостта от 12 пъти.

И? Англичаните са станали по-бедни? Останали са без ток?

А германците пък затварят ТЕЦ-овете си, които работят на лигнитни въглища. Защото си нямат миньори? Напротив, имат си - в лигнитната индустрия са към 20-ина хиляди. Имат си обаче и приоритети, характерни за XXI век. Като например да не дишат фини прахови частици и да не затоплят природната среда, за да могат в нея да живеят и децата им.

У нас не сме германци, нито дори англичани. Затова управляващите ни пробутват следната басня:

„Икономиката расте и нуждата от електричество ще расте също. Трябват ни и стари и нови мощности - големи...“

Икономиката расте и нуждата от ток също? Я да видим. Между 1985 и 2005 година британската икономика нараства около три пъти. За същото време консумацията на ток в тази икономика е нарастнала... с една осма.

Така е в XXI век. Произвеждаш все повече, но за единица произведено харчиш все по-малко ток. В ХХ век - и особено при социализма - не беше така. Сега е. Свиквайте.  

Ако наклонността на нашите управници да живеят един-два века назад е просто плод на незнание - има начини това да бъде преодоляно с кратки ограмотителни курсове. Ами ако е плод на нещо друго? Природната глупост например е нелечима; ще трябва да ги сменяме с нови модели. А ако нещата опират до тежка зависимост от свои олигарси или от чужди държави - това е вече подсъдно.

Само да не се окаже, докато ние се чудим дали да ги обучаваме, сменяме или съдим - те да ни извъртят обичайния номер. Да спретнат посред зима режим на тока, за да ни пробутат руските атомни бойлери, калните тецове и „Бойкова (газова) бара“.

Всъщност, май вече започват...