Article_top

Сигурна съм, че Денка имаше какво да каже за ваксините и щеше да го казва високо и непрекъснато. Но тя вече не може да говори, затова ще ви разкажа за нея. Денка беше най-тежкият случай на детски паралич в България. Беше една от жертвите на онази страшна жътва, която е покосила много деца през петдесетте години на миналия век. Разказвала ми е каква е била причината.

По онова време през петдесетте години полиомиелитната ваксина се разпространявала по целия свят безплатно от Ротари клуб. Но по същото време се очаквало всеки момент Съветският съюз да разработи своя ваксина. Затова България, а и другите страни от социалистическия лагер, не приели империалистическото дарение. Съветските учени наистина разработили ваксина и тя била доставена, но хиляди деца вече били останали сакати за цял живот.

България обаче направила все пак нещо за Денка - беше я изпратила на лечение в Чехия. Там в някакъв планински курорт Денка беше живяла няколко години. Имало деца от почти всички социалистически страни. Бяха я учили основно на едно нещо - да диша. В Денка не работеха 170 мускула. Така обичаше да казва:

“Разликата между теб и мен е 170 мускула”.

Денка беше прикована към инвалидна количка. Гърдите й бяха обхванати от дървена конструкция, за да може да седи в количката. В това състояние тя бе завършила гимназия, след това и чешка филология. Беше учителка. Учениците идваха на занимания в дома й. Беше ходила с родителите си в чужбина, за да разглежда картинни галерии. Ходеше с тях на изложби за цветя.

Дворът им беше най-прекрасната цветна градина, която съм виждала. Всяко лято Денка беше на море. Не можеше да лежи на плажа, не можеше да влезе във водата, но това беше най-прекрасният за нея начин да почива - радваше се на слънцето, на вълните, на децата край себе си. Кореспондираше си с хора от няколко държави. Пишеше и получаваше много писма. Не подминаваше никой празник.

Отрано купуваше картички, преценяваше коя е най-подходяща за кого, надписваше ги и ги пращаше на безбройните си приятели. Купуваше книжки на децата на приятелите си, радваше се на успехите им. Ние, нейните приятели, ходехме при нея за кураж. Ходехме тъжни и намусени с дребните си измислени проблеми. И Денка ни успокояваше, насърчаваше, обсъждаше с нас дреболиите, които ни бяха намръщили. Денка беше винаги усмихната, ухаеща, знаеща.

Веднъж ми каза: “Знаеш ли, аз съм един много щастлив човек. Толкова съм безпомощна, толкова малко неща мога да правя, толкова нищо не зависи от мен, че при мен идват само добри хора. Помисли си, какво може да прави един лош човек при мен? Нищо! Нищо не може да ми вземе, за нищо не може да ме използва, няма да му даде сърце да ме обиди дори, за да засити някоя зла своя потребност. Аз съм наистина щастлив човек!”

Денка беше определила безпогрешно границите на своята загуба. Загубата й беше голяма - не можеше да върви, да тича, да плува, да пътува без придружител и специална грижа, не можеше да домакинства, да има семейство… Но тя беше толкова наясно със себе си, с важните неща, че не си позволяваше да се отказва от всичко останало красиво и смислено в живота, което й беше достъпно - приятелствата, контактите, познанието, виждането, чуването, докосването.

Казваше: “Животът е прекрасен! Към мен не е бил най-справедлив, но пък не мога да го мразя само заради това, че не се е отнесъл добре с мен." 

Денка си отиде заради една пневмония и една лекарска немарливост.

Когато Денка казваше, че е жертва на война на идеи, това ми изглеждаше толкова абсурдно, така нелепо и жестоко, че не допусках да се повтори. Все пак човечеството има толкова разум да не повтаря грешка, от която зависи живот и съдба на поколение деца. Оказа се, че мнението за разума на човечеството е силно надценено. Ето ни отново в спор за ваксините - полезни ли са те или са фармацевтична конспирация?

И това е сблъсък на идеи. Може да ви звучи преувеличено, но в някои страни вече сериозно изследват до каква степен антиваксърските нагласи са породени от хибридни атака или поне как могат да доставят нови попълнения на бъдещи хибридни атаки. Само няколко десетилетия без куцукащи от детски паралич деца и вече сме готови да бъдем жертви на нови внушения.

