Article_top

Разширяването на Европейския съюз на изток започна преди 15 години. За кого това беше от полза и на кого навреди? И защо 100 години по-късно Първата световна война все още не е история? На тези въпроси посвещава своя публикация в онлайн изданието на германското сп. "Фокус" Ханс-Юрген Мориц.

При равносметка на разширяването на ЕС на изток би следвало да се чуят гласове от Австрия, тъй като голяма част от териториите, с които през 2004, 2007 и 2013 г. ЕС се разшири по посока на Балканите, преди избухването на Първата световна война приналежаха на Виенско-Дунавската монархия. Това и в Будапеща не са го забравили, но по темата по-късно.

Първо да отправим взор от Хофбург (днес президентски дворец във Виена - б. р.). Дори в своя публикация за "Винер цайтунг" генералният секретар на Австрийското дружество за европейска политика Паул Шмид констатира, че при интеграцията на новите членки на ЕС все още става дума за процес, който не е приключил.

Бившият австрийски виден дипломат Щефан Лене отбелязва:

"Онова, което някога се приемаше като историческо завоевание, сега на него се гледа по-критично. Междувременно мнозина в Западна Европа са на мнение, че ЕС беше разширен прекалено бързо."

Самият Лене не споделя подобно мнение. Също и архитектът на разширяването на ЕС на изток, германският социалдемократ Гюнтер Ферхойген, е бесен:

"Нито една държава кандидатка за членство в ЕС дори не е направила опит да блокира напредъка на съюза. Холандия и Франция се възпротивиха на приемането на европейска конституция, не и новите държави членки на ЕС. Финансовата криза и тази с еврото също не беше по тяхна вина. Всъщност по-скоро те станаха нейни жертви."

Безспорен е един ефект от разширяването на ЕС на изток. Приетите в съюза държави извлякоха икономическа полза. Още през първите 5 години след първия кръг от разширяването през 2004 г. техните показатели за икономически растеж бяха двойно по-високи в сравнение със старите страни членки. Да, бяха тръгнали от ниско ниво и имаше какво да наваксват.

Намалява и все още съществуващата разлика в сравнение със Запада. Въпреки това Ферхойген предупреждава:

"Все още са налице материални и нематериални разлики между старите и новите членки на съюза. Последните все още се чувстват като членки втора класа и подценявани."

Красноречив пример е битката за хранителни продукти с еднакво качество. От многобройни проувания стана ясно, че примерно на чешкия пазар рибените пръчици от известна марка съдържат по-малко риба, отколкото тези на германския пазар. Според източноевропейците това е дискриминация.

Проблемът от години занимава ЕС, имаше и известен напредък. Сега производителите ще бъда задължени поне да дават информация за разлики при продуктите.

Нов източен блок?

Много български, чешки, словашки, словенски, полски, хърватски и естествено унгарски евродепутати се противопоставят на санкции срещу Унгария заради отклоняването й от европейските правни норми. На критика е подложена и Полша.

"Независимо от общата им история като част от съветската империя и относитлено ниските доходи на глава от населението, твърде малко е общото между източноевропейските държави", е мнението на австрийския експерт по Централна и Източна Европа Лене.

Това е видно и от отношението към Русия. Полша и прибалтийските държави гледат на политиката на президента Владимир Путин като на по-голяма заплаха отколкото словаците и унгарците.

България и Румъния не само в геаграфско отношение са в периферията на ЕС, но също и при борбата с корупцията и престъпността.

Чехия, Унгария, Полша и Словакия се обединиха в съюз, известен като Вишеградската четворка, който преди всичко по отношение на миграцията повече или по-малко говори в един глас. От друга страна тези държави са заинтересовани от свободното придвижване на собствените си граждани в рамките на ЕС при търсенето на по-добре платена работа и са против всякакви ограничения.

Полша дърпа спирачката на политиката на ЕС по отношение на климата в интерес на собствената си икономика, свързана с използването на въглища.

Липса на демократична култура

Така картината е многообразна, проблемите на отделните държави, присъединили се към ЕС, са видими. И Ферхойген признава:

"Беше известно, че в Румъния е налице известна липса на демократична култура. Въпреки това беше правилно да я приемем в ЕС. Това беше единствената възможност да се повлияе положително на нейното развитие."

В споменатата Румъния това не се удаде напълно. Както много, не само източноевропейски държави, тя печели от еврофондовете. Но прекалено много средства потъват. Но и това се сучва навсякъде в ЕС.

Критика идва не само от Брюксел, но и от собствения президент. Клаус Йоханис обвързва предстоящите в края на май евроизбори с референдум относно дефицити при борбата срещу корупцията.

Начело на румънското правителство са своенравни социалдемократи, които трудно могат да се разделят със старата шуробаджанащина.

А как е другаде? Национално-консервативни сили в Унгария, Полша и Чехия все повече се отдалечават от демократични ценности. Европейската комисия е загрижена от направляваната от държавата преса в Унгария.

Въздействието на Съветската и Османската империя

Прибързано произнасяне на присъди срещу развитието в Централна и Източна Европа говори за забравена история. Десетилетия съветска диктатура и столетия хегемония на Османската империя са оставили болезнени следи. Новоизвоюваната национална независимост трудно се предоставя на Брюксел и ако да, то при определени условия.

И до днес унгарците се чувстват като най-големия губещ вследствие на Първата световна война. Много унгарски малцинства са извън територията на днешната държава, връзката е прекъсната.

"Етнически Централна и Източна Европа някога са доминирали континента. Но вследствие на масови убийства, гонения и местене на границите по време на Втората световна война сега те са по-обединени в сравнение с повечето други региони на Европа", е мнението на Лене.

 

Разширяването на Европейския съюз на изток започна преди 15 години. За кого това беше от полза и на кого навреди? И защо 100 години по-късно Първата световна война все още не е история? На тези въпроси посвещава своя публикация в онлайн изданието на германското сп. "Фокус" Ханс-Юрген Мориц.

При равносметка на разширяването на ЕС на изток би следвало да се чуят гласове от Австрия, тъй като голяма част от териториите, с които през 2004, 2007 и 2013 г. ЕС се разшири по посока на Балканите, преди избухването на Първата световна война приналежаха на Виенско-Дунавската монархия. Това и в Будапеща не са го забравили, но по темата по-късно.

Първо да отправим взор от Хофбург (днес президентски дворец във Виена - б. р.). Дори в своя публикация за "Винер цайтунг" генералният секретар на Австрийското дружество за европейска политика Паул Шмид констатира, че при интеграцията на новите членки на ЕС все още става дума за процес, който не е приключил.

Бившият австрийски виден дипломат Щефан Лене отбелязва:

"Онова, което някога се приемаше като историческо завоевание, сега на него се гледа по-критично. Междувременно мнозина в Западна Европа са на мнение, че ЕС беше разширен прекалено бързо."

Самият Лене не споделя подобно мнение. Също и архитектът на разширяването на ЕС на изток, германският социалдемократ Гюнтер Ферхойген, е бесен:

"Нито една държава кандидатка за членство в ЕС дори не е направила опит да блокира напредъка на съюза. Холандия и Франция се възпротивиха на приемането на европейска конституция, не и новите държави членки на ЕС. Финансовата криза и тази с еврото също не беше по тяхна вина. Всъщност по-скоро те станаха нейни жертви."

Безспорен е един ефект от разширяването на ЕС на изток. Приетите в съюза държави извлякоха икономическа полза. Още през първите 5 години след първия кръг от разширяването през 2004 г. техните показатели за икономически растеж бяха двойно по-високи в сравнение със старите страни членки. Да, бяха тръгнали от ниско ниво и имаше какво да наваксват.

Намалява и все още съществуващата разлика в сравнение със Запада. Въпреки това Ферхойген предупреждава:

"Все още са налице материални и нематериални разлики между старите и новите членки на съюза. Последните все още се чувстват като членки втора класа и подценявани."

Красноречив пример е битката за хранителни продукти с еднакво качество. От многобройни проувания стана ясно, че примерно на чешкия пазар рибените пръчици от известна марка съдържат по-малко риба, отколкото тези на германския пазар. Според източноевропейците това е дискриминация.

Проблемът от години занимава ЕС, имаше и известен напредък. Сега производителите ще бъда задължени поне да дават информация за разлики при продуктите.

Нов източен блок?

Много български, чешки, словашки, словенски, полски, хърватски и естествено унгарски евродепутати се противопоставят на санкции срещу Унгария заради отклоняването й от европейските правни норми. На критика е подложена и Полша.

"Независимо от общата им история като част от съветската империя и относитлено ниските доходи на глава от населението, твърде малко е общото между източноевропейските държави", е мнението на австрийския експерт по Централна и Източна Европа Лене.

Това е видно и от отношението към Русия. Полша и прибалтийските държави гледат на политиката на президента Владимир Путин като на по-голяма заплаха отколкото словаците и унгарците.

България и Румъния не само в геаграфско отношение са в периферията на ЕС, но също и при борбата с корупцията и престъпността.

Чехия, Унгария, Полша и Словакия се обединиха в съюз, известен като Вишеградската четворка, който преди всичко по отношение на миграцията повече или по-малко говори в един глас. От друга страна тези държави са заинтересовани от свободното придвижване на собствените си граждани в рамките на ЕС при търсенето на по-добре платена работа и са против всякакви ограничения.

Полша дърпа спирачката на политиката на ЕС по отношение на климата в интерес на собствената си икономика, свързана с използването на въглища.

Липса на демократична култура

Така картината е многообразна, проблемите на отделните държави, присъединили се към ЕС, са видими. И Ферхойген признава:

"Беше известно, че в Румъния е налице известна липса на демократична култура. Въпреки това беше правилно да я приемем в ЕС. Това беше единствената възможност да се повлияе положително на нейното развитие."

В споменатата Румъния това не се удаде напълно. Както много, не само източноевропейски държави, тя печели от еврофондовете. Но прекалено много средства потъват. Но и това се сучва навсякъде в ЕС.

Критика идва не само от Брюксел, но и от собствения президент. Клаус Йоханис обвързва предстоящите в края на май евроизбори с референдум относно дефицити при борбата срещу корупцията.

Начело на румънското правителство са своенравни социалдемократи, които трудно могат да се разделят със старата шуробаджанащина.

А как е другаде? Национално-консервативни сили в Унгария, Полша и Чехия все повече се отдалечават от демократични ценности. Европейската комисия е загрижена от направляваната от държавата преса в Унгария.

Въздействието на Съветската и Османската империя

Прибързано произнасяне на присъди срещу развитието в Централна и Източна Европа говори за забравена история. Десетилетия съветска диктатура и столетия хегемония на Османската империя са оставили болезнени следи. Новоизвоюваната национална независимост трудно се предоставя на Брюксел и ако да, то при определени условия.

И до днес унгарците се чувстват като най-големия губещ вследствие на Първата световна война. Много унгарски малцинства са извън територията на днешната държава, връзката е прекъсната.

"Етнически Централна и Източна Европа някога са доминирали континента. Но вследствие на масови убийства, гонения и местене на границите по време на Втората световна война сега те са по-обединени в сравнение с повечето други региони на Европа", е мнението на Лене.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията