Не нотариална камара, не кантора, а камáра от влияния, познанства, връзки, хора, които "държи" с информация за стари и нови грехове... Със сигурност това е било основното притежание на Мартин Божанов-Нотариуса. А не откраднатите имоти – те са вторични. Още повече че, както вчера стана ясно,  по цели 25 преписки, свързвани с него в различни роли, прокуратурата за години е била изпаднала в дълбок сън.

И изведнъж започна голямото говорене за Марто Нотариуса! То бива, бива, ама толкова пък доскоро нито една част от имунната система на държавата да не бе чула за него ни-щич-ко.

Чак след като неизвестен килър го остави на алеята пред дома му, всичко живо започна предимно да се отрича от него. При това – предложението да се сформира извънредна комисия (от днес тя дори е факт - б.а.) да разследва дейността му намери подкрепа у най-интересни лица от политическия живот. За които именно се предполага, че реално дърпат конците в тъмното на съдебната система и това е в основата на експоненциалното им разбогатяване. Да не споменаваме сега името му…

Вие да си спомняте някой да е учредявал нарочна парламентарна комисия примерно заради убийството на мощна фигура като Алексей Петров?

Какво знаем до момента

Нека опитаме да систематизираме.

Ако започнем отзад напред, първото безспорно нещо е, че убийството на Божанов е изключително "чисто" изпълнение - пипнато, дело на абсолютен професионалист. То едва ли насочва подозренията към ядосан чичко, изгубил апартамента си. По стила на изпълнение – ако убийството бе емоционално, то щеше да е много по-мърляво, с оставени следи, коментираха пред нас полицаи.

Защо ще убиват такъв човек?

Ето това е трудният въпрос, може би не съвсем неотносим и към атаката и изчезването на друг сходен персонаж – Петьо Петров-Еврото. И към реакциите на политиците.

Николай Стайков от АКФ – единствената организация от „светлата страна“, която има интервю с Божанов - е категоричен:

„Беше собственик на един затворен частен клуб за магистрати, „SS club“, на пешеходно разстояние от сградата на Специализираната прокуратура, където се ходеше с карти за достъп… В този клуб много висши антикорупционни магистрати имаха достъп. Това място се е използвало за неформални връзки с магистрати и то изключително на средно и високо ниво.“

Явно "клубът" не е функционирал само физически - има го и под формата на чекмеджета. Това потвърждава в друго интервю и Андрей Янкулов от АКФ:

"Мисля, че тези хора поддържат картотека с информация - при всички положения. Може би тук страхът би трябвало да се търси в насока да не излезе нещо от картотеката под каквато и да е форма."

А веднъж направиш ли услуга, на принципа на тежките джипове на пясък, се самоокопаваш допълнително: при следващото искане ще се пази още една папка - за днешната ти услуга.

Както казаха вчера хора пред Клуб Z – клубът в „Гео Милев (междувпрочем, наистина съвсем удобно - до печалноизвестните спецпрокуратура и спецсъд) е бил място за неформални срещи с магистрати. А хотел „Берлин“ – вече мястото за привикване на магистрати. Отново няма да споменаваме името му – кой се подслоняваше там години наред...

Как работи "адската машина"

Нека илюстрираме. Преди няколко години един съдия от Спецсъда с нещо ядоса прокуратурата. Нищо че би трябвало уж тя да е "по-отдолу" – като една от страните в процеса, а съдът да е "господар". Стана така, че той се произнесе – явно „неправилно" по една мярка за неотклонение на Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Макар и само на първа инстанция (после "грешката" бързо бе поправена от апелацията - б.а.).

Около два часа трябваха, за да стартира воняща кампания срещу този съдия в онези неща, наричащи себе си медии – но по-приличащи на старите оранжеви ИФА, които пълнеха съдържанието си от септични ями и външни нужници. За това време бе изваден случай – как през 1990-и-еди коя си година върнал … едни касетки, иззети като веществено доказателство! На Емо Макарона – отдавна убития аферист покрай „Унисон“. Аудиокасетки! От 1990-те години…

Това дава бегла представа с каква база данни и с какви възможности разполага това, което съдия Владислав Цариградска нарече онзи ден в интервю „адска машина за ликвидиране на хора и дирижиране на съдебните процеси“. И колко време ѝ трябва, за да натисне копчето срещу всекиго!

Да не пропуснем още, че става въпрос за група, която има власт да краде… дела от Върховния касационен съд от Съдебната палата – като делото на нотариуса (вече реален) Слави Крашевски.

Нека припомним и какво заявява самият Мартин Божанов на миската Ивайла Бакалова, която търси изход за арестувания си мъж Веселин Денков и заплашва, че ако трябва ще се обърнат към „посолствата“ (явно едва ли има предвид азербайджанското, а на европартньорите):

"Искам да знаете, че този съд (специализирания - б.а.) изобщо не го интересуват посолствата, но може да събере и посолствата при него и да им гледа мярка и на тях. Много е сложна ситуацията.

Този съд е държавата. Никой не може да се меси във вътрешните работи на държавата и на съда. Съдът утре може да вземе и посланика и да му гледа мярка и на него." 

И още нещо несъмнено – едва ли кафявите медийни клоаки и „лошите“ като Мартин Божанов са самодейци. Когато заплашваните съдии Владислава Цариградска и Цветко Лазаров отнасят въпроса до органа, който по конституция трябда да ги защити - ВСС, Съдийската колегия така и не събира гласове. ВСС ги изслушва през 2020 г., после повторно се занимава със случая през 2021 г. и не следва някаква по-остра реакция. Излиза се само с четене на декларация и изпращане на писма, както обясни онзи ден член на Съвета. Да не говорим, че почти във всяка грозна история има адвокати - които са с известни имена и които биха могли поне да са обект на дисциплинарни действия от Висшия адвокатски съвет. Точно за това обаче ВСС не събира гласове - поне да пише на ВАдС.

Отстрани погледнато - магистратите, които са дръзнали да не „изпълняват“, отпред биват отстрелвани брутално от хора като Нотариуса, а в гръб не получават подкрепа от тези, които би трябвало да ги защитят.

Но за една група ли става въпрос и ако не - колко са?

Докъде стигат възможностите им в очернянето и манипулирането на тези, които не папкат и не слушкат? Има ли и други? 

Едва ли са само Нотариуса и Еврото. В светлината на един видеозапис като подобен „оправяч“, или ако предпочитате – консултант, не без сериозна доза сигурност може да заподозрем бившия политик Яне Янев. На записи пред споменатата вече Ивайла Бакалова той демонстрира отлично познаване на процесите, които са вкарали в ареста – естествено на Спецпрокуратурата – половинката ѝ Веселин Денков-Весо Брадата. На тези записи Янето говори за "списък за бърз контрол", в който са замесени и провоохранителните органи и неясно защо твърди, че ходил да опипва и да опитва да оправя нещата, т.е. - да се моли на … "Сотир".

(Междувпрочем, припомняме, че тогава напълно деполитизираните спецпрокуратура и спецсъд се бяха стоварили върху Денков май само по подозрението, че през него минават средства, отпускани от Васил Божков, за да подклажда протестите срещу правителството на ГЕРБ и Иван Гешев).

От други, малко по-стари записи – на две „каки“, топсъдийки в Софийския градски съд, пък се чуваше как адвокат Момчил Мондешки – спряган за част от „юридическото крило“ на явлението Пеевски, обяснява че "те" единствено искали "отвод на… тази по делото на Иво Дачев”. Делото, апропо, беше свързано с икономически интереси около КТБ.

А големият въпрос си остава – кои са „те“. Тези, които изискват, нареждат, разместват съдебни състави? "Те" е карциномът, който се е загнездил някъде и няма изчегъртване с никакви палиативни мерки.

И дали след което и да било убийство – институционално на поредната метастаза като Спецпрокуратурата, или физическо – като това на Нотариуса, "тяхната" сила ще намалее?

Или ще стане като в един друг, междувременно изчезнал запис, между Гешев и Сарафов, на който пък се чуваше:

"Играта продължава. Прегрупираме се - кой на каква позиция е."