Спомням си, че Денка, чийто живот премина в четене, изпитваше неприязън не към необразованите хора. А към полуобразованите. Смяташе, че те са най-опасни - хем не знаят, хем си въобразяват, че знаят. И сега никак не ми е чудно, когато изследванията показват, че противниците на ваксините не са толкова бедните и необразованите (те не се ваксинират поради бедност и традиционна безотговорност), а полуобразованите хора, податливи на конспиративни теории.

Нещата до такава степен са зазлели, че в публицистично предаване на обществената телевизия БНТ в разговор за имунизациите бяха поканени както лекар, твърд защитник на ваксинирането, така и хомеопат, противник на ваксините. Точно по изискванията за политическите дебати за представители на двете противоположни точки. Като че ли става дума за изборните правила. Като че ли по въпросите за живота, болестта и смъртта може да има две еднакво легитимни и напълно противоположни гледни точки. Като че ли става дума, че животът е по-малко значим от важността дали да се приеме дарението на Ротари клуб или да се изчака разработването на правилна съветска ваксина.

Случаите на морбили у нас приближават трийсет. В същото време родители антиваксъри, пораснали до възрастта на родители именно благодарение на имунизациите, сравняват поставянето на предпазната инжекция на детето с изнасилване. Изнасилване, след което детето заболявало от аутизъм. В цялата тази безсмислица най-странното е, че след като купища лекари от много страни и в продължение на десетилетия не могат да открият причината за аутизма, се намериха полуобразовани родители, които смятат, че са я намерили.

Те се изживяват като  по-компетентни от хептен невежите, които твърдят, че със самолети световната конспирация ръси човечеството с депресия, грип и аутизъм, но всъщност разликата е единствено в степента на невежеството. Едното е огромно, другото звучи почти като знание, но и двете са еднакво опасни.

По въпроса за ваксините не може да има две гледни точки. Гледната точка е една – те са гаранция за здраве, а често и за живот. И зад тази гледна точка стои знание, а не полузнание. Сигурна съм, че Денка Василева щеше да каже всичко това много по-убедително.

"Редута"

 
Снимка БГНЕС

Сигурна съм, че Денка имаше какво да каже за ваксините и щеше да го казва високо и непрекъснато. Но тя вече не може да говори, затова ще ви разкажа за нея. Денка беше най-тежкият случай на детски паралич в България. Беше една от жертвите на онази страшна жътва, която е покосила много деца през петдесетте години на миналия век. Разказвала ми е каква е била причината.

По онова време през петдесетте години полиомиелитната ваксина се разпространявала по целия свят безплатно от Ротари клуб. Но по същото време се очаквало всеки момент Съветският съюз да разработи своя ваксина. Затова България, а и другите страни от социалистическия лагер, не приели империалистическото дарение. Съветските учени наистина разработили ваксина и тя била доставена, но хиляди деца вече били останали сакати за цял живот.

България обаче направила все пак нещо за Денка - беше я изпратила на лечение в Чехия. Там в някакъв планински курорт Денка беше живяла няколко години. Имало деца от почти всички социалистически страни. Бяха я учили основно на едно нещо - да диша. В Денка не работеха 170 мускула. Така обичаше да казва:

“Разликата между теб и мен е 170 мускула”.

Денка беше прикована към инвалидна количка. Гърдите й бяха обхванати от дървена конструкция, за да може да седи в количката. В това състояние тя бе завършила гимназия, след това и чешка филология. Беше учителка. Учениците идваха на занимания в дома й. Беше ходила с родителите си в чужбина, за да разглежда картинни галерии. Ходеше с тях на изложби за цветя.

Дворът им беше най-прекрасната цветна градина, която съм виждала. Всяко лято Денка беше на море. Не можеше да лежи на плажа, не можеше да влезе във водата, но това беше най-прекрасният за нея начин да почива - радваше се на слънцето, на вълните, на децата край себе си. Кореспондираше си с хора от няколко държави. Пишеше и получаваше много писма. Не подминаваше никой празник.

Отрано купуваше картички, преценяваше коя е най-подходяща за кого, надписваше ги и ги пращаше на безбройните си приятели. Купуваше книжки на децата на приятелите си, радваше се на успехите им. Ние, нейните приятели, ходехме при нея за кураж. Ходехме тъжни и намусени с дребните си измислени проблеми. И Денка ни успокояваше, насърчаваше, обсъждаше с нас дреболиите, които ни бяха намръщили. Денка беше винаги усмихната, ухаеща, знаеща.

Веднъж ми каза: “Знаеш ли, аз съм един много щастлив човек. Толкова съм безпомощна, толкова малко неща мога да правя, толкова нищо не зависи от мен, че при мен идват само добри хора. Помисли си, какво може да прави един лош човек при мен? Нищо! Нищо не може да ми вземе, за нищо не може да ме използва, няма да му даде сърце да ме обиди дори, за да засити някоя зла своя потребност. Аз съм наистина щастлив човек!”

Денка беше определила безпогрешно границите на своята загуба. Загубата й беше голяма - не можеше да върви, да тича, да плува, да пътува без придружител и специална грижа, не можеше да домакинства, да има семейство… Но тя беше толкова наясно със себе си, с важните неща, че не си позволяваше да се отказва от всичко останало красиво и смислено в живота, което й беше достъпно - приятелствата, контактите, познанието, виждането, чуването, докосването.

Казваше: “Животът е прекрасен! Към мен не е бил най-справедлив, но пък не мога да го мразя само заради това, че не се е отнесъл добре с мен." 

Денка си отиде заради една пневмония и една лекарска немарливост.

Когато Денка казваше, че е жертва на война на идеи, това ми изглеждаше толкова абсурдно, така нелепо и жестоко, че не допусках да се повтори. Все пак човечеството има толкова разум да не повтаря грешка, от която зависи живот и съдба на поколение деца. Оказа се, че мнението за разума на човечеството е силно надценено. Ето ни отново в спор за ваксините - полезни ли са те или са фармацевтична конспирация?

И това е сблъсък на идеи. Може да ви звучи преувеличено, но в някои страни вече сериозно изследват до каква степен антиваксърските нагласи са породени от хибридни атака или поне как могат да доставят нови попълнения на бъдещи хибридни атаки. Само няколко десетилетия без куцукащи от детски паралич деца и вече сме готови да бъдем жертви на нови внушения.

Спомням си, че Денка, чийто живот премина в четене, изпитваше неприязън не към необразованите хора. А към полуобразованите. Смяташе, че те са най-опасни - хем не знаят, хем си въобразяват, че знаят. И сега никак не ми е чудно, когато изследванията показват, че противниците на ваксините не са толкова бедните и необразованите (те не се ваксинират поради бедност и традиционна безотговорност), а полуобразованите хора, податливи на конспиративни теории.

Нещата до такава степен са зазлели, че в публицистично предаване на обществената телевизия БНТ в разговор за имунизациите бяха поканени както лекар, твърд защитник на ваксинирането, така и хомеопат, противник на ваксините. Точно по изискванията за политическите дебати за представители на двете противоположни точки. Като че ли става дума за изборните правила. Като че ли по въпросите за живота, болестта и смъртта може да има две еднакво легитимни и напълно противоположни гледни точки. Като че ли става дума, че животът е по-малко значим от важността дали да се приеме дарението на Ротари клуб или да се изчака разработването на правилна съветска ваксина.

Случаите на морбили у нас приближават трийсет. В същото време родители антиваксъри, пораснали до възрастта на родители именно благодарение на имунизациите, сравняват поставянето на предпазната инжекция на детето с изнасилване. Изнасилване, след което детето заболявало от аутизъм. В цялата тази безсмислица най-странното е, че след като купища лекари от много страни и в продължение на десетилетия не могат да открият причината за аутизма, се намериха полуобразовани родители, които смятат, че са я намерили.

Те се изживяват като  по-компетентни от хептен невежите, които твърдят, че със самолети световната конспирация ръси човечеството с депресия, грип и аутизъм, но всъщност разликата е единствено в степента на невежеството. Едното е огромно, другото звучи почти като знание, но и двете са еднакво опасни.

По въпроса за ваксините не може да има две гледни точки. Гледната точка е една – те са гаранция за здраве, а често и за живот. И зад тази гледна точка стои знание, а не полузнание. Сигурна съм, че Денка Василева щеше да каже всичко това много по-убедително.

"Редута"

Коментари

В Т's picture
В Т
ВТ

Ами ..

.. то ако беше толкова просто, нямаше да има и такъв сблъсък.

