Article_top

Ако Владимир Путин плаща за фалшиви новини и за антиевропейска пропаганда в България, това са напълно излишни разходи. 

Българските политици произвеждат и двете неуморно и безплатно, без да отстъпват нито на РТ, нито на "Спутник".

При това те правят това съвсем безпрепятствено, защото са благословени с общество, което от една страна било жадно за справедливост, от друга - е напълно безразлично към истината.

В деня на лъжата, 1 април, реших да следя фалшивите новини преди европейските избори и установих, че не минава нито ден без тях.

Установих и че никой не проверява истинността на съобщенията, почти никой не търси различно мнение и че дори т.нар. мейнстрийм медии безкритично ги съобщават и разпространяват.

Последната е от сряда след обяд. Европейският парламент кроял план да наложи Истанбулската конвенция на България против волята й, алармира лидерката на БСП Корнелия Нинова.

 
За да ратифицира ЕС международно споразумение, е необходимо съгласието на Европейския парламент и на Съвета на ЕС (т.е. на държавите членки). Вторият трябва да се произнесе с общо съгласие, което очевидно липсва, след като осем от общо 28 държави-членки отказват да приемат въпросната конвенция. Следователно тревогата, която Нинова бие, е фалшива. 
 
Оказва се обаче, че няма кой да каже това - нито в политическата класа, нито в неправителствения сектор, нито в медиите, и то  - след почти 12 години членство в ЕС и след като България вече е председателствала неговия Съвет. Продължаваме да не знаем къде се намираме.
 
Седмици наред тече борбата на българските евродепутати против т.нар. пакет "Мобилност", който повишава изискванията към (не само) българските фирми за международни товарни автомобилни превози. 
 
Една проверка в достъпни за всекиго данни на Националния статистически институт показа, че публичните тези по тази тема на поне двама от българските евродепутати почиват на фалшиви аргументи - че секторът осигурявал 17% от БВП и заетостта на 500 000 души.
 
Оказа се, че според официалната статистика целият транспортен отрасъл дава 5,2% от БВП - тоест, три пъти по-малко от обявеното. А сухопътният транспорт (автомобилен и железопътен) наема под 150 000 души.
 
Въпреки щателните проверки, не изключваме да грешим. Затова от три дни молим евродепутатите да ни посочат източниците си на информация. Ето отговорите, които получи от тях кореспонденът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов.
 
„Черпя моите данни от българското правителство и от това, което ми казва българският транспортен бранш. Не вярвам от бранша да ме излъжат“, каза Сергей Станишев, който е председател на Партията на европейските социалисти.
 
"За 17-те процента цитирам данните на българската държава. За другото - да, вярно е, че в транспортния бранш са заети 147 000 души. Това са само пряко заетите. А трябва да се броят администрацията, обслужващият персонал, подизпълнителите и т.н.", каза Илхан Кючюк.
 
Отново точен източник за "данните на българската държава" и за "данните на българското правителсто" и "на българския транспортен бранш" няма. Няма документ, страница, няма връзка към електронен документ. Ние обаче продължаваме да ги очакваме. 
 
Засега имаме само плахо признание от единия евродепутат, че цитираното от него число за заетите е доста неточно и почиващо на твърде разширен критерий.
 
Няма обаче и следа от смущение, чувство за отговорност пред публиката, за срам да не говорим. Алековото "перде на очите" не е мръднало от мястото си.
 
Пита се - след като тези евродепутати са толкова достоверни за интереса, който претендират да защитават, защо да вярваме на всичко останало в твърденията им, които те представят като национална кауза? Фактически то изглежда като ограничен браншов работодателски интерес.
 
Може много да се спори доколко той съвпада с националния, с европейския и с интересите на наемния труд в сектора. Не става ли дума просто за  предизборно перчене? За популизъм и лобизъм?
 
При това, за да заслужат гласовете на българите, техните евродепутати леят пот да покажат как се борят с Европа и с опита й да наложи един стандарт в третирането на работника във всички свои държави.
 
Излиза, че не гледат на ЕС като на нашия съюз, а като на външна сила, от която очакват пак да ги пратим да ни бранят. Ако това са ни еврофилите (начело с лидера на ПЕС и с либерала Кючюк), за еврофобите не искам и да мисля.
 
Най-потискащото в цялата история обаче не са самите неистини, а апатията и лековерието, с които обществото у нас свикна да ги приема. 
 
Чакаме да им видим апартаментите, асансьорите, ТЕЦ-овете и цените, на които са ги купили, преди да се разгневим. Само че пътят до тях е бил постлан с лъжи, които сме пропуснали безпрепятствено.
 
При тази леснина на елита да лъже, проблемът не изглежда да е в това дали са свободни медиите, а в това доколко изобщо ги има като среда за публичност и граждански контрол.
 
Докато правех проучванията си, се обърнах към специалисти. Никой не ми позволи да го цитирам по име - за да си няма неприятности. Не исках от тях мнения, а само числа. Наложи се повечето да си ги намеря сам.
 
Работил съм като журналист преди ноември 1989 г. и след това. Преди имаше забранени мнения и факти. След това пак имаше забранени мнения (по-малко), но криенето на политически неудобни факти значително намаля. Сега ми се струва, че то пак се връща.
 

Ако Владимир Путин плаща за фалшиви новини и за антиевропейска пропаганда в България, това са напълно излишни разходи. 

Българските политици произвеждат и двете неуморно и безплатно, без да отстъпват нито на РТ, нито на "Спутник".

При това те правят това съвсем безпрепятствено, защото са благословени с общество, което от една страна било жадно за справедливост, от друга - е напълно безразлично към истината.

В деня на лъжата, 1 април, реших да следя фалшивите новини преди европейските избори и установих, че не минава нито ден без тях.

Установих и че никой не проверява истинността на съобщенията, почти никой не търси различно мнение и че дори т.нар. мейнстрийм медии безкритично ги съобщават и разпространяват.

Последната е от сряда след обяд. Европейският парламент кроял план да наложи Истанбулската конвенция на България против волята й, алармира лидерката на БСП Корнелия Нинова.

 
За да ратифицира ЕС международно споразумение, е необходимо съгласието на Европейския парламент и на Съвета на ЕС (т.е. на държавите членки). Вторият трябва да се произнесе с общо съгласие, което очевидно липсва, след като осем от общо 28 държави-членки отказват да приемат въпросната конвенция. Следователно тревогата, която Нинова бие, е фалшива. 
 
Оказва се обаче, че няма кой да каже това - нито в политическата класа, нито в неправителствения сектор, нито в медиите, и то  - след почти 12 години членство в ЕС и след като България вече е председателствала неговия Съвет. Продължаваме да не знаем къде се намираме.
 
Седмици наред тече борбата на българските евродепутати против т.нар. пакет "Мобилност", който повишава изискванията към (не само) българските фирми за международни товарни автомобилни превози. 
 
Една проверка в достъпни за всекиго данни на Националния статистически институт показа, че публичните тези по тази тема на поне двама от българските евродепутати почиват на фалшиви аргументи - че секторът осигурявал 17% от БВП и заетостта на 500 000 души.
 
Оказа се, че според официалната статистика целият транспортен отрасъл дава 5,2% от БВП - тоест, три пъти по-малко от обявеното. А сухопътният транспорт (автомобилен и железопътен) наема под 150 000 души.
 
Въпреки щателните проверки, не изключваме да грешим. Затова от три дни молим евродепутатите да ни посочат източниците си на информация. Ето отговорите, които получи от тях кореспонденът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов.
 
„Черпя моите данни от българското правителство и от това, което ми казва българският транспортен бранш. Не вярвам от бранша да ме излъжат“, каза Сергей Станишев, който е председател на Партията на европейските социалисти.
 
"За 17-те процента цитирам данните на българската държава. За другото - да, вярно е, че в транспортния бранш са заети 147 000 души. Това са само пряко заетите. А трябва да се броят администрацията, обслужващият персонал, подизпълнителите и т.н.", каза Илхан Кючюк.
 
Отново точен източник за "данните на българската държава" и за "данните на българското правителсто" и "на българския транспортен бранш" няма. Няма документ, страница, няма връзка към електронен документ. Ние обаче продължаваме да ги очакваме. 
 
Засега имаме само плахо признание от единия евродепутат, че цитираното от него число за заетите е доста неточно и почиващо на твърде разширен критерий.
 
Няма обаче и следа от смущение, чувство за отговорност пред публиката, за срам да не говорим. Алековото "перде на очите" не е мръднало от мястото си.
 
Пита се - след като тези евродепутати са толкова достоверни за интереса, който претендират да защитават, защо да вярваме на всичко останало в твърденията им, които те представят като национална кауза? Фактически то изглежда като ограничен браншов работодателски интерес.
 
Може много да се спори доколко той съвпада с националния, с европейския и с интересите на наемния труд в сектора. Не става ли дума просто за  предизборно перчене? За популизъм и лобизъм?
 
При това, за да заслужат гласовете на българите, техните евродепутати леят пот да покажат как се борят с Европа и с опита й да наложи един стандарт в третирането на работника във всички свои държави.
 
Излиза, че не гледат на ЕС като на нашия съюз, а като на външна сила, от която очакват пак да ги пратим да ни бранят. Ако това са ни еврофилите (начело с лидера на ПЕС и с либерала Кючюк), за еврофобите не искам и да мисля.
 
Най-потискащото в цялата история обаче не са самите неистини, а апатията и лековерието, с които обществото у нас свикна да ги приема. 
 
Чакаме да им видим апартаментите, асансьорите, ТЕЦ-овете и цените, на които са ги купили, преди да се разгневим. Само че пътят до тях е бил постлан с лъжи, които сме пропуснали безпрепятствено.
 
При тази леснина на елита да лъже, проблемът не изглежда да е в това дали са свободни медиите, а в това доколко изобщо ги има като среда за публичност и граждански контрол.
 
Докато правех проучванията си, се обърнах към специалисти. Никой не ми позволи да го цитирам по име - за да си няма неприятности. Не исках от тях мнения, а само числа. Наложи се повечето да си ги намеря сам.
 
Работил съм като журналист преди ноември 1989 г. и след това. Преди имаше забранени мнения и факти. След това пак имаше забранени мнения (по-малко), но криенето на политически неудобни факти значително намаля. Сега ми се струва, че то пак се връща.

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Поздравления, г-н Желев!

Аз и младите ми приятели сме безкомпромисни към всички журналисти, особено към водещите, който вместо светлина, точна информация и просвета, сеят заблуда. За днешната изпълнена с реализъм статия поздравления, но това не е гаранция, че няма да получавате крушета, ако не пишете истинно, и особено ако поставяте руските или турските имперски интереси пред българските национални с цел лична изтода! За това има назначени роботи - Борисовци, Догановци, Ниновци, Каракачановци.

Не коментирам статията Ви, защото изнесената от Вас информация не подлежи на съмнение.

Само ще заостря вниманието: Путин ще продължава да хвърля много пари за фалшиви новини и антиевропейска пропаганда, но това не са блага, произведени от руснаците, не са руски пари, те са откраднати от България чрез неизгодни договори. Сирийската война например глътна много пари, но голяма част от тях са на българския народ, заставен десетилетия да купува руски газ на доста по-висока цена от истинската.

Апатията и лекомислието, с които народът ни приема фалшивите новини са тежка болест, но не дадена ни от Бог, а е подарена ни от Руската и Турската фалшива пропаганда и всички продали се българи на двете империи.

ИЗХОДЪТ: На изборите народът ни, ако наистина е народ български, а не анадалски или сибирски, може да сложи намордник на крадците от висока класа като г-жа Техноимпекс и Инстанбулска конвенция, двойният гражданин г-н Гергов Пловдивски/ Варненската дупка, вилите на ЦК на БКП, Цум, големият пловдивски хотел и …/,
Намордник на Господата Апартаменти и гаражни асансьори, Цанков камък, Студен резерв.
Тотка Фрутева's picture
Тотка Фрутева
тути фрути

Ние не сме журналисти, а

Ние не сме журналисти, а прости хора, но не като Борисов. Ние нямаме време да се ровим и да търсим факти и цифри. Но някои разсъждаваме. Разсъждаваме, че и до ден днешен знаем, а децата ни продължават да учат една напълно фалшива-хибридна история, в полза на Русия. Което ни пречи да тълкуваме настоящето. Знаем също, от личен опит, че проспериращите бизнесмени и фирми са партийните, а всички партии са руски инженеринг - иначе поне щяхме да отлепим от дъното!. Останалите хора или мизерстваме, или емигрират. Следователно? Следователно и транспортните фирми са партийни и експлоатират робски шофьорите си. Т.е. системата е създадена така, че всяка лъжа да минава. А зоната на здрача и руските зависимости да си остават. Изходът? Да отхвърлим руското робство! Час по-скоро!

141 г руско иго стигат!

Пиша го от години.... не съм видял някой да го подеме! Но до сега имам 5 заплахи за това!
fake news's picture
fake news
fakenews

Какви ли не усилия се полагат

да се сложи снимката на някоя друга политическа фигура върху корупционните скандали на ГЕРБ, та дано някак си се отвлече вниманието от кражбите на мутрогерберастията.
boris borisov's picture
boris borisov
bobich

Обяснението е просто -

Обяснението е просто - журналистите замитат под килима всички важни неща, а пишат само за апартаментите. Автоцензурата на българската журналистика е енциклопедична тема сама по себе си. А дребният факт, че в различните медии новините са различни според господаря, на когото служат? А това, че една от медиите, хваната във фабрикуване на фалшиви новини води кампанията срещу тях? Законите "Пеевски" за банките и медиите. Законът "Домусчиев" за приватизацията, законът за неуведомяване на близките и другите десетки лобистки текстове... От медиите - мълчание. Автоцензура. Но като трябва да се обвинява народът, че търпял, че нищо не правел - всички в хор. Тази страна е периодично предавана от политиците си, от интелектуалците си, от журналистите си... Само хората още държат фронта. И ще го удържат. Въпреки политиците, въпреки интелектуалците, въпреки журналистите...
ПП. Пак сложих малко патос, сега чакам Klingon Oid да ме постави на мястото ми.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Няма.

Няма.

++++ за автора!

Лъжите, манипулациите и злонамерените подмятания са ежедневие на нашите политици. Определени БСП водят като лайномети. Но "свободната журналистика" е на явна хранилка или под пълен контрол, за да не се появи нито едно опровержение на елементарните лъжи и заблуди сеещи се от СМИ!
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Аз самия съм се занимавал на

Аз самия съм се занимавал на любителски начала, да опровергавам фалшиви новини. Беше покрай истериите около Истанбулската конвенция, където някъде някой се позова на фалшиво изследване върху близнаци.
Цяла нощ се рових и стигнах до истинската статия за бризнаците, изопачена и втори изопачено изопачението в българските параноични медии.

Обаче това ровене не е работа за любител-ентисуаст като мен, а е работа за платени професионалисти. Прекалено много енергия отнема (пък и емоционално натоварващо е) за обикновения любител и той ще не ще, спира да го прави освен на инат понякога.
Та трябва си професионално журналистическо разследване, без топката да се прехвърля на обикновения гражданин.
(Да ме прощава г-н Желев, ама той журналиста е човека за разследване и опровержение, а не аз - ако съм го правилно де.)

Въпроса е откъде да дойде издръжката за такива професионалисти, така че хем да е добре финансирано това разследване, хем да не генерира зависимости с които да се компрометира обективността на разследването.

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Да се чете

Да се чете
"Цяла нощ се рових и накрая стигнах до истинската статия за близнаците, изопачена от фалшив доктор и втори път изопачено самото първо изопачение в българските параноични медии. Беше някакво изопачение на изопачението, така че да се загубят следите на оригинала, за да не може (за да е по-трудно) да се идентифицира лъжата.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията