Последните избори бяха изключително важни за бъдещето на Европа. Хората го разбраха и гласуваха, като активността (50,82%) бе по-висока отколкото през последния четвърт век.

Крайнодесни, националистически и антиевропейски формации из целия континент ни плашеха, че ще формират сериозно мнозинство в следващия Европейски парламент. В тази ситуация зелените и либералите се оказаха в ролята на спасителите на европейската идея, осигурявайки стабилно проевропейско мнозинство в ЕП.

Очевидно е, че обичайните победители в европейските избори – десницата и левицата, претърпяха загуби и не могат да формират мнозинство в следващия парламент. А това показва, че избирателите вече търсят решения извън традиционните политически формации. За тяхна сметка този път зелените успяха да привлекат избиратели, които се интересуват от прогресивни политики, социална справедливост и намаляване на разделението в Европа.

Зелените партии увеличиха вота си и спечелиха второто място в Германия и Финландия, във Франция са трети, умножиха се гласовете им в Австрия, Англия, Белгия, Дания, Люксембург, Швеция, Холандия, както и в Португалия, което се случва за първи път. Този вот им осигурява 67 места (8,9%) за сметка на 52 в предишния парламент. И ги превръща в ключов фактор.

Какво е общото?

Общото за зелените на тези избори бе, че се явиха на тях с ясна проемигрантска платформа, която залага на положителната роля на мигрантите в новите им домове, ползата им за икономиките и общностите, в които влизат, както и адресиране на причините за конфликтите и нестабилността в регионите, от които бягат.

Това ясно послание бе в пълен противовес на националистическите партии, които изградиха платформите и кампаниите си върху антиемигрантските настроения и страховете на европейците.

Другата ясна тема, която зелените успяха да формулират, е глобалното затопляне. Темата тръгна от движението, което спечели подкрепа благодарение на ученическите стачки #Петъци за бъдещето, започнати от Грета Тунберг.

Голяма част от зелените партии заложиха и на прогресивната платформа за социално справедливата Европа, чиито действия трябва да се насочат към намаляване на неравенствата – едно от основните предизвикателства пред новия Европарламент. Традиционно поддръжник на тези търсения са левите партии, но очевидно този път доверието (и вотът) се ориентираха към зелените, като техен изразител.

Какво се случи в България?

Да бъдем честни – в току-що отминалата кампания зелените у нас са далеч от подема на техните съименници в Европа. Затова, разбира се, имаше много причини, като част от тях зависеха от нас*, други – от външни фактори.

Например в навечерието на изборите зелената партия окончателно загуби делото за името „Зелените” и нямаше достатъчно време да се регистрира в ЦИК с новото си название „Зелено движение”.  Поради тази причина то дори не влезе в наименованието на обединението „Демократична България“. Това не просто обезличи, но и лиши от каквато и да е гласност ролята на партията в тази коалиция.

Зелените в България страдат и от хронично безапаричие, независимо че им приписват „швейцарски милиони“. А оттам те са почти изключени от възможността да правят кампания извън социалните мрежи и рядко се появяват в националните медии.

„Демократична България“ обедини „Да, България“, ДСБ и „Зелените“ и позиционира коалицията твърдо в дясното пространство. Електоратът на т.нар. градска десница е относително константен, като извън него коалицията не успява да пробие. В същото време по-големите формации в обединението имат неясни, а понякога и противоположни на зелените позиции. Например за шистовия газ, интернет свободата, пряката демокрация и др. важни теми. От гледна точка на „Зелените“ това прави коалицията нестабилна, а техните избиратели се объркват за кого и какво всъщност гласуват.

В листата на „Демократична България“ имаше немалко отлични зелени кандидати. Например Тома Белев – гуруто на зеленото движение, Росен Богомилов – млад учител и активист от ромски произход, Албена Симеонова – опитен биоземеделец.  Всички те водеха енергични кампании, насочени към хората с основни теми като чистата храна, въздуха, дребния бизнес и пр. Всички те са важни за хората и носят нишов вот. Но в цялостната кампания липсваха ясни политически послания, които да са отчетливо разпознаваеми като „зелени“.

Причините за това са няколко важни стратегически грешки.

Къде сбъркахме?

Нямаше ясна позиция по отношение на неравенството в България, което у нас е с най-високи нива в цяла Европа (и има разделение на георафски и етнически принцип), а всеки трети човек в страната е в риск от бедност.

За да се спре процесът на разделение, обедняване и обезверяване на бедните в България (и в Европа) има нужда от политики, които са насочени към разпределение на ресурсите, богатството, възможностите и властта, за да се постигне устойчивост и социална справедливост. Зелените в България не излязоха на тези избори с ясни послания, насочени към хората, които губят от сегашния корпоративен икономически модел на развитие.

Липсваше и ясна позиция за кризата в климатичните промени, както и необходимостта да се издигне като проблем на национално и европейско ниво. Не бяха споменати основополагащи идеи като „Новия зелен курс“ (Green New Deal), които се обсъждат в Европа. Тяхната цел е да трансформират обществата от сегашния икономически модел, който води до разрушителни, краткосрочни печалби, към дългосрочно, устойчиво благоденствие.

Нямаше ясна позиция по мигрантската тема, дори усещането е, че тя съзнателно бе избягвана като „не-зелена“. Беше пропусната чудесна възможност партията да се дефинира като антинационалистическа и категорично проевропейска. Още повече, в България имиграцията съвсем не е основен проблем – такъв е емиграцията. Но националистическите партии успяват вече няколко години да изместят темата и да я подменят с кух национализъм, облечен в потури.

Истинската любов към природата и грижата за нея, която зелените олицетворяват, също не беше изведена на преден план.

Зелените не успяха да осъществят синергия с Десислава Иванчева, бившата кметица на „Младост“, която се превърна в олицетворение на борбата срещу корупцията и тиранията на прокуратурата. Въпреки че първоначално Иванчева беше избрана за кмет като независим кандидат, с подкрепата на „Зелените“. 

Като резултат партията не просто не успя да увеличи вота си, но и не изглежда да има свой представител в Европарламента, въпреки че коалицията успя да спечели едно депутатско място.

Какво трябва да се направи?

За да спре обезличаването на партията, са необходими радикални действия в посока прогресивни мерки в икономиката, насочени към намаляване на неравенството в страната, интеграционни и социално отговорни политики спрямо ромите и мигрантите, и ясно поставяне на глобалното затопляне като политическа тема. Така ще се създаде потенциал за масово движение, което да спре възхода на националистическите партии в България и да доведе до разбиване на модела на управление „ГЕРБ-БСП“.

Опитът на европейските зелени партии показа, че те пожънаха успех, след като съумяха да обединят „абстрактните“ екологични теми с проблемите на хората, да ги преведат на разбираем език и да предложат алтернативи на сегашното икономическо развитие на базата на социална и екологична справедливост.

С новото име „Зелено движение“ идва и възможността да се обнови партията и да се влее свежа енергия в този проект, който винаги е събирал мечтатели за една чиста политика за хората и природата.

----

* Ива Александрова работи в областта на миграцията и социалното включване. Член e на Националния съвет на „Зелените“ (днес „Зелено движение“).  Работила е  по всички ширини на земното кълбо - Австрия, Индия, Танзания. В периода  2014 - 2016  г. е в Центъра за изследване на демокрацията в България, където се занимава  с теми, свързани с ромското включване. В момента ръководи програма за развитие на политки с участие на мигранти и бежанци в една от големите британски организации в тази област Център за мигрантски ресурси (Migrants Resource Centre). Текстът е написан специално за Клуб Z.