Article_top

Георги Киряков е експерт по политически маркетинг. Има сериозен опит в партийното строителство и провеждането на предизборни кампании.

Г-н Киряков, докъде ще се разлеят проверките на апартаментите?  

Проверките се разливат във всички посоки и заплашват да наводнят обществения живот до степен да заличат всякакъв разумен разговор за допустимото и недопустимото в действията на захваналите се да градят политическа кариера. На повърхността виждаме само отломките от политическите кариери на мнозина подценили потенциала на това оказало се безпрецедентно по мощта си политическо цунами. Такъв обществен катарзис с мигновен ефект не сме виждали в българския политически живот след 89-та година.

Катарзис обаче, от който нарочените политици се опитват да бягат с оправданието, че са жертви на толерирани досега от самите тях „тъмни сили“. Не знам дали точно това имаше предвид премиера Борисов, когато на последния голям форум на ГЕРБ предупреди, че за всеки злоупотребяващ с властта си фактор в партията може да светне синята лампа.

Не знам дали, ако това е имал предвид, е очаквал това интензивно святкане на сини лампи. Борисов загуби ориентация и контрол над ситуацията в собствената си партия, а оттам и в управлението на страната. Той следва собствения си предначертан дневен ред, но дневният ред на обществото вече е друг. С разкритията покрай „Апартаментгейт“ обществото се почувства някак свободно да скъса „обществения договор“, който сключи с Борисов при появата му на голямата политическа сцена.

Затова и рефлексът на управляващите за подаване на оставки до откат, този път ги подвежда и изглежда няма да има същия ефект, какъвто е имал при други кризисни за премиера и партията му ситуации. Затова опозицията – парламентарна и извънпарламентарна – може спокойно да не прави нищо друго, освен да гледа политическия сеир и да чака оттеглянето на цунамито заедно с всичко, което е успяло да завлече по пътя си. А за ролята на разследващите изобщо не трябва да отваряме дума. Те са част от проблема.

Ако се преиначат думите на Марк Твен, как бихте коментирали твърдението, че са силно преувеличени слуховете за преждевременната смърт на ГЕРБ?

Има една посока на две скорости, по която ГЕРБ може да поеме оттук нататък. Бавно надолу или бързо надолу. Ако все пак успее да спечели изборите за представители на България в Европейския парламент, то стремглавото спускане, особено при засилката, която вземат сега, може да бъде забавено, а в най-смелите им мечи дори и спряно, ако обаче ги загуби, то няма кой и какво да ги спре по пътя им към политическия залез. Особено на фона на сериозното напрежение напоследък между Борисов и дясната му ръка Цветанов.

От разстояние на два пъти премиерът Бойко Борисов показа хладно отношение към заместника си Цветанов. Първо заяви, че не е безнаказан, а след това нарече връщането му в парламента като сътрудник - „пунта мара“. Какво прозира зад тези думи и какво политическо бъдеще виждате за Цветанов?

Цветанов толкова високо се е издигнал с частния си асансьор, че явно е забравил на кого дължи всичко в политиката. И не само той! Нека всеки един от сегашните „отговорни“ фактори в ГЕРБ се запитат къде щяха да са, ако Борисов не ги беше извлякъл до високите етажи на властта. На много от тях отговорът няма да им хареса и може би затова избягват да си зададат въпроса. Нищо в партията няма да е от особено значение без Борисов. Затова и казах, че „общественият договор“ е подписан от Борисов и той носи цялата отговорност – не Цветанов, не Дариткова.

Затова и неведнъж съм казвал, че в ГЕРБ има ясна йерархия на наказанията и прошките от самото начало на създаването на партията. И Борисов беше пределно ясен в посланието си към Цветанов, който в пристъп на самозабравено откровение заяви, че него никой не може да го накаже. Каквото и да се случва, наказаният от избирателите ще бъде Борисов – а с него и цялата партия – както и само на Борисов избирателите могат да простят. Оттам надолу по партийната йерархия единствен Борисов може да раздава наказания и прошки. Всякакви самоинициативи на Цветанов, защото само той досега си е позволил подобни самоинициативи, рушат конструкцията, върху която Борисов толкова трудно вече балансира, и която е създал около собственото си име и харизма.

Каква е вероятността Цветанов да си направи своя партия?

Нищожна! Но да завлече ГЕРБ със себе си – голяма!

До колко опозицията успява да се възползва от апартаментната афера сред управляващите?

Дотолкова доколкото чака ГЕРБ да се срутят от собствената си тежест и от собствената си глупост. Дали от страх политическото цунами да не завлече и тях, дали заради добро планиране, дали заради вече набраната с Елена Йончева скорост по други теми, опозицията в лицето на БСП не е особено активна, а бяхме свикнали да е доста активна в последната година. А и както се вижда като цяло „имотни афери“ има във всички институции. Управляващите се оказаха само катализатора на процеса на разкриване на една неудобна за елитите и нелицеприятна за масите истина – че политическата власт се ползва преди всички други ангажименти за лично облагодетелстване!