Преди всичко - на актуално.цом има статия от 2017-а със статистики за предишната епидемия от морбили (2010), както и още фактология кога е почнало ваксинирането и през какви схеми е минало.
Няма да я преразказвам - всеки може сам я намери при интерес.
Всъщност се регистрирах, само за да мога да изразя разочарованието си от изявите на журналисти и публицисти, които като да минаваха за честни и нормални и дори десни.
Абе, хора, вие да не мислите, че тези хомеопати, които ви разправят, че нещата не са еднозначно положителни, са някакви мазни хибридчици и шарлатани? Ако е така - вие по какво се различавате от онези журналисти, които са обслужвали кампаниите срещу генетиката и кибернетиката в СССР, да кажем? Нали и тогава е имало официални учени, които са предвождали разправите, лепели са етикети, подигравали са се от позицията на посочени с право да се подиграват? Докато е идвал и техния час и са изчезвали от медиите за винаги, а наемните журналя са се опервали досущ кокошка, току-що разтоварена от петела и са се ослушвали откъде ще дойде новата задача - нали никой не им е търсел сметка за непочтеността, напротив - издигали са се кариерно? По-скоро е и по-лесно да си спомните как един мазен обслужващ режима в НРБ се глумеше на турците ни, пратени на "екскурзия". И до ден днешен мазникът е пример за професионализъм или бъркам?
Не си ли давате сметка колко пострада имиджа на една от иконите ви от онази глупава статия за бахура?
За да се засрамите отвъд образа, който придобивам за вас, прочетете уводната статия на главния редактор на списание Хомеопатия (ИФ 1.5) - Homeopathy and intellectual honesty.

Връщайки се на ваксините. От години се говори за живака във ваксините, че не е безвреден, а всякакви наемници се подиграват на биещите тревога и с вид на разбирачи обясняват, че не бил метил-, а етил-. Да, етил е, почти като онова, дет' се наливате с него из разни дупки за журнализти или по кухничките си. Докато не се появи в некоя партида и малко метил.
В случая, ролята на метила играе забраната на живака във ваксините в рамките на ЕС (Нали затова ваща икона Пепи Б. го закъсА ;)
А пък вие вече сте се оперили и усърдно работите по новата задача! :( къде беше емотиконът за драйфам? ):
Само технически въпрос, Седларска да го освети в новата си филипика - ако днеска се ваксинира някой неваксиниран от морбили, кога ще е готов да не се зарази? След 3 дни или 3 месеца или никога?
В Т's picture
В Т
ВТ

Продължение

Съвсем съзнателно не засегнах в горния си пост темата за антибиотиците. За тях тролската фабрика в Петербург не е мобилизирана (засега), ерго по има шанс да се чуят автентични и различни мнения без лепенето на етикети, така типично за другарски съд в местен ОФ клуб. (на мен и в СДС-клуб са ми лепили ;)

Та за антибиотиците Седларска може да напише възторжена статия как са спасили милиони животи. И ще е права. Е, Денка не са я спасили, но това е грешка, к'во да се прави - another one bites the dust. Ние си продължаваме напред - Историята се прави от Оцелелите!
Мисълта ми е, че за тия 80-тина години откак Флеминг и другите ги наградиха у Швериге (да ме прощава Стефан д-р Чолак за заемката на името! :), бактериите помляха антибиотиците! Изядоха ги със все кристалите! А 80 години на нашата човешка скала са миг, просто има различни времеви скали, бактериите (и компютрите!) са много по-бързи в еволюцията и в онова дет' Дарвин е прозрял, и .. знаем за най-бързия лъв и най-бавната антилопа .. ;)
Сега можем да отпуснем въображението как тогавашни пишурки се гаврят с онези, които са се опитвали да видят последствията от отключената надпревара. Как са бълвали матреалчета озаглавени Човекът срещи Микробите, Свят без Болести. А Дружеството за Разпространение на Научни Знания Георки Кирков е сеело знания и оптимизъм.
И кой помни, че Павел Вежинов го предрече това с щамовете в Нощем с белите коне, през 1975-а го предрече!
Сигурно са му се смеели в кафето на Съюза на писателите или журнализтите, може и фашист да са го наричали по събрания и банкети тип "РД на Веждито".
Е, понеже на чувства го удрят глаксърите, демек, виждали ли сте деца с детски паралич - да се съберат и да отидат в някоя болница да им покажат някой болен от щам, непобедим с нищо. То, няма и какво да се гледа толкова, да чуят лекарите дет' се чудят к'во да го правят, че в компендиума нема нищо ..
Ще кажете - нищо общо нямат ваксините и антибиотиците. И ще сте прави - нямат. Общото са разпространителите на научни знания, сеячите на оптимизъм , баячките на кафе тип МНО, промоутърите на ShameLab. И имунитетът ни, еволюирал за хилядолетия, не ден до пладне.
Иначе не съм против Науката или ваксините или антибиотиците. Против Прислугата съм - против съм като се премени в празничните си басмички и се прави, че не цепи басма никому! Щото дори мрака не цепи, само да се разцепи от пиене евентуално .. че хонарарите за друго стигат ли?
Borislav Kamenov's picture
Borislav Kamenov
BorislavKamenov

Поръчкова статия

Авторката знае един случай и се опитва да прави генерални изводи и да се разпорежда с живота и здравето на чуждите деца.
Естествено изводите са погрешни.
Препоръчвам да се поинтересува защо филмът "Vaxxed" на Роберт Де Ниро не беше допуснат до публикуване на филмовият фестивал Tribeca преди една-две години, където не става въпрос за изолирани случаи. Понеже ДеНиро не могат да го купят като авторката го принудиха да оттегли документалния филм от прожекция.
Но това не променя фактите и истината.
You voted '+'.

Де Ниро не е авторитет по отношение на медицината,

а конспиративните теории не трябва да се поощряват - особено, когато от тях зависи животът и здравето на хората (децата!). Статията е емоционална и смислена. Ако сте се разпознали като "недообразовани" - образовайте се! Според мен и филмът на Майкъл Мур за атентата срещу "Близнаците" трябваше да бъде забранен (или ограничен) по същата причина, поради която е спрян от фестивал Vaxxed. Нерефлективната част от населението, която в последните десетилетия има достъп до неограничено количество непроверена информация е лесно заблудима. Самочувствието пък, че може да преценява неща далеч над нейната компетенция се подхранва от егалитарния принцип на нет-общуването.
wasq wasq's picture
wasq wasq
wasqwasq

Защо съм предобеден?

Защо, г-жо. Автор говорите само за ваксината срещу детски паралич и ваксината срещу морбили?

Защо не говорите колко е полезна ваксината срещу тетанус, която се поставя на бебета на два месеца. Интересно къде ще се нарани това бебе. Кому е нужно да се ваксинира против тетанос, когато при инцидет с разкъсвания на епидермиса в спешното винаги слагат тази ваксина, затото действието краткотрайно, до година, също като противогрипните ваксини.
Защо не говорите колко е полезна ваксината срещу хепатит типБ, която също се поставя на бебета на два месеца. Доказано е, че хепатит типБ се предава по кръвен и полов път. Много ми е интересно това бебе на два месеца, как и от къде би се заразило с хепатит типБ.
Защо не говорите колко е добре, че необучената все още имунна система на бебетата я натоварваме със 4 или 5 вируса едновременно при всяка ваксинация, понеже е по-евтино да ги прекрепим към един носител, отколкото да разделим вирусите и за всеки да се прови носител.
защо не говорите за това, че за първите 12месеца бебетата са всеки месец на консултация при педиатър, а ваксини се слагат на 2-ри 3-ти и 6-ти месец петвалентни, а на 13-ти месец се прави реимунизация за шарки, т.е. повтаря се ваксинацията от третия месец. Интересно защо ли се появяват странични ракции, а в някои случаи и остри алергични реакции след ваксинации.

Защо съм предубеден, защото в съвременния комерсиален свят всичко се прави за пари, използват се по-евтини материали, конбинират се няколко вируса, за да се увеличи производителниста и всичко това се прави с цел намаляване на себестойноста на краийния продукт. разбира се всяко поевтиняване води до намаляване качеството на крайния продукт.

Не съм против ваксините, но съм против печалбарството свързано с тях. Производителя ика да произведе на максимално ниска цена и да продаде на масимално висока, а това че продукта му влиза в децата на хората не е негов прблем.
Когато пострада един това е трагедия, когато пострадат много това е статистика. След повече от 50 години глобално ваксиниране за какво ли не, вече всичко е статистика и пари нищо друго.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?