Какво разкрива разместването в листите за евровота на Корнелия Нинова? Тя измества Сергей Станишев, за да направи място на Иво Христов, шеф на кабинета на президента Румен Радев.

Изместването на Станишев не е никаква изненада. По-скоро щеше да е изненада присъствието му, особено след продължилите месеци опити да бъде принуден сам да се оттегли. А присъствието на президентския съветник Иво Христов, който е и шеф на стратегическия му съвет, сформиран съвсем наскоро, е едновременно голяма изненада. Но и очакван ход, правещ видима синхронизацията между президента Румен Радев и Корнелия Нинова, както и с партията подкрепила и издигнала го за президент. Заявката е ясна: давам ти поле за действие в партията, налей ми авторитет и гласове. Корнелия Нинова иска победа на всяка цена и е готова да я постигне, поемайки всички рискове от необичайните си ходове. А що се отнася до изместванията и разместванията, и за избираемите и неизбираемите позиции в листата, това е очевидно непознаване на изборното законодателство, понеже няма абсолютно никакви пречки, всеки кандидат да спечели достатъчно преференции, за да измести всеки друг в условната подредба – дори и водача на листата. Да не забравяме, че Момчил Неков, който също е сред кандидатите за европарламента, успя да измести, заради феномена 15/15, самия Станишев и да всее, заради нежеланието си да се откаже от случайно спечеленото място, сериозен смут в редиците на БСП. Оттук нататък само времето, доброто планиране и случайността ще покажат дали тези ходове ще доведат до победа, не и желанието, намерението още по-малко пък фантазиите.

Какъв развой за евровота прогнозирате?

Електоралната картина преди тази имотна буря сякаш беше застинала и ГЕРБ изглеждаше за пореден път предизвестеният победител. Съвсем очевидно е, че има пълен обрат в нагласите и ГЕРБ вече трудно може да разчита на поредна изборна победа. Възниква въпросът какво ще прави БСП с победата си, ако я извоюва разбира се. След изборите за президент беше ясно, че ГЕРБ все още се ползват с доверието на достатъчно хора, че да им осигури нов мандат. Сега ситуацията не е такава. Сега, при едни предсрочни парламентарни избори, каквито неизбежно ще има, ако ГЕРБ загуби, БСП ще трябва да състави план за своето управление. Този план обаче отсега не се харесва на много хора в страната, не само заради спомените от предишните управление на левицата, но и заради необходимостта от намирането на коалиционен партньор. И тук зад ъгъла пак наднича ДПС. Това партийно сътрудничество предизвиква неприятни усещания все още и ще продължи да предизвиква. Затова и много хора си казват, че е по-добре с наказващия и прощаващ Бойко Борисов, отколкото с безскрупулния и безпощаден елит на ДПС. Затова и се повдига въпросът с алтернативата. Има ли я, няма ли я? Коя би могла да бъде? Добра ли е или е лоша подобна перспектива за неясна алтернатива?

Как и до колко кампанията около европейските избори ще се прелее в местния вот, който е по-важен за стабилността на кабинета и позициите на ГЕРБ?

Кампанията за европейските избори може първо да се прелее в кампания за предсрочни парламентарни избори и едва тогава за местните, може и да са избори две в едно. Всички опции са отворени на този етап. Затова и изборите на наши представители в европейския парламент ще са по-важните за стабилността на кабинета и за позициите на ГЕРБ във властта. Единственото, което ще е общото и в двата, а защо не и в трите избора, е ролята на ГЕРБ и лидера й Борисов в българския политически живот. Европа ще отсъства, местните политики ще отсъстват. Ще има обаче в изобилие корупция, апартаменти, злоупотреба с власт и задкулисно разпределяне на все още много пари. Дано не се окажа прав, но засега това се очертава. А и вече няма застраховка срещу политически катаклизми, защото хората са станали много по-чувствителни, много по-внимателни и много по-наблюдателни.
 

 

Георги Киряков е експерт по политически маркетинг. Има сериозен опит в партийното строителство и провеждането на предизборни кампании.

Г-н Киряков, докъде ще се разлеят проверките на апартаментите?  

Проверките се разливат във всички посоки и заплашват да наводнят обществения живот до степен да заличат всякакъв разумен разговор за допустимото и недопустимото в действията на захваналите се да градят политическа кариера. На повърхността виждаме само отломките от политическите кариери на мнозина подценили потенциала на това оказало се безпрецедентно по мощта си политическо цунами. Такъв обществен катарзис с мигновен ефект не сме виждали в българския политически живот след 89-та година.

Катарзис обаче, от който нарочените политици се опитват да бягат с оправданието, че са жертви на толерирани досега от самите тях „тъмни сили“. Не знам дали точно това имаше предвид премиера Борисов, когато на последния голям форум на ГЕРБ предупреди, че за всеки злоупотребяващ с властта си фактор в партията може да светне синята лампа.

Не знам дали, ако това е имал предвид, е очаквал това интензивно святкане на сини лампи. Борисов загуби ориентация и контрол над ситуацията в собствената си партия, а оттам и в управлението на страната. Той следва собствения си предначертан дневен ред, но дневният ред на обществото вече е друг. С разкритията покрай „Апартаментгейт“ обществото се почувства някак свободно да скъса „обществения договор“, който сключи с Борисов при появата му на голямата политическа сцена.

Затова и рефлексът на управляващите за подаване на оставки до откат, този път ги подвежда и изглежда няма да има същия ефект, какъвто е имал при други кризисни за премиера и партията му ситуации. Затова опозицията – парламентарна и извънпарламентарна – може спокойно да не прави нищо друго, освен да гледа политическия сеир и да чака оттеглянето на цунамито заедно с всичко, което е успяло да завлече по пътя си. А за ролята на разследващите изобщо не трябва да отваряме дума. Те са част от проблема.

Ако се преиначат думите на Марк Твен, как бихте коментирали твърдението, че са силно преувеличени слуховете за преждевременната смърт на ГЕРБ?

Има една посока на две скорости, по която ГЕРБ може да поеме оттук нататък. Бавно надолу или бързо надолу. Ако все пак успее да спечели изборите за представители на България в Европейския парламент, то стремглавото спускане, особено при засилката, която вземат сега, може да бъде забавено, а в най-смелите им мечи дори и спряно, ако обаче ги загуби, то няма кой и какво да ги спре по пътя им към политическия залез. Особено на фона на сериозното напрежение напоследък между Борисов и дясната му ръка Цветанов.

От разстояние на два пъти премиерът Бойко Борисов показа хладно отношение към заместника си Цветанов. Първо заяви, че не е безнаказан, а след това нарече връщането му в парламента като сътрудник - „пунта мара“. Какво прозира зад тези думи и какво политическо бъдеще виждате за Цветанов?

Цветанов толкова високо се е издигнал с частния си асансьор, че явно е забравил на кого дължи всичко в политиката. И не само той! Нека всеки един от сегашните „отговорни“ фактори в ГЕРБ се запитат къде щяха да са, ако Борисов не ги беше извлякъл до високите етажи на властта. На много от тях отговорът няма да им хареса и може би затова избягват да си зададат въпроса. Нищо в партията няма да е от особено значение без Борисов. Затова и казах, че „общественият договор“ е подписан от Борисов и той носи цялата отговорност – не Цветанов, не Дариткова.

Затова и неведнъж съм казвал, че в ГЕРБ има ясна йерархия на наказанията и прошките от самото начало на създаването на партията. И Борисов беше пределно ясен в посланието си към Цветанов, който в пристъп на самозабравено откровение заяви, че него никой не може да го накаже. Каквото и да се случва, наказаният от избирателите ще бъде Борисов – а с него и цялата партия – както и само на Борисов избирателите могат да простят. Оттам надолу по партийната йерархия единствен Борисов може да раздава наказания и прошки. Всякакви самоинициативи на Цветанов, защото само той досега си е позволил подобни самоинициативи, рушат конструкцията, върху която Борисов толкова трудно вече балансира, и която е създал около собственото си име и харизма.

Каква е вероятността Цветанов да си направи своя партия?

Нищожна! Но да завлече ГЕРБ със себе си – голяма!

До колко опозицията успява да се възползва от апартаментната афера сред управляващите?

Дотолкова доколкото чака ГЕРБ да се срутят от собствената си тежест и от собствената си глупост. Дали от страх политическото цунами да не завлече и тях, дали заради добро планиране, дали заради вече набраната с Елена Йончева скорост по други теми, опозицията в лицето на БСП не е особено активна, а бяхме свикнали да е доста активна в последната година. А и както се вижда като цяло „имотни афери“ има във всички институции. Управляващите се оказаха само катализатора на процеса на разкриване на една неудобна за елитите и нелицеприятна за масите истина – че политическата власт се ползва преди всички други ангажименти за лично облагодетелстване!

Какво разкрива разместването в листите за евровота на Корнелия Нинова? Тя измества Сергей Станишев, за да направи място на Иво Христов, шеф на кабинета на президента Румен Радев.

Изместването на Станишев не е никаква изненада. По-скоро щеше да е изненада присъствието му, особено след продължилите месеци опити да бъде принуден сам да се оттегли. А присъствието на президентския съветник Иво Христов, който е и шеф на стратегическия му съвет, сформиран съвсем наскоро, е едновременно голяма изненада. Но и очакван ход, правещ видима синхронизацията между президента Румен Радев и Корнелия Нинова, както и с партията подкрепила и издигнала го за президент. Заявката е ясна: давам ти поле за действие в партията, налей ми авторитет и гласове. Корнелия Нинова иска победа на всяка цена и е готова да я постигне, поемайки всички рискове от необичайните си ходове. А що се отнася до изместванията и разместванията, и за избираемите и неизбираемите позиции в листата, това е очевидно непознаване на изборното законодателство, понеже няма абсолютно никакви пречки, всеки кандидат да спечели достатъчно преференции, за да измести всеки друг в условната подредба – дори и водача на листата. Да не забравяме, че Момчил Неков, който също е сред кандидатите за европарламента, успя да измести, заради феномена 15/15, самия Станишев и да всее, заради нежеланието си да се откаже от случайно спечеленото място, сериозен смут в редиците на БСП. Оттук нататък само времето, доброто планиране и случайността ще покажат дали тези ходове ще доведат до победа, не и желанието, намерението още по-малко пък фантазиите.

Какъв развой за евровота прогнозирате?

Електоралната картина преди тази имотна буря сякаш беше застинала и ГЕРБ изглеждаше за пореден път предизвестеният победител. Съвсем очевидно е, че има пълен обрат в нагласите и ГЕРБ вече трудно може да разчита на поредна изборна победа. Възниква въпросът какво ще прави БСП с победата си, ако я извоюва разбира се. След изборите за президент беше ясно, че ГЕРБ все още се ползват с доверието на достатъчно хора, че да им осигури нов мандат. Сега ситуацията не е такава. Сега, при едни предсрочни парламентарни избори, каквито неизбежно ще има, ако ГЕРБ загуби, БСП ще трябва да състави план за своето управление. Този план обаче отсега не се харесва на много хора в страната, не само заради спомените от предишните управление на левицата, но и заради необходимостта от намирането на коалиционен партньор. И тук зад ъгъла пак наднича ДПС. Това партийно сътрудничество предизвиква неприятни усещания все още и ще продължи да предизвиква. Затова и много хора си казват, че е по-добре с наказващия и прощаващ Бойко Борисов, отколкото с безскрупулния и безпощаден елит на ДПС. Затова и се повдига въпросът с алтернативата. Има ли я, няма ли я? Коя би могла да бъде? Добра ли е или е лоша подобна перспектива за неясна алтернатива?

Как и до колко кампанията около европейските избори ще се прелее в местния вот, който е по-важен за стабилността на кабинета и позициите на ГЕРБ?

Кампанията за европейските избори може първо да се прелее в кампания за предсрочни парламентарни избори и едва тогава за местните, може и да са избори две в едно. Всички опции са отворени на този етап. Затова и изборите на наши представители в европейския парламент ще са по-важните за стабилността на кабинета и за позициите на ГЕРБ във властта. Единственото, което ще е общото и в двата, а защо не и в трите избора, е ролята на ГЕРБ и лидера й Борисов в българския политически живот. Европа ще отсъства, местните политики ще отсъстват. Ще има обаче в изобилие корупция, апартаменти, злоупотреба с власт и задкулисно разпределяне на все още много пари. Дано не се окажа прав, но засега това се очертава. А и вече няма застраховка срещу политически катаклизми, защото хората са станали много по-чувствителни, много по-внимателни и много по-наблюдателни.
 

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

защо Борисов

общото впечатление, че цялата партия и всички нейни висши дейци вкупом са загубили и ориентация и чувства за реалност. Изчерпане характерно за дългото стоене в политиката. състояние на самодостатъчност.
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

Ако има наистина някой, който

Ако има наистина някой, който е планирал ефекта от "апартаментгейт", то той е гениален! Не ми се вярва да е така, но не го и изключвам. А това , заради което възникна скандалът е нещо масово, по-масово от например неспазването на скоростта на движение - едва ли не всеки го прави. Не съм чувал за имотна сделка направена по реалната цена! Тогава?

Калин

Че Нинова и Радев са тандем това го разбират и децата в целодневните детски градини ! Само, че нека не бързаме, нека минат двата избора през тази година, та да видим как и колко време БСП може да управлява с Карадайъ, защото вече бяхме свидетели на един такъв филм. Тогава цяла София бе обградена с железни решетки като зоологическа градина.
Агресията рано или късно се връща като бумеранг срещу този , който го е хвърлил.
С агресия избори не се печелят, а дори и да ги печелиш, тя ще се върне срещу теб с още по-голяма сила.
Явно, че никой не иска да се учи от миналото.